Политиците се надцакват, а гражданите "страдат" и плащат. Пет извода от транспортната блокада на София

Недоволни работници, няколко синдиката, шепа политици и около 1,3 млн. души, които трябваше да "изстрадат" престрелката между тях.

След шест дена блокада, размяна на ултиматуми, отказ от преговори и дори заплахи към столичани, София отново има работещ градски транспорт.

Какво обаче научихме след тези няколко дни:

• Неподчинението започна заради политически интереси, така и спря - и макар замесените политици да отричат това, фактите говорят обратното;
• Стачката всъщност не беше стачка - действията на синдикати и работници бяха отвъд закона, но никой нямаше проблем;
• Работодателите на протестиращите работници - директорите на столичните транспорти дружества - напълно отсъстваха от картинката;
• Протестът беше заради липса на пари, но дружествата загубиха милиони за тези 6 дни;
• Нито един проблем на столичния транспорт не беше решен, но всички данъкоплатци плащат сметката.

Всичко започна на 14 май, след като дни по-рано транспортните синдикати обявиха протест. В уречения час работниците в столичния транспорт блокираха депата с настояване заплатите им да бъдат увеличени с 15% тази година, но и през следващите две.

Те поискаха това от кмета на София Васил Терзиев, макар че не той управлява столичния транспорт. Демонстрацията трябваше да продължи само няколко часа, но прерасна в трайна блокада.

В понеделник, 19 май, след като в продължение на шест дни транспорт, освен метро нямаше, а столичният кмет обясняваше, че общината няма средства да удовлетвори исканията, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви заедно с представители на правителството, че ще предостави пари от държавния бюджет - 15 млн. лева.

Преди това финансовата министърка Теменужка Петкова казваше, че няма как държавата да финансира заплати за транспорта в София.

Свободна Европа изпрати въпроси до Министерския съвет и Министерството за финансите откъде ще бъдат отрязани средства в държавния бюджет, за да бъдат пренасочени 15 млн. лева към столичния. До публикуването на текста не получихме отговори.

Кой кой е в "неполитическия" протест

Формално - протеста започнаха синдикатите и работниците на в столичните транспортни дружества. Реално обаче част от водачите на т.нар. стачка са и политически лица.

Гневът и исканията на протестиращите бяха насочени към кмета Васил Терзиев. Това се случи въпреки че техните заплати на практика зависят от шефовете на дружествата, в които работят, както и от Столичния общински съвет (СОС).

Дружествата са Столичен електротранспорт“, „Столичен автотранспорт“ и „Център за градска мобилност“ (ЦГМ).

Преди година шефовете на тези дружества бяха сменени, а на тяхно място по предложение и с гласовете на ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“, ВМРО и няколко отцепници от "Възраждане", бяха назначени нови директори. Кметът Терзиев и съветниците ПП-ДБ, "Спаси София" и "Синя България" се противопоставяха, но са малцинство.

Шефовете на всички тези дружества, към който би следвало да насочени исканията на протестиращите - защото са техни работодатели, бяха големите отсъстващи в последните дни. Но за това след малко.

Две от лицата на синдикатите - организатори на протеста, са и общински съветници.

Иван Кирилов е председател на транспортния синдикат към КТ „Подкрепа“ и беше един от основните говорители на протестиращите. Той е и общински съветник от БСП.

Съюзът на транспортните синдикати в България, който също беше част от неподчинението, е с почетен председател Екатерина Йорданова. Тя е от ГЕРБ - и общински съветник, и председател на Жени ГЕРБ.

Най-показателно обаче беше участието на председателя на ГЕРБ Бойко Борисов. От месеци той често напада Терзиев и твърди, че изборите в София са били „откраднати“, но без да дава доказателства за това.

Още в началото на неподчинението Борисов каза, че „софиянци трябва да си изстрадат промяната. Софиянци трябва да си изстрадат спасителите“. Тогава той отхвърли вариант правителството да отдели средства за транспорта на София.

Два дни след края на протеста Борисов дори поиска оставката на Терзиев заради случката с транспорта на София.

Теменужка Петкова от ГЕРБ пък публикува данни за сметките на Столичната община и заключи, че в тях има достатъчно пари - без да уточни, че те са предназначени за други цели.

Кой "спря" протеста и колко струва това

Кметът на София предложи варианти за повишение на доходите в транспорта - но по-малки от поисканите и не "на калпак", както настояваха организаторите на протеста. Те бяха отхвърлени.

Последва "разрешението" на транспортната блокада. Само няколко дни след заявките, че държавата няма да помага на столицата, именно Борисов и Петкова, както и премиерът Росен Желязков, бяха тези, които обявиха решение на правителството да отдели 15 млн. лв. за заплати в столичния транспорт.

Макар че решението е на правителството, то беше обявено на живо от профила на Борисов във фейсбук. Борисов, освен лидер на ГЕРБ, днес е обикновен депутат. Всичко се излъчваше от партийната централа на ГЕРБ, която Борисов нарече "неутрална територия", а там присъстваха и общински представители на БСП, ИТН и ВМРО.

