Държавата ще прилага мерки за контрол на цените за период от 1 година. Това е резултатът от приети окончателно от парламента в сряда промени в Закона за въвеждане на еврото.
Целта на промените е да не се допусне ръст на цените в периода непосредствено преди и след влизането на България в еврозоната, което ще се случи на 1 януари 2026 г. Но част от предложенията бяха посрещнати с критики от бизнеса и експерти и опасения, че ще позволят произвол спрямо частни бизнеси.
Новите мерки включват забрана за увеличаване на цените, освен ако това не е обосновано от „обективни фактори“, разширени правомощия на регулаторите да правят проверки дали има такива фактори, както санкции до 1 млн. лева при нарушения.
Освен това правителството ще може да налага извънредни мерки за контрол на цените, без да му е нужно одобрение от парламента.
Промените бяха приети окончателно на второ четене в пленарната зала с гласовете на управляващите от ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС – Ново начало“ на Делян Пеевски. Част от текстовете получиха подкрепа и от други парламентарни групи.
Предложенията, които предизвикаха най-остра реакция от бизнеса, претърпяха промени между първо и второ четене.
Но според опозицията част от тях остават проблемни.
„Административната борба със спекулата всъщност вдига цените“, каза от парламентарната трибуна депутатът от ПП-ДБ Мартин Димитров.
„Няма да стане с административен произвол, няма да стане с мачкане от страна на Комисията за защита на потребителите. Това само вдига цените. Единственият правилен подход е даване на сила на потребителите и на пазара“, добави той.
Управляващите защитиха приетите промени.
„Успяхме да постигнем нещо много важно – от една страна успяхме да защитим интереса на потребителите, а от друга страна да направим така че бизнесът да не е притеснен, че държавата ще има прекомерна сила и ще може да злоупотребява с правата, дадени от този законопроект“, каза депутатът от ГЕРБ Делян Добрев.
Какво се променя
Законът за въвеждане на еврото определя начина, по който България ще въведе единната европейска валута. Сега депутатите приеха промени в него.
Новите правила предвиждат периодът, в който цените ще се изписват и в лева, и в евро, да е 1 година – от 8 август 2025 г. до на 8 август 2026 г. Това включва както етикетите, така и касовите бележки, които се издават след покупка.
Някои търговци правят това и сега, но то ще стане задължително от 8 август.
За този период ще важат мерките за контрол на цените, които мнозинството в парламента прие в сряда.
- Увеличение на цените – само ако е „обосновано“
В едногодишния период на двойно обозначаване на цените всяко увеличение на цените от страна на търговците трябва „да бъде обосновано от обективни икономически фактори“, пише в приетите в сряда промени.
В първоначалния вариант на предложените промени, внесен от Министерския съвет, липсваше дефиниция на „обективни икономически фактори“, което предизвика критики от бизнеса, експерти и опозицията.
Във финалния вариант беше приета дефиниция, която гласи, че това са външни за търговеца „документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства - форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността“.
Търговците ще бъдат длъжни, при поискване, да представят на контролните органи доказателства за наличието на такива фактори.
- Проверки за „разумен срок“
Проверките ще се правят от Комисията за защита на потребителите (КЗП), Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за финансов надзор (КФН).
Те ще имат право да изискват „само информация, необходима и пропорционална на предмета на проверката“ и ще трябва да се мотивират писмено.
Проверяваните ще са длъжни да предоставят поисканата информация в определен от проверяващите „разумен срок, който не може да бъде по-кратък от 5 работни дни“.
Длъжностните лица ще трябва да спазват изискванията за професионална тайна, да използват информацията само за целите на проверката и да осигурят нейната защита.
Първоначалният вариант на текста не предвиждаше никакви ограниченията в срока и обема на информацията, която проверяващите могат да изискват. Това предизвика критики от бизнеса и съмнения, че може да доведе до административен произвол.
- Регистър на цените онлайн
Търговците с оборот от над 10 млн. лева за предходната финансова година ще са длъжни да публикуват всеки ден до 7 часа сутринта на интернет страниците си цените на стоките от т.нар. голяма потребителска кошница, които се определят от Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Ако нямат сайт, те ще трябва да предоставят информацията директно на комисията.
Тя от своя страна ще поддържа сайт, на който ще се публикуват цените на различните търговци.
Това беше единствената промяна, подкрепена от ПП-ДБ – коалиция, която е в опозиция на мнозинството. Друга опозиционна партия – „Възраждане“, критикува промяната с аргумента, че носи голяма административна тежест.
- Санкции до 1 млн. лева
Приетите в сряда промени предвиждат и санкции за юридически лица и еднолични търговци, които не спазват изискванията да не повишават цените „необосновано“.
За първо нарушение се предвижда глоба от 1000 до 10 000 лева, а при повторно – от 2000 до 20 000 лева. Предвидени са и имуществени санкции от 5000 до 100 000 лева, а при повторно нарушение от 10 000 до 200 000 лева.
А когато става въпрос за предприятие, което има оборот за предходната финансова година над 50 млн. лева санкцията може да достигне до 0,5 на сто от оборота за първо нарушение и 1 на сто при второ, но не повече от 1 млн. лева.
Предвиждат се глоби санкции за търговците, които не публикуват или не подават цените си на Комисията за защита на потребителите.
Тези глоби ще се налагат след 8 октомври 2025 г. Дотогава проверяващите ще могат да отправят само писмени предупреждения.
- Правителството може да въвежда извънредни мерки
Правителството ще може да налага временни мерки за противодействие „в случай на значително нарастване на цените на стоки и услуги от първа необходимост“, предвиждат още приетите в сряда промени.
Това ще може да се случва без съгласието на Народното събрание, а в закона липсват ограничения за какви мерки може да става въпрос.
Този текст предизвика критики от опозицията, от експерти и от представители на бизнеса, които се опасяват, че той отваря вратата за всякакви действия на Министерския съвет, които могат да засегнат свободния пазар.
В приетите промени има описание кои стоки и услуги ще се приемат за такива от първа необходимост, но липсва дефиниция на „значително нарастване“ на цените.
Според опозицията от ПП-ДБ това е „празен чек“, който „може да се намеси и да приложи целия социализъм и комунизъм, за който се сети“, каза депутатът от коалицията Мартин Димитров.
Предложенията за промени в Закона за въвеждане на еврото идват, след като на 8 юли европейските институции окончателно дадоха зелена светлина на приемането на България в еврозоната. Това ще се случи на 1 януари 2026 г.
Преди това още от 8 август 2025 г. всички цени в търговската мрежа ще бъдат обявени и в евро, и в лева, като това ще продължи и през цялата 2026 г.
Форум