Към Плевен в момента се доставят около 70 литра вода в секунда повече, отколкото в началото на водния режим там. Това е резултатът от мерките, взети от институциите за решаване на водната криза в града, стана ясно при посещението на премиера Росен Желязков в понеделник.
Тези количества обаче не са достатъчни, за да бъде прекратен режимът. В края на август председателят на Управителния съвет на „Българския ВиК Холдинг“ Лозко Лозев каза, че са нужни допълнителни 300 литра в секунда, за да се възстанови нормалното подаване - тоест към днешна дата трябва да бъдат осигурено още над 200 литра в секунда.
Жителите на Плевен и околните села вече два месеца нямат нормален достъп до вода. Тя се пуска само за няколко часа на ден сутрин и вечер. Проблемът не е нов, като тежък режим имаше и през изминалите две години, но ефективни мерки така и не бяха взети.
Вижте също "Всичко е ала-бала". Как една и съща тръба е празна в Плевен, но наводнява къщи край ТроянВ понеделник министър-председателят Росен Желязков участва в извънредното заседание на областния кризисен щаб в Плевен, на което бяха обсъдени мерките до момента. В него участваха и вицепремиерът Атанас Зафиров, регионалният министър Иван Иванов, кметът на Плевен Валентин Христов от ГЕРБ, новият областен управител на Плевен Мартин Мачев и представители на ВиК дружествата.
"Целта е до следващото лято в Плевен да няма режим на водата", каза Желязков, цитиран от правителствената пресслужба. Той добави, че "единствената задача, която има правителството, е да реши този проблем".
Какво е направено досега
Основният водоизточник за Плевен е водоснабдителната група "Черни Осъм" в Троянския Балкан. Водата от нея се доставя до града и околните му села по магистралния водопровод "Черни Осъм". Тъй като в момента дебитът от водоизточника е нисък, а загубите по трасето заради старите, спукани тръби са много големи, водата не е достатъчна.
Към това се добавят и огромните загуби във вътрешната градска мрежа на Плевен, където около 75-80% от водата просто изтича.
Затова и през август премиерът Росен Желязков каза, че решенията, които се търсят, са краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, но на първо място трябва да се спрат загубите на вода. В понеделник по време на заседанието на кризисния щаб той повтори позицията, като каза, че "проблемът с безводието няма да се реши без сериозен ремонт на ВиК мрежата".
Към днешна дата обаче се извършват само няколко ремонта, а повече са планирани да започнат да се случват в бъдеще. Ремонтират се, например, вътрешни водопроводи по улиците "Сан Стефано" и "Шипка", като в тези райони преминава и участък от довеждащия водопровод "Черни Осъм". От посещението на Желязков в Плевен стана ясно, че този конкретен участък също ще бъде ремонтиран.
Беше съобщено и че в момента "се идентифицират" и други тръби от вътрешната градска мрежа, които да бъдат подменени, като тепърва предстои това да се случи за високата и ниска зона на плевенския квартал "Дружба". Именно там загубите са най-големи.
Няма обаче информация за планирани действия, така че да се пристъпи към цялостна или поне по-сериозна подмяна на магистралния водопровод "Черни Осъм", който свързва Плевен с най-важния му водоизточник. По-рано Свободна Европа изпрати въпроси в тази връзка до няколко институции, но не получихме отговори.
Вижте също Защо няма вода в ПлевенОсвен "Черни Осъм" Плевен има само още няколко водоизточника, от които може да взима вода - това са шахтовите кладенци Биволаре, Долна Митрополия и Крушовица. Те се оросяват преди всичко от язовир Горни Дъбник, предназначен за напояване. Довеждаща система има и от язовир Сопот.
И в двата случая обаче това лято от тези язовири не идваше нужното количество вода за оросяване на шахтовите кладенци заради бавещи се ремонти на каналите към тях.
По време на посещението на Желязкова сега стана ясно, че има развитие по почистването и оросяването на групата кладенци "Долна Митрополия". Това действие обаче далеч не е достатъчно, за да се набавят нужните количества вода за Плевен. Освен това се извършват и сондажи в търсене на нови кладенци.