Лидерът на ГЕРБ настоя, че няма никаква политическа намеса в демонстрацията. „Някой не е пречил на кмета Терзиев, нито е участвал в тези действия. Това си изцяло синдикални действия“, каза на няколко пъти той.

Откъде ще дойдат държавните пари за столичните транспортни работници не се знае, а засега Министерството на финансите не дава отговор на този въпрос.

Те обаче ще стигнат за поисканото увеличение на заплатите за няколко месеца. Общата нужна сума - по сметки на самите синдикати в хода на протеста, е над 30 млн. лв. за тази година. Самите дружества - по думи на общинския съветник от БСП Иван Таков, са загубили около 4 млн. лв. приходи за шестте дни, в които наземен транспорт нямаше.

"Спасителната" акция на Борисов и министрите му обаче имаше мигновен ефект - след изявлението синдикатите обявиха, че транспортът в София тръгва.

Само ден по-късно стана ясно, че „Подкрепа“ и КНСБ обмислят протестни действия и във Варна, ако не бъдат изпълнени исканията им за увеличение на заплатите на работещите в градския транспорт и там. Във Варна след десетилетно управление на ГЕРБ в момента кмет е Благомир Коцев от ПП-ДБ.

Стачка ли беше "стачката" и как тя спря и частен превозвач

Макар че медиите наричаха действията на служителите на транспорта „стачка“ и „протест“, самите те наричаха блокадата на транспорта „гражданско неподчинение“.

Това е така, защото, за да бъдат действията им стачни, те трябваше да преминат по определен ред, който включва и едноседмично предизвестие. Това обясни пред бТВ Андрей Александров от института за държавата и правото към Българската академия на науките и преподавател по трудово право в Софийския университет.

Той добави, че в случай на реални стачни действия на транспорта „трябва да се обезпечи едно минимално ниво на транспортно обслужване на населението“. А и при обявена стачка по закон служителите нямаше да получат част от заплатата си за времето, в което не работят.

Нещо повече - освен че общинските дружества не предоставяха услуги на софиянци, представители на протестиращите попречиха това нормално да направи и единственият частен превозвач в столицата „МТК Груп“. Това каза пред Свободна Европа шефът на фирмата Росен Илиев.

Три схеми с боклука, заради които София плаща повече

По думите му представители на протестиращите са блокирали гаража на фирмата между 0 и 4 часа през нощта, заради което фирмата е успявала да изкара само 35 от общо 70 автобуса по линиите, които обслужва. Логично, от това компанията е претърпяла загуби.

Той каза, че уведомил с писмо Столичната община за случващото се, но това не е довело до нищо.

А къде са началниците на транспорта в София в картинката?

Краткият отговор - няма ги. През всички шест дни на неподчинението шефовете на дружествата, чиито служители протестираха и оставиха столицата без транспорт, изобщо не се появиха. Те не излязоха с позиции за случващото се във фирмите, които управляват. Съобщения за това или обикновена новина за случващата се блокада дори не бяха публикувани.

Представители на ПП-ДБ-СС в СОС поискаха смяната на тези шефове. Не за първи път. Т.нар. "икономическо мнозинство" в СОС, което ги назначи, отказа да ги освободи.

В понеделник, само минути преди Борисов и Желязков да обявят решението за предоставянето на държавни пари за столичния транспорт, Свободна Европа успя да се свърже с директора на Столичния електротранспорт Евгени Ганчев.

Той каза, че преговори със служителите се водят от дълго време, но самото дружество няма средства, за да предостави исканото увеличение. „Затова преговорите се водят със Столичната община“. Добави, че „тарифната политика се определя“ от СОС и общината.

Той каза още, че е „рано“ да се отговори на въпроса дали служителите на дружеството ще получат възнаграждение за дните, в които не са предоставяли услуга, и решение ще се вземе след „приключването на целия казус“.

Ганчев отрече наличие на политически натиск и каза, че има „има нормален диалог с всички“.

„От доста години тарифната политика на столицата не е променяна, не са вдигани и данъци и т.н.“, каза още той.

Свободна Европа не успя да се свърже с директора на Столичния автотранспорт Стилян Манолов.

В София не протестираха само служителите на метрото. Те обаче също ще получат увеличение на заплатите.

Резултатът - няма решен проблем, но всички плащат

В крайна сметка нито един от проблемите, за които потвърждават всички участници в историята, не беше решен. Отпуснатите 15 млн. лв. от държавата са само временна кръпка, която не е сигурно дали ще стигне за исканото увеличение на заплатите дори до края на 2025 г. Синдикатите настояват за големи увеличения на заплатите в транспорта на София и 2026 и 2027 г., за които още няма дори разговор.

Остава да виси по-големият проблем в столичния транспорт – лоша среда на труд, раздути щатове в администрацията и политики за привличане на шофьори и ватмани, защото недостигът и работещите компенсират това с десетки часове извънреден труд.

Сметката накрая, както обикновено се случва, я платиха данъкоплатците - не само на София, а от цялата страна. Пари ще се раздават "на калпак", а качеството и прозрачността останаха за друг път.

Но звездите, както винаги, бяха политиците.