Неведнъж се е сблъсквал с властите в страната си – нещо почти неизбежно, когато филмите ти критикуват самата система. В Иран това може да означава затвор. И наистина се стига дотам. Но дори това не го спира да прави това, което обича.
Той е Джафар Панахи и само преди дни спечели престижната награда "Златна палма" на филмовия фестивал в Кан за филма си "Обикновен инцидент" (It Was Just an Accident). Панахи използва речта си при приемането на наградата, за да призове към единство между иранците в стремежа им към свобода.
Панахи посвети филма си на забранените ирански режисьори, особено на жените, които са преследвани от правителството заради подкрепата си за движението "Жена, живот, свобода".
Панахи е роден на 11 юли 1960 г. в Миане, Иран. Като тийнейджър изучава кино в Института за интелектуално развитие на деца и младежи в Техеран, където за първи път се запознава с Абас Киаростами.
Това се оказва ключово, тъй като Киаростами е сценарист на първия пълнометражен филм на Панахи - "Белият балон" (1995). В него се разказва за малко момиче, което иска да си купи златна рибка, но губи парите си в канализацията. Филмът печели на Панахи "Златна камера" - наградата за дебютанти на филмовия фестивал в Кан.
В началото на века филмите на Панахи придобиват по-открит политически характер. Първият такъв е "Кръгът", посветен на жените в съвременен Иран. Главните героини са осъдени на смърт, но успяват да избягат от затвора. Панахи изтъква иронията на това действие - те бягат от по-малкия затвор в по-големия - това да си жена в Иран.
Във филма си "Офсайд" (2006) пък той проследява шест млади футболни фенки, които се опитват да отидат на квалификационния мач за Световната купа между Иран и Бахрейн през 2005 г., тъй като там на жените е забранено да посещават спортни събития.
След конфликт с иранското правителство два от филмите му са забранени, един от които е "Кръгът". Конфликтът му с властите ескалира през 2010 г., когато Панахи и семейството му са арестувани заради пропаганда срещу правителството.
Властите осъждат режисьора на шест години затвор, като му забраняват да снима филми за 20 години, както и да напуска страната и да дава интервюта за ирански или чуждоезични медии. След забраната той е отчаян, но бързо се отърсва от това.
"Искам да се поставите на моето място като режисьор, който не може да прави нищо друго, освен да снима филми, и не иска да прави нищо друго. Колко време ми остава? Остават ли ми двадесет години живот? Не мога да остана безучастен. Знам, че те искат точно това", казва Панахи след това, цитиран от сайта iMDB.
Той остава на свобода и, парадоксално, със забраната за създаване на филми започва най-плодотворният етап от кариерата на Панахи.
"Наистина съм оптимист за бъдещето на иранското кино заради всички тези млади и талантливи режисьори... Имаше време, когато правителството имаше монопол върху цялото филмово оборудване. Но сега не е нужно да се обръщаш към правителството, за да правиш филми", казва той, цитиран от сайта iMDB.
Самият той използва това и заснема филмите си тайно, без одобрение от властите.
"Това не е филм" (2011) е заснет в дома му и изнесен контрабандно от Иран на USB памет, скрита в торта. Следват "Спуснатата завеса" (2013), заснет отново тайно, и "Такси" (2015), където Панахи е шофьор на такси. Последният печели "Златна мечка" от кинофестивала "Берлинале".
През 2022 г. Панахи е арестуван отново, след като посещава затвор, за да получи информация за задържан колега. Привеждат в сила старата му присъда, но през 2023 г. е освободен. През 2025 г. печели „Златна палма“ в Кан с филма "Обикновен инцидент", разказ за хора, изправени срещу свой мъчител от затвора.
"Хората, които ме познават, знаят, че не мога да сменя крушка. Не знам как да правя нищо друго, освен да снимам филми", казва режисьорът в Кан и добавя:
"Няма как да ме спрат да правя филми. Ако киното наистина е свято за теб, това, което дава смисъл на живота ти, тогава никакъв режим, никаква цензура, никаква авторитарна система не може да те спре."
Форум