Правителството внесе в понеделник проект за удължаване на действието на бюджета за 2025 г. до приемането на нов.
Новината идва дни след като кабинетът на премиера Росен Желязков подаде оставка на фона на масови протести в София и десетки градове в страната.
Повод за демонстрациите беше проектът на управляващите за бюджет за 2026 г., който предвиждаше увеличение на заплатите в държавния сектор за сметка на по-тежки данъци и осигуровки за частния.
Правителството оттегли първия проект и предложи нов, но той също беше посрещнат с критики, защото според опозицията съдържа същите спорни предложения, само че отложени с една година напред.
След оставката на кабинета стана ясно, че управляващата коалиция не планира да гласува втория проект, а вместо това ще приеме т.нар. удължителен закон.
Проектът на Министерския съвет предвижда увеличаване на минималната работна заплата до 620 евро, както предвижда сега действащият закон, и актуализиране на пенсиите по т.нар. швейцарско правило.
Всички заплати в държавния сектор ще останат на нивата си от 2025 г., с изключение на минималните, които се предвижда да се увеличат до размера на минималната работна заплата.
Осигурителните ставки и максималният осигурителен доход остават на нивото от 2025 г.
Вижте също "Автопилот" или "нищо необичайно". Какво става, като няма Бюджет 2026Премиерът в оставка Росен Желязков каза в началото на заседанието на правителството в понеделник, че това е „ проект на закон с преходен характер, чиято цел е да осигури необходимата правна рамка за безпроблемното функциониране на държавата и да приоритизира социалните разходи“.
Предстои парламентът да обсъди и гласува проекта, за да може той да влезе в сила.
Your browser doesn’t support HTML5
"Ако няма корупция, направо ще излетим". Какво поискаха десетки хиляди хора на площада
Законът за публичните финанси предвижда, че ако до началото на годината няма приет държавен бюджет, приходите се събират в съответствие с действащите закони, а разходите са в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година и в рамките на постъпилите приходи.
Това значи, че данъците и осигуровките не се увеличават, а социалните плащания като пенсии, обезщетения за майчинство и безработица, продължават.
Удължителният закон може да действа до 3 месеца, а ако и след това няма приет бюджет, законът допуска възможност за още едно удължаване с още три месеца.
В последните години три пъти се е случвало в началото на бюджетната година да няма приет нов бюджет, а вместо това да действа удължителен закон – през 2022, 2023 и 2025 г.
Срещу приемането на удължителен закон се обявиха двата най-големи синдиката – Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“. В своя позиция от понеделник те заявиха, че според тях трябва да бъде приет нов бюджет до края на календарната година.
Вижте също Как управляващите показаха неприличен жест на хората и получиха същия жест обратно