Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за защита на конкуренцията, с които Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) получи значително увеличаване на правомощията си.
Новината идва, след като през юли КЗК вече получи допълнителни правомощия за контрол върху бизнеса, благодарение на Закона за приемане на еврото в България. Това беше инициирано от лидера на „ДПС – Ново начало“ и санкциониран за корупция Делян Пеевски и подкрепено от депутатите от управляващите партии – ГЕРБ, БСП и ИТН.
Вижте също Надценки, проверки, санкции. Как ще изглеждат мерките на държавата за контрол на ценитеКакто промените в Закона за приемане на еврото, така и промените в Закона за защита на конкуренцията се случиха почти без обществено обсъждане и на фона на остри критики от работодателски, работнически организации и представители на бизнеса.
През май управляващото мнозинство на ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС – Ново начало“ избра за шеф на КЗК бившия председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие (ББР) Росен Карадимов. Той беше служебен министър на иновациите в кабинета на Димитър Главчев и съветник на бившия премиер Сергей Станишев.
Има публични твърдения, че Карадимов и Пеевски заедно са играли основна роля в края на управлението на т.нар. Тройна коалиция на НДСВ, ДПС и БСП начело със Станишев през 2005-2009 г.
Промените в четвъртък бяха приети с гласовете на ГЕРБ, „ДПС-Ново начало“, БСП, ИТН и няколко независими депутати.
С тях антимонополната комисия получава правомощия да прави проверки на място, когато разследва потенциален картел, невярна реклама, злоупотреба с положение, нелоялни търговски практики при търговията с храни, както и при задълбочена проверка на концентрация.
Регулаторът получава и възможност да изисква трафични данни от всички телекоми, когато даден IP адрес е част от проверка. Досега достъп до подобни данни можеха да получат само службите, полицията и антикорупционната комисия.
По отношение на търговията с храни КЗК може да реагира и срещу „действие или бездействие на купувач в отношенията с доставчик във веригата за доставка на селскостопански и хранителни продукти, ако е в противоречие с добросъвестната търговска практика“, без да се дава ясна дефиниция какво точно означава „противоречие с добросъвестна търговска практика“.
Освен това глобите, които КЗК може да налага, ако установи нелоялна практика, се увеличават от 300 000 лв. до 10% от годишния оборот.
От ПП-ДБ отправиха сериозни критики по адрес на приетите промени, които управляващите оправдаха с европейска практика и препоръки на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Според представителите на опозиционната коалиция това е само претекст за превръщане на КЗК в „бухалка“, а европейската практика включва ясни критерии за това кога и как могат да се правят проверки от антимонополни органи.
„Давате изключително големи правомощия на КЗК“, каза Мартин Димитров от ПП-ДБ.
КЗК е един от най-важните регулаторни органи, който отговаря за контрола на обществените поръчки и всички големи сделки за придобивания или сливания на фирми. Антимонополната комисия проверява жалбите за нелоялна конкуренция и трябва да разкрива картелни споразумения и други видове злоупотреби на пазара.
В последното десетилетие комисията беше чест обект на критика от страна на опозицията и бизнеса заради това, че прикрива картели в различни икономически сектори, оказва влияние при придобивания в телекомуникационния сектор в полза на приближени до властта бизнесмени, и други.
Начело на комисията между 2016 и 2025 г. беше майката на дългогодишния депутат на ГЕРБ Александър Ненков – Юлия Ненкова.
Вижте също Пушек, дългове, картел. Колко пъти държавата си затваря очите за Ковачки