"Всички са европейци". Колко бързо свикна с еврото един малък магазин

3 февруари 2026 г. От три дни еврото е единственото законно платежно средство в България.

Влизам в малък хранителен магазин в центъра на София. Там магазинерката Албена се разплаща с доставчик, подрежда новите стоки и обслужва минаващите клиенти. Повечето плащат в брой – в евро.

„Всичко си беше в рамките на нормалното при нас“, казва Албена, когато я питам как е минал месецът на т. нар. двойно обращение, когато можеше да се плаща и с евро, и с левове.

„Плащанията бяха 50 на 50 – имаше в евро, и в лева. След десетия ден започнахме да имаме повече евро“, добавя тя.

С Албена не разговаряме за пръв път. В магазина, в който работи тя, бях преди един месец – на 5 януари, в първия официален работен ден, след като България прие еврото за своя валута.

От 1 до 31 януари беше позволено да се плаща в левове и в евро, но търговците трябваше да връщат рестото само в евро. По изключение можеше да се връща и в лева, ако няма достатъчно наличност от новата валута.

Тогава пред продавачките Албена и Тони имаше няколко трудности в работата с евро и левове едновременно:

• нямаха достатъчно банкноти и монети в евро, за да връщат ресто;
• имаха твърде много стотинки, които доставчиците не искаха да взимат, а клиентите продължаваха да плащат в левове, за да ги изхарчат;
• имаше големи опашки в банките, което бавеше възможността за обмен на валута.

Албена подрежда стоки в магазина, 3 февруари 2026 г.

Във вторник се срещам само с Албена. Тя казва, че през по-голямата част от януари повече трудности не е имало. Няма и сега.

„Хората свикнаха, суматоха няма. Много е рядко някой да не е ориентиран“, добавя продавачката.

„Европейци на 100%“

Няколко дни след първата ни среща изброените проблеми са се решили от само себе си. С получаването на първите пенсии, аванси и заплати в евро, хората са започнали да плащат повече в новата валута.

„В началото масово беше в български пари, а хората искаха и да им връщаме в български пари. Тук има по-възрастни хора и може би не бяха така сигурни за еврото“, казва Албена. До края на януари много от тях са продължили да пазаруват с левове.

От 31 януари в магазина вече няма хора, които се опитват да плащат с левове. Има някои, които се бъркат – имат останала монета от 1 лев и си мислят, че е 1 евро, затова се опитват да платят с нея.

„Но това е случайно, иначе никой не се е опитвал. Всички са европейци на 100%“, казва Албена.

Разговорът ни е прекъснат, когато мъж влиза в магазина и пита дали има домати кампари. Има останали, от днес са, казва Албена и влиза да го обслужи. Мъжът плаща с банкнота от 10 евро и Албена му връща рестото.

На излизане го питам как пазарува с новата валута. Той отговаря, че се справя добре.

„Само е проблем, че банкоматите пускат големи банкноти. Трябва по-дребнички да пускат, защото става трудно с пазаруването“, казва мъжът, но добавя, че в магазините имат достатъчно дребни, за да му връщат.

Все пак се намират и хора, които са недоволни от еврото и настояват рестото им да бъде в лева.

„Идва онзи ден един клиент и казва: „Аз искам български пари“. И аз му казвам: „Това свърши. Вече сме февруари“, споделя Албена.

Стотинките вече не са проблем

В началото на януари в магазина беше проблем това, че имаше твърде много стотинки в касата. Клиентите тогава плащаха със стотинки, за да ги изхарчат, а евроцентовете не достигаха за по-дребното ресто.

Тогава собственичката на магазина – Мария, беше правила опити да обмени стотинките в банка. Но банките са били много натоварени и са я помолили да изчака с обмяната.

В касата на магазина вече се е натрупало евро, а проблемът със стотинките изглежда решен.

Това вече не е проблем, казва Албена. През януари Мария е отишла до банката веднъж, за да обмени пари от оборота в евро. Този понеделник е отишла още веднъж, за да обмени и натрупаните през месеца стотинки. Не се е наложило да чака.

„Отиде и се върна след 15 минути. Каза, че не е имало нито един човек“, казва Албена.

Единственият проблем по нейните думи е в това, че в банките не е имало достатъчна наличност от монети по 1 и 2 евро, а повече от по-малките – 50, 20, 10 и т.н. цента. Но от плащанията на хората се събират и такива по 1 и 2 евро.

Постепенно в касата започва да се трупа евро – от това, че клиентите повече ползват новата валута, когато пазаруват. Има хора, които плащат и с карта, но повечето от тях минават през магазина вечер след работа.

По данни от 30 януари, 75% от левовете вече са изтеглени от обращение.

„Не сме имали проблеми с дребните. Преди клиентите много рядко взимаха 1 и 2 стотинки от рестото, такива имахме купища. Но сега 1 цент и 2 цента си ги взимат и свършват бързо“, казва още Албена.

Междувременно една жена влиза в магазина, за да си купи хляб. На излизане казва, че се справя лесно с еврото и от известно време плаща само с него.

„Още миналия месец започнах, не чаках последния момент да обменям. За мен и за повечето хора, предполагам, не представляваше трудност“, казва тя. Добавя, че си е изтеглила приложение на телефона, което пресмята суми от лев в евро и обратното.

„Ако те съмнява някоя цена, може да провериш, но на мен не ми се наложи“, казва още клиентката.

По-високи ли са цените

Покрай въвеждането на еврото хората се вълнуват най-вече от цените.

По думите на Албена за момента не са се увеличили цените на едро от доставчиците, от които магазинът зарежда стоките си.

„Ние ги проверяваме постоянно, защото всичко се въвежда. Засега няма повишение. Само зеленчуците и плодовете, но те са винаги така – плюс-минус 50 цента за домати и краставици“, казва Албена.

При тях е нормално да има сезонно поскъпване и то не е заради еврото, добавя продавачката. За сметка на това млечните продукти и хлябът са на същите цени, както преди еврото.

При някои зеленчуци и плодове има сезонно повишение на цените.

Подобен извод направи във вторник и Владимир Иванов – председателят на Координационния център за еврото. По неговите думи търговията с хранителни стоки на едро следва „сезонни колебания и нормално действащ пазар“.

Потребителската кошница е поскъпнала с 3 евро от началото на януари – до 56 евро сега. Според Иванов това е заради увеличение на цените на доматите, краставиците, чушките и др., и в малка степен – на покачване на цените на кашкавала, сиренето и маслото.

„Нещо ако се вдигне, със сигурност ще го променим“, казва Албена и добавя:

„Като дойде доставната цена по-висока, няма какво да правиш. Не можеш да стоиш на загуба, защото тук всичко е скъпо – токът, наемът.“

От началото на годината Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) активно правят проверки, свързани с въвеждането на еврото. По думите на Владимир Иванов, най-честите оплаквания са за неправилно превалутиране и необосновано повишение на цените.

Въпреки че вече можем да плащаме само в евро, всички цени трябва да се обозначават и в евро, и в левове, до 8 август. До 30 юни пък търговските банки ще обменят левове в евро безплатно.