Действията на управляващите в България спрямо активите на „Лукойл“ в страната са „прибързани и правно съмнителни“. Законовите промени, с които държавата чрез особен управител ще може да поеме целия контрол над бизнеса на руската компания, включително и да взема решение за продажбата му, са „опасен прецедент“.
Това казва в интервю за руската държавна агенция ТАСС посланичката на Москва в Българя Елеонора Митрофанова.
Вижте също "Завладяване на пазара на едро". Ще има ли национализация на "Лукойл“Новината идва на фона на наложените от САЩ санкции срещу „Лукойл“ и други руски компании заради войната на Русия в Украйна. Те трябва да влязат в сила на 21 ноември и ще се прилагат върху всички дружества, свързани с руската компания, които държат основен дял от производството на горива в България.
В петък управляващото мнозинство на ГЕРБ, „ДПС – Ново начало“, ИТН и БСП прие в спешен порядък законова поправка за назначаване на особен управител на активите на "Лукойл" в България. Поправките дадоха на бъдещия особен управител широки правомощия, включително да може да продава активите на руската компания, а актовете му бяха изключени от съдебен контрол.
В интервюто си за ТАСС Митрофанова казва, че тепърва трябва да се види как приетият от управляващите закон ще работи, но по думите ѝ той прилича на закон за експроприация [изземане бел.ред.] на собствеността. По думите ѝ рафинерията „Лукойл Нефтохим“ е сред най-модернизираните в Европа и покрива 80% от нуждите на пазара в България, а от нея се изнася и гориво за трети страни.
„Всяко нарушаване на работата на рафинерията ще има сериозни последствия и може да доведе до криза с горивата. Като се има предвид предстоящото приемане на еврото, може да се предвидят икономически и политически трудности“, казва още Митрофанова.
През годините бизнесът на „Лукойл“ в България и степента на контрола над това какво се случва в рафинерията, базата в Росенец и как компанията плаща данъци, са били обект на скандали, журналистически разследвания и множество проверки.
Дълги години Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не откриваше данни за господстващо положение на „Лукойл“, но това се промени след падането на власт на третия кабинет на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов през 2021 г.
Вижте също Тестът "Лукойл". Ще се опънат ли Борисов и Пеевски на Путин?