"Здравословно е да има скептицизъм". Как да намерим добър психотерапевт

Някои експерти сравняват избора на психотерапевт с търсенето на партньор – все трудни задачи, които изискват предпазливост, опознаване и напасване.

В първия случай е обичайно да има и известна доза недоверие, казва д-р Светлозар Василев – психоаналитик, психиатър и преподавател по психоанализа в Нов български университет (НБУ).

“Здравословно е да има скептицизъм, защото това е начинът да проверим дали това, което ни се предлага, е най-доброто решение”, казва той пред Свободна Европа.

В България днес има голям брой квалифицирани специалисти, за разлика от началото на 90-те години, когато този тип услуги тепърва започват да се разпространяват. Според Василев има различни начини да разберем дали сме попаднали на правилния човек – от предварителното проучване до първите няколко лични срещи. Ето какво трябва да знаем.

Какво значи квалифициран терапевт

Въпреки че в България все още няма закон, който да изисква специалистите по психично здраве да бъдат лицензирани, професиите на психотерапевта и на психоаналитика са строго регламентирани.

Висшето образование, било то психология, медицина или друга хуманитарна специалност, е едва първата стъпка към придобиването на нужната квалификация. След него следва допълнително теоретично и практическо обучение, което може да продължи още 6-7 години.

“Това е специализация през конкретен метод и теория, които предполагат придържане към високи етични стандарти. И това не е претенция – професионалната етика е висша ценност в нашата професия", добавя експертът.

Спазването на стандартите се гарантира на няколко нива. В случая на д-р Василев за съблюдаването им следи Етичната комисия на Българското психоаналитично общество (БПО), към което той принадлежи, както и Етичната комисия на Международната психоаналитична асоциация (IPA), създадена от Зигмунд Фройд през 1910 г.

По подобен начин стоят нещата и при психотерапевтите. “В България например има Българската асоциация по психотерапия (БАП), на която не всички дружества и терапевти са членове, но тези, които са, присъстват в нейния регистър и това е една гаранция, че методите, които използват, не са шарлатански”, казва Василев.

Към специалистите има и още едно изискване - да имат личен психотерапевтичен опит. Целта е те да изпитат метода, с който ще работят, върху себе си, както и да се освободят от някои свои емоционални проблеми, които биха могли да натежат в работата им с пациенти.

Как да потърсим

Първата стъпка е проучването - има ли терапевтът нужното образование и с какви казуси и пациенти работи.

Втората е да опитаме. По думите на Василев терапията обикновено започва с няколко оценъчни срещи, в които специалистът се ориентира в проблема, а пациентът се ориентира дали това е неговият специалист.

“Това предполага човек да рискува и да има една, две или три срещи, за да провери дали всъщност методът, който му се предлага, му се струва удачен”, казва още той.

За тази цел е важна и преценката на терапевта. “Не е етично да вземаш всички пациенти, които са те потърсили, без да съобразиш дали методите, които практикуваш, са най-сполучливите за тях. Ако това не е така, е необходимо да ги насочиш към свой колега”, добавя Василев.

"За съжаление това не се случва винаги, но не трябва да забравяме, че всеки психотерапевтичен метод е създаден за решаване на конкретни проблеми при конкретни хора в даден момент от живота им”.

Какво (не) е терапията

Отношенията между пациент и терапевт са специфични и не приличат на тези с приятел или друг близък човек. Ролята на терапевта не е да дава съвети и оценки или да взема решения от името на пациента. Основната му цел е да помогне на пациента да осмисли преживяванията си и да изгради способност да се справя сам с тях. Терапевтът или аналитикът често отказва да каже какво мисли или да вземе лично отношение, дори когато пациентът го изисква.

“Зависимостта е често явление, когато човек е в криза или страда от психично разстройство”, казва Василев. “Целта ни обаче е да помогнем на пациента да си върне автономността. И да не се поддаваме на изкушението да се преструваме, че знаем как някой би се почувствал щастлив”.

Ако специалистът все пак изкаже някакво становище, “това задължително е след доста сериозен и продължителен анализ”.

Все пак винаги има и риск човек да попадне на някого, който да злоупотреби с доверието му - както във всяка друга област, независимо от образованието или школата на специалиста. “Няма стопроцентови гаранции”, добавя Василев. Според него е важно пациентът да се довери на интуицията си, да прецени дали специалистът уважава личното му пространство или злоупотребява по някакъв начин с позицията си. “Ако усетим, че има неща, които будят нашето съмнение и станат повече от две, това е червена лампичка”.

„Основна цел на всяка психотерапия е да бъде изградена терапевтична връзка”, казва още Василев. Това означава да има доверие и среда, в която пациентът чувства, че е приет, че има свободата да споделя болезнени неща и да може да рефлектира върху тях.

“Терапевтичната връзка е едновременно делово отношение и дълбоко лична емоционална връзка”, добавя Василев. И добавя, че установяването ѝ обикновено изисква време, но още от втория-третия път е добре да има усещане за напасване един към друг.

Има и изключения – в някои случаи терапията потръгва обещаващо, но впоследствие пациентът прекъсва преждевременно, докато при други началото е по-колебливо, но терапията се оказва успешна.

Какви са опциите

Възможностите за формата на терапията са много - от различни видове индивидуална психотерапия, през семейна до групова.

Индивидуалната би могла да е с най-различна продължителност, като най-кратко е психологичното консултиране - то се състои от няколко срещи, чиято цел е справяне с житейска криза или личен проблем. Съществуват краткосрочни психотерапии с продължителност няколко месеца до година, чиято цел е да се овладее определена симптоматика като тревожност, пристъпи на паника или депресивно настроение.

“Дългосрочните психотерапии и психоанализата са създадени, за да помогнат за решаване на проблеми, корените на които са в ранното детство и са станали част от личността", добавя Василев. “Те обхващат модели, формирани във взаимоотношенията с нашите родители, които изискват внимателно изучаване, преформулиране и превъзмогване на загуби, психични травми и дефицити в отглеждането”.

През последните години набират популярност и методите на т. нар. лайф коуч (от англ. - “житейски треньор”). По думите на Василев този тип услуга е полезна най-вече за професионалното развитие. Коучингът обаче не е терапия, не се занимава с корените на проблемите и не подлежи на същите регулации, на които са подложени професиите на психотерапевта и психоаналитика.