Преговорите за подписване на първия глобален договор срещу замърсяването с пластмаса се провалиха в петък, съобщи Асошейтед Прес. Страните останаха разделени как да се справят с екологичната криза.
На срещата, която се проведе в централата на ООН в Женева, Швейцария, присъстваха делегати от повече от 180 страни. Тя трябваше да приключи в четвъртък след 10 дни спорни преговори, но участниците в нея не успяха да преодолеят безизходицата.
Вижте също Лео Бакеланд и стартът на пластичната епохаПовече от 100 държави призоваха за правно обвързващи ограничения за производството на пластмаса. Мнозина поискаха и действия за забрана на токсичните химикали в пластмасите.
Кой беше против
Големите страни производителки на петрол и газ като Саудитска Арабия и Русия силно се противопоставиха на подписването на глобалния договор срещу замърсяването с пластмаса.
Те поискаха договорът да се съсредоточи предимно върху рециклирането, повторната употреба и препроектирането, отколкото върху ограниченията на производството или постепенното премахване на вредните химикали.
Въздушна снимка показва пластмасови бутилки, дървени дъски, ръждясали бъчви и други боклуци, запушващи река Дрина близо до източния босненски град Вишеград, Босна, 5 януари 2021 г.
Колко вредна е пластмасата
Когато пластмасата се разгражда, тя се разпада на микропластмаса – малки парченца с големина под 5 милиметра. Тези микрочастици вече се откриват навсякъде – във въздуха, който дишаме, водата, която пием, в носа, мозъка, дори в тестисите.
Множество научни изследвания показват, че излагането на пластмасово замърсяване сериозно засяга здравето на хората. Токсичните химикали в пластмасите са свързани с широк спектър от отрицателни въздействия, включително затлъстяване, сърдечни заболявания, рак, астма и репродуктивни проблеми, пише Си Ен Ен.
Вижте също "Питаха - защо на мен?" Все повече "необичайно млади" хора заболяват от ракПластмасите обаче не са само проблем за здравето на човека и за околната среда. Те са и огромен климатичен проблем. По-голямата част от тях са направени с изкопаеми горива и са причина за замърсяване на планетата през целия си жизнен цикъл – от производството до изхвърлянето им.
Колко пластмаса се произвежда в света
Производството на пластмаса се е увеличило през последните няколко десетилетия, особено пластмасите за еднократна употреба. Около 460 милиона метрични тона се произвеждат всяка година, а нивата могат да скочат със 70% до 2040 г. без по-рестриктивни политики, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), цитирана от Си Ен Ен.
В действителност една много малка част от пластмасата се рециклира – по-малко от 10% в световен мащаб. Всичко останало се изгаря, изхвърля се на сметището или попада във водата, като задушава реките и океаните по света, нанасяйки тежки щети на морския живот.
Защо не може без пластмаса
Много страни и компании, производителки на нефтохимикали, смятат пластмасите за жизненоважни за своите икономики и годишни финансови резултати, особено когато светът започва да се отдалечава от енергията от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници.
Вижте също Блажка Димитрова начело на борбата срещу боклукаТе посочват жизненоважната роля на пластмасите в обществото – от медицински инструменти до опаковки на храни – и настояват за действия, които да се съсредоточат върху начините за повторна употреба и рециклиране на пластмасовите продукти, а не за забрана на употребата им.
Но много страни и активисти казват, че кризата не може да бъде решена без справяне с експоненциалното нарастване на потреблението на пластмаса и че нивата на рециклиране остават упорито ниски от десетилетия.
Защо рециклирането не работи
Ефективността на рециклирането в световен план е доста спорна. Само около 6% от произведената пластмаса в света се рециклира, сочат данните на ОИСР, цитирани от Асошейтед Прес.
Причината е в различния химичен състав на различните пластмаси, поради което те не могат да бъдат преработвани заедно. Това налага нуждата от скъпо и отнемащо време сортиране, което до голяма степен се извършва ръчно.
Допълнителна пречка е фактът, че изначално пластмасата е материал, който е трудно да бъде рециклиран, заради различните си цветове, полимери и между 16 000 и 17 000 химикала, използвани при производството ѝ. За разлика от нея, хартията, картонът, металите и стъклото, се рециклират в значително по-големи обеми.
Вижте също "Въпрос на навик". Малките промени, които водят до по-екосъобразен животОтделно от това и разделното събиране се оказва проблемно дори на битово ниво. Например една твърда пластмасова бутилка за перилен препарат и една тънка найлонова торбичка от магазина не могат да бъдат преработени заедно.
Какво следва след провала на преговорите
Някои активисти обвиниха лобирането за изкопаеми горива за провала на преговорите.
"По-голямата част от правителствата искат силно споразумение, но на шепа недобросъвестни участници беше позволено да използват процеса, за да закопаят тази амбиция в земята", каза Греъм Форбс, ръководител на глобалната кампания за пластмаси в Грийнпийс САЩ, цитиран от Си Ен Ен.
Ерин Саймън, ръководител на пластмасовите отпадъци и бизнеса в екологичната организация с нестопанска цел WWF, каза, че е "дълбоко разочароващо" да напусне Женева без значим напредък.
Сметище, пълно с пластмаса в Родригес, провинция Ризал, Филипините, 28 ноември 2024 г.
"Този провал в преговорите означава, че пластмасовата криза ще продължи безконтролно, докато светът чака спешните действия, от които толкова отчаяно се нуждае", каза той.
По всяка вероятност преговорите за глобален договор срещу замърсяването с пластмаса ще продължат и в бъдеще, но има дълбока несигурност кога и под каква форма ще се случи това.
"Пропускайки още един краен срок за справяне с ескалиращата криза със замърсяването с пластмаса, държавите излагат здравето на хората и планетата на риск", каза Сара Болч, старши служител в американската неправителствена организация Пю Чаритабъл Тръстс.
Your browser doesn’t support HTML5
Непоносима миризма и нелечими болести. Как Западните Балкани се заринаха в боклук