Реформи или още от същото. Кой може да е новият президент на Полша

В неделя предстоят решаващи избори за Полша. От това кой кандидат за президент ще спечели ще зависят много от политиките на премиера Доналд Туск и неговото проевропейско правителство.

След осемгодишно консервативно управление на консервативната партия „Право и справедливост“ (ПиС) през 2024 г. Туск сформира широка коалиция от социалдемократи, центристи и християндемократи, за да си върне властта и да насочи Варшава в по-проевропейска посока.

Но досега настоящият президент от ПиС Анджей Дуда възпрепятстваше някои от реформите му, а правителството не разполага с мнозинство от три пети, за да преодолява президентското вето.

Така бяха спрени нови мерки за разширяване на репродуктивните права на жените - една от темите, които спомогнаха за победата над ПиС на последните избори. Сред другите приоритети на Туск, за които ще е нужна подкрепа от президента, са независимостта на съдебната система, която беше отслабена при управлението на ПиС, политиките за опазване на околната среда и сближаването с европейските партньори на Полша.

Президентът Дуда е на власт от 2015 г. насам и трябва да се оттегли, след като изкара два пълни петгодишни мандата. Кой ще го замени ще зависи до голяма степен от това дали избирателите искат да дадат повече власт Туск, за да проведе реформите си през следващите години.

Кои са претендентите за балотаж

Както повечето избори през последните десетилетия в Полша, и тези ще бъдат битка между Гражданската платформа (ГП) на Туск и ПиС.

Кандидатът на ГП е Рафал Тшасковски - настоящият кмет на Варшава, който беше победен от Дуда на последните президентски избори през 2020 г. Този път победата изглежда много по-близо за Тшасковски

Според проучванията той може да завърши пръв с около 30-35% от гласовете. На балотажа се очаква да има достатъчно преднина, за да победи Карол Навроцки, който според прогнозите ще класира на второ място с 20-25 процента подкрепа.

Но това няма да е лесно. В последния предизборен дебат на 12 май Тшасковски изглеждаше уморен и разконцентриран. Също така ПиС се опитва да повтори стратегията, която помогна на Дуда да дойде на власт преди десетилетие - да издигне сравнително неизвестен и млад кандидат, който всъщност не е член на партията.

Навроцки е историк, който е ръководил Музея на Втората световна война в Гданск, а отскоро и Института за национална памет. През последните седмици той намали разликата с Тшасковски в социологическите проучвания, но също е изправен пред трудности.

Навроцки казва, че притежава само един апартамент, но се оказа, че има втори, който се твърди, че е получил, като се е преструвал, че се грижи за възрастния наемател с увреждания, който вместо това живее в старчески дом. Фактът, че е притежавал дял от трети апартамент, задълбочава проблемите му.

Има ли кой да ги изпревари

Председателят на парламента Шимон Холовня, който оглавява центристката партия „Полша 2050“, също се кандидатира, но проведе неубедителна кампания и вероятно ще получи под 10 процента от гласовете.

Очаква се неговите поддръжници да се насочат към Тшасковски на втория тур.

Славомир Менцен, кандидатът на дяснопопулистката Конфедерация, беше считан за конкурент на Навроцки за второто място, но подкрепата за него спадна, след като призова за пълна забрана на абортите, дори в случаите на изнасилване, както и за прекратяване на безплатното университетско образование.

В Полша, където католическата църква има силно влияние, и сега има едни от най-строгите закони по отношение на репродуктивните права на жените в Европа.

Но позицията на аутсайдер затруднява преценката за това на каква електорална подкрепа се радва Менцен в действителност.

Той е откровен почитател на президента на САЩ Доналд Тръмп и е популярен в социалните мрежи и сред младите мъже със смесените си политики за икономически либерализъм, политически изолационизъм и антимигрантска реторика.

Кои теми доминират в кампанията

На фона на продължаващата вече четвърта година руска агресия в съседна Украйна, въпросът за националната сигурност доминира в кампанията.

Други причини за това са обтегнатите отношения на САЩ с Европа, както и политиката на Беларус да примамва мигранти от Африка и Азия и да ги изпращани към полската граница.

Варшава вече харчи близо 5% от брутния си вътрешен продукт за отбрана. Това е най-високото ниво сред всички съюзници в НАТО. И двамата водещи кандидати искат това ниво на разходите да се запази, но се различават по въпроса къде да бъдат инвестирани.

Полша е една от най-проамериканските страни в Европа и въпреки че мнозина, включително членовете на ПиС, са обезпокоени от сближаването на администрацията на Тръмп с руския президент Владимир Путин, Навроцки все пак е привърженик на запазването на близките отношения със САЩ.

Той е склонен да сключи двустранна сделка директно с Вашингтон, тъй като ПиС проявява дълбоко недоверие към Брюксел и Берлин. Дуда установи близки отношения с Тръмп по време на първия му мандат, а в Полша днес има близо 10 000 американски войници.

Гражданската платформа също не иска да прекъсне тези отношения, но иска и да задълбочи европейските си връзки, най-вече с Германия и Франция.

Социалните въпроси

Като кмет на либерална Варшава през последните седем години той подкрепя правата на ЛГБТ общността, одобрява екологичното законодателство и забранява религиозните символи в кметството.

Всичко това може да навреди на кампанията му в страна, която е много по-религиозна и консервативна от столицата си.

В същото време мнозина от по-либералните избиратели, особено младите жени, с помощта на които управляващата коалиция спечели, са разочаровани от липсата на реформи досега. Тшасковски ще има нужда от техните гласове, за да победи.

Ако това се случи, коалицията ще може да въведе свои реформи в социалните политики на страната. Но в същото време ПиС се надява, че страната ще се обърне твърде бързо наляво, което ще отслаби коалицията и ще я направят по-уязвима преди парламентарните избори през 2027 г.

Какво ще стане с подкрепата за Украйна

Полша е един от големите поддръжници на Украйна, като близо един милион бежанци, избягали от разкъсваната от война страна, я смятат за свой дом. Но подкрепата както за Украйна, така и за украинците, живеещи в страната, е намаляла и двамата основни кандидати се обявяват за намаляване на някои социални помощи за тях.

Двамата също така изразиха подкрепа за полските земеделски производители, като отбелязаха, че поминъкът им трябва да бъде осигурен, преди Украйна, с нейния значителен селскостопански сектор, да може да се присъедини към ЕС.

Навроцки постави под въпрос и възможността за членство на Украйна в НАТО и ЕС.