Мастилото от най-новия документ с европейски санкции срещу Русия още не е изсъхнало, а Европа вече готви следващ пакет от мерки, за който заплашва да бъде "масивен".
Във вторник Европейският съюз (ЕС) и Великобритания обявиха поредни санкции срещу Москва заради военната ѝ агресия срещу Украйна. Сред засегнатите са стотици танкери от "сенчестия" руски флот, който Кремъл използва, за да заобикаля наложените му търговски рестрикции.
Но някои анализатори предупреждават, че в много отношения ЕС вече е изиграл най-добрите си карти и не му остават много други - особено в момент, в който САЩ изглежда не искат да се включат към новите санкции.
„Картите, които все още не сме изиграли, до голяма степен включват мерки, за които ще ни трябват и Съединените щати“, каза за Радио Свободна Европа (РСЕ/СЕ) Бенджамин Хилгенсток, старши икономист в киевския мозъчен тръст KSE Institute.
„По-конкретно, една такава карта би била значителното премахване на руския петрол и газ от световните пазари“, каза той. По думите му страни като Индия, Китай и Турция няма да спрат да купуват руски горива без тежестта на вторични санкции от САЩ.
На 10 май европейските лидери заплашиха Русия с „мащабни“ санкции, ако Москва не се съгласи на 30-дневно прекратяване на огъня, предложено от Вашингтон. Те заявиха, че отправят искането си, след като са го съгласували с президента на САЩ Доналд Тръмп.
Това трябваше да бъде момент, който да промени играта, но привидното трансатлантическо съгласие бързо се обърка.
Дори този понеделник, когато проведе телефонен разговор с Тръмп, руският президент Владимир Путин не се ангажира с прекратяване на огъня. Въпреки това Тръмп похвали разговора и не изглеждаше готов да обяви нови американски санкции, заявявайки, че налагането им сега може да застраши преговорите и да влоши ситуацията „много повече“.
За да е ясно: „Мащабната“ заплаха от санкции няма общо със 17-ия пакет от мерки на ЕС, обявен във вторник, който беше подготвен отдавна.
Куха заплаха?
На този фон изглежда, че на европейските лидери ще им се наложи сами да постигнат нещо голямо, без участието на САЩ, или да изглеждат така, сякаш са отправили куха заплаха.
Но могат ли наистина да направят нещо сами?
Според литовския външен министър Кястутис Будрис отговорът е "да". Той каза в интервю за РСЕ/СЕ, че ЕС би могъл да удвои усилията си по отношение на износа на енергийни ресурси от Русия.
„Трябва да спрем основните приходи към бюджета на Русия, както и основните приходи за военната им машина. Това са износът на газ, петрол, втечнен природен газ. Трябва да ги спрем“, каза министърът.
Но на практика страни като Испания, Нидерландия и Белгия всъщност внасят повече втечнен природен газ (LNG) сега, отколкото преди година. Будрис твърди, че на световния пазар има много алтернативи.
„Чуват се гласове, които казват: „О, те са твърде скъпи и ще ни струват твърде много, не можем да си го позволим.“ Вижте, ние (Литва) вече направихме това“, посочи Будрис.
Но аргументите за цената показват, че въздействието на санкциите, обърнато към самите страни от ЕС, е спъвало блока в миналото и може да го спъне и в бъдеще.
По думите на изследователя Том Кийтинг от лондонския Кралски институт за обединени служби (RUSI) санкциите ще бъдат „мащабни, само когато сме готови да отидем по-далеч, отколкото бихме искали“.
„Под това имам предвид само когато сме готови да наложим санкции, които имат известен обратен ефект върху собствените ни икономики“, каза Кийтинг.
Удар по износа на енергия
В същото време неговият колега Хилгенсток прави разграничение между страни, използващи руски втечнен природен газ по икономически причини, и страни като Унгария и Словакия, които биха се противопоставили на забрана за внос поради близките си политически отношения с Москва.
Дори ако икономическите възражения могат да бъдат преодолени, политическите съображения също могат да забавят или усложнят значителното затягане на санкциите в тази област.
По-рано европейските лидери казаха, че следващият пакет от санкции вероятно ще включва енергийния сектор, но това е широко понятие. Някои предложиха и финансови мерки.
„Сравнително неясно е за какво всъщност говорят“, каза Хилгенсток, който е и асоцииран сътрудник в Германския съвет по външни отношения.
„Преувеличават ли това, което могат да доставят? Мисля, че е така“, смята той.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен даде някои индикации за това какво може да се случи по-нататък в коментарите си на 16 май.
„Това ще включва работа по включване в списъка на повече кораби от руския сенчест флот“, каза тя, визирайки корабите без ясна собственост, които Русия използва, за да избягва ограниченията върху своя петрол и петролни продукти.
Седемнадесетият пакет от санкции на ЕС, заедно с британските мерки, обявени същия ден, вече добави десетки кораби, следвайки модела на предишни пакети. Заради това добавянето на нови плавателни съдове би изглеждало по-скоро като по-нататъшно кумулативно действие, отколкото като нещо смело и ново, отбелязват експертите.
Само приказки и никакви действия?
Фон дер Лайен спомена и намаляване на тавана на цените на руския петрол, друга наказателна мярка, наложена след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. Но това също би изисквало съгласието на САЩ за глобално прилагане.
Три години санкции оказаха голямо влияние върху руската икономика, но не спряха агресията на Москва.
Въпреки това, обявявайки последните мерки, европейските политици показаха решителност.
Британският външен министър Дейвид Лами нарече Путин „подстрекател на войната“, като същевременно го призова да се съгласи на 30-дневното прекратяване на огъня, добавяйки, че „забавянето на мирните усилия само ще удвои решимостта ни да помогнем на Украйна да се защити и да използваме санкциите, за да ограничим военната машина на Путин“.
Върховният представител на ЕС по външните работи Кая Калас написа в социалните мрежи, че „се разработват още санкции срещу Русия“.
Но експертът Кийтинг предупреждава, че неприлагането на наистина ефективни санкции рискува да подкопае доверието.
„Това дава достатъчно аргументи на [руския външен министър Сергей] Лавров и други да кажат... че европейците само приказват, но не правят нищо.“
Хилгенсток споделя това опасение.
„Виждаме реакцията, или по-скоро липсата на реакция от страна на Владимир Путин на този ултиматум“, казва той, визирайки европейската заплаха от 10 май за налагането на „мащабни“ санкции.
„Това ясно показва какво мисли руската страна.“
Форум