Всички страни, които се присъединяват към еврозоната, минават през страх и несигурност. Но приемането на еврото „не е загуба, а добавяне на суверенитет“.
Това каза президентката на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард във вторник, по време на конференция в София, посветена на влизането на България в еврозоната.
По думите на Лагард реформите и интеграцията трябва да продължат и след приемането на еврото, за да се избегне рискът България да се умори и „да лежи на стари лаври“.
Конференцията „На прага на еврозоната“, организирана от Българската народна банка (БНБ), идва два месеца преди официалното присъединяване на България към еврозоната, което предстои на 1 януари 2026 г. Това е ангажимент, поет от страната в момента на нейното присъединяване към Европейския съюз (ЕС) през 2007 г.
Your browser doesn’t support HTML5
В еврозоната от 1 януари. Ами сега?
„Не сте единствените, на които им се случва тази промяна. Това ни се случи на всички, когато се присъединихме към еврозоната. Всяка държава имаше същите съмнения и притеснения – за загуба на суверенитет и за поскъпване на стоките и услугите“, каза Лагард във вторник.
За първото притеснение тя каза, че влизането в еврозоната не отнема, а добавя суверенитет. Шефът на БНБ Димитър Радев вече ще участва като пълноправен член на Управителния съвет на ЕЦБ и „гласът му ще има същата тежест като на всички останали гуверньори“.
„Вече вие ще сте хората, които ще оформят решенията“, каза Лагард.
За второто притеснение – за увеличаването на цените, тя каза, че решението е повече контрол от институциите.
„Държавните власти – централни и местни, трябва да се погрижат законът да се спазва и цените да се конвертират стриктно“, каза Лагард.
Тя очерта и две ползи от приемането на еврото – просперитет и сигурност, но подчерта, че България трябва да продължи да провежда реформи и след Нова година.
„Рискът, който в миналото сме наблюдавали, е след приемането на валутата държавите изведнъж да се уморяват. Това е огромна грешка, която може да настъпи и би била в ущърб на българския народ. Онези държави, които продължават да се интегрират в еврозоната, печелят в сравнение с онези, които лежат на стари лаври“, каза Лагард.
На конференцията бяха еврокомисарят Валдис Домбровскис, президентката на ЕЦБ Кристин Лагард, премиерът Росен Желязков, директорката на МВФ Кристалина Георгиева, финансовата министърка Теменужка Петкова и други.
В конференцията участваха още еврокомисарят Валдис Домбровскис, директорката на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева, премиерът Росен Желязков и финансовата министърка Теменужка Петкова, а дистанционно се включи лидерът на еврогрупата Паскал Донахю.
Те отправиха същия призив като Лагард – България да не спира с реформите и интеграцията, защото има още работа и след приемането на еврото.
„Присъединяването към еврото не ви освобождава от придържането към здрава фискална политика“, каза Домбровскис.
„Нашата цел не е присъединяването, нашата цел е да сме част от еврозоната“, каза и Желязков, който откри събитието.
Въвеждането на еврото стана възможно тази година, след като през юни Европейската комисия потвърди, че България е изпълнила всички технически условия за това.
В понеделник, ден преди конференцията, привърженици на националистическата партия „Възраждане“ протестираха срещу еврото.
От началото на годината партията и нейни привърженици редовно организират такива протести. При един от тях се стигна до насилие и сблъсъци с полицията, а депутати и симпатизанти на „Възраждане“ нападнаха сградата на Европейската комисия в София и подпалиха входа ѝ.
Президентът Румен Радев поиска през май референдум дали България да приеме еврото през 2026 г., но тогавашната председателка на парламента Наталия Киселова остави искането му без разглеждане с аргумента, че такъв референдум противоречи на Конституцията. Конституционният съд вече взе такова решение за референдум по подобен въпрос, поискан от „Възраждане“.
Your browser doesn’t support HTML5
Какво е дигитално евро и кой разпространява лъжи за него