Катастрофите на карта. 18-годишният Мартин Атанасов, който показа "черната писта" на България

Той е само на 18 години, но вече учи, работи и доброволства. Описва себе си като „буден гражданин“ и с последните си действия показва именно това. Прекарва седмици в самостоятелно обучение, за да създаде карта, каквато досега институциите не са предложили на широката общественост.

Той е Мартин Атанасов – създателят на „Черна писта“– интерактивната карта, която онагледи мащаба на катастрофите в България през последните 4 години. Целта ѝ е да помогне за разбирането в дълбочина на причините за инцидентите по пътищата.

Инициативата бързо набра популярност в общественото пространство и дори достигна до институциите, които отговарят за пътната безопасност.

„И в най-смелите си мечти не съм го очаквал. В никакъв случай. Аз обаче съм много радостен от целия мащаб на обществената реакция, защото това показва, че темата се възприема от всички и всички осъзнават колко е важно“, казва Мартин пред Свободна Европа.

Мартин казва, че от проекта му се вижда „истинското лице на войната по пътищата“. Идеята му за него идва след катастрофата, в която през март тази година загива 12-годишната Сияна. Инцидентът се случва край с. Телиш при Плевен - един от участъците в страната, в които има концентрация на пътни произшествия.

След катастрофата Мартин се пита защо няма достъпен начин, по който да се види пълната картина на пътните инциденти и състоянието на пътищата в страната. Така се ражда интерактивната карта.

Тя използва официални данни от Министерството на вътрешните работи (МВР) за периода от 2021 г. до 2025 г. и показва над 177 000 катастрофи. Всеки инцидент е отбелязан с червена точка, а всички точки образуват мрежа от пътни инциденти.

Мартин разработва платформата си, след като няколко седмици сам се обучава как да работи със софтуер за географски информационни системи. Получава и безплатни домейн и хостинг за сайта.

Същевременно изисква нужните данни за картата от МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). От МВР откликват на неговото искане, но от АПИ – не. Причината е, че „обработката ще отнеме прекомерно време и ресурс“. Мартин обаче не се отказва.

„Аз понеже съм „фен“ на закона, изчаках три дни докато навърша пълнолетие и без адвокат или диплома си написах жалбата и сега обжалвам отказа на АПИ“, разказва Мартин, цитиран от Булевард България.

Проектът "Черна писта"

Той иска картата му да стане инструмент за промяна и добавя, че платформата ще продължи да се обновява. След като тя става известна, от АПИ го канят на среща. Агенцията не е единствената. С Мартин се свързват и много хора, които са готови да му помогнат да я надгради.

„Проектът беше основата, която беше поставена от мен, на база, на която после да се надгражда с различни идеи, за да визуализираме катастрофите, но и не само – държавните институции да осъзнаят важността на отворените данни и да разберат как гражданите не сме им враг, а можем да им бъдем много мощен съюзник“, казва той за Свободна Европа.

Той добавя, че проблемът с катастрофите е комплексен и решаването му зависи от цялото общество.

„Реалната промяна започва от всеки един от нас и докато това не стане видимо, проблемът няма да бъде решен“, казва той.

В момента Мартин учи в столичното 127 СУ „Иван Николаевич Денкоглу“. Той е бивш стажант и настоящ младши PR експерт. В свободното си време е доброволец към столичната организация на Българския младежки Червен кръст.

На фона на всичко това той описва себе си като „буден гражданин“.

Има сестра на 14 години, а родителите си определя като „съвсем нормални хора“. Казва, че още от малък се занимава с много дейности, а родителите му винаги са до него.

„Вярвам, че още от малки трябва да бъдем активни, ако искаме да бъдем конструктивна част от обществото си и да градим една по-добра среда и едно по-добро бъдеще за всички“, казва той пред Нова.

Мартин казва, че още не знае накъде иска да продължи след училище, но знае едно – иска активните граждани в обществото да се увеличават.

„Затова бих използвал момента да призова младите хора у нас да направят нещо подобно, да станат активни, да не бъдат апатични и безучастни към това, което виждат ежедневно“, казва той.