"До момента резултатът, който сме постигнали, е, че общо за града имаме около 70 литра увеличение на водните количества", обобщи директорката на "Български ВиК холдинг" Ирена Георгиева.
На този фон нужното количество, за да се прекрати режима, е три пъти повече. Дори то да бъде осигурено обаче, остава проблемът с огромните загуби заради компрометираната мрежа.
"Когато доставяме вода и оросяваме (кладенците), водозагубите са същите", каза Желязков. Той изрази и критика за това, че досега само 1 милиона лева от общо 50 милиона лева от общинската програма за Плевен са били насочени за водоснабдяване.
Той повтори настояването си отпреди месец, че програмата трябва да бъде преразгледана и сумата да бъде използвана за ВиК проекти.
Вижте също "Отчаяни до безкрай". Нов протест срещу безводието се провежда в ПлевенПо-рано миналата седмица кметът на Плевен Валентин Христов съобщи, че продължава монтажът на хидрофорни системи в детски градини, училища и социални заведения. По думите му дейностите по тази мярка са почти на финал.
Освен това в четвъртък Общината получи от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ над 42 000 литра вода, с които да бъдат обезпечени нуждите отново на детски градини и училища.
От кои проекти се отказа Плевен
Въпреки многобройните призиви на тогавашната регионална министърка Виолета Коритарова общините да предлагат повече проекти за подобряване на водопреносната си система, миналата година само 9% от всички подадени проекти от Област Плевен бяха свързани с ВиК инфраструктура.
След като това лято проблемът отново ескалира, премиерът Желязков призова Община Плевен да се откаже от свои по-малко приоритетни проекти и да пренасочи средствата, предвидени за тях, за ВиК сектора.
Към днешна дата най-големият инфраструктурен проект на Общината е този за изграждането на спортна зала за 36 млн. лева, който остава приоритетен за Общината. Общината казва, че не може да се откаже от него и че изпълнителят на поръчката за строеж вече е избран. Тя се отказа от други проекти - за приют за кучета и ремонт на пътната отсечка Плевен – Ясен.
Your browser doesn’t support HTML5
Милиони за свързани фирми. Как спортна зала се оказа по-важнa от водата в Плевен
Какво се планира дългосрочно
Колкото до дългосрочните решения на кризата в Плевен, позицията на правителството е, че тя може да бъде решена с изграждането на нов язовир в Троянския Балкан - язовир "Черни Осъм".
Идеята не е нова, а е още от времето на комунистическия режим. През годините тя беше припомняна всеки път, когато ситуацията в водата в Плевен ескалира, но след това нямаше последващи действия.
Идеята обаче е спорна - местните жители на района, в който трябва да се изгради потенциалният язовир, са против и дори организираха протест срещу плановете. Те се опасяват от качеството на строежа, както и от икономическите последици за региона, който по принцип е туристически.
Освен това потенциалният язовир попада в защитени зони, ще струва твърде скъпо и ще бъде готов след най-малко 10 години, казват противниците му. Против идеята се обяви и кметицата на Троян, според която по-наложителното и дългосрочно решение и ремонтът на довеждащия водопровод "Черни Осъм" към Плевен.
Въпреки това на 4 септември регионалното министерство пусна обществена поръчка за прединвестиционни проучвания за строежа на язовира. Прогнозната цена само за тези предварителни проучвания е над 2 млн. лв. с ДДС.
Вижте също "Пловдивци" - новият язовир, който изтичаКадрови промени
Междувременно правителството предприе и някои кадрови промени.
Преди три седмици Министерският съвет освободи от поста му досегашния областен управител на Плевен Николай Абрашев и назначи на негово място Мартин Мачев, който до момента беше директор на Националния институт по метеорология и хидрология - филиал Плевен.
Това стана, след като през август Желязков даде "жълт картон" на Абрашев и му постави двуседмичен срок да подобри координацията при решаването на проблема.
В петък министърът на околната среда и водите Манол Генов представи и новият директор на Басейнова дирекция "Дунавски район", която отговаря за Плевен - Цветелин Павлов. Генов обаче каза, че смяната не е свързана с проблемите с безводието в региона, а с пенсионната възраст на предишния директор.
Вижте също "Започнаха да си признават". Колко голям е проблемът с кражбите на вода в България