Европа е "скъп съюзник", но трябва да се промени. Какво постигна речта на Рубио в Мюнхен

Речта на държавния секретар на Съединените щати Марко Рубио на Мюнхенската конференция по сигурността постигна две неща – успокои тревогата на лидерите в Европа, като нарече страните им „съюзници“, но и повтори критиките на администрацията във Вашингтон към тях.

Рубио каза, че САЩ не се опитват да се отделят от Европа, а „да вдъхнат нов живот на старото приятелство“. Той нарече държавите на стария континент „скъпи съюзници и най-стари приятели“ и каза, че край на партньорството между САЩ и Европа „не е нито нашата цел, нито нашето желание“.

На фона на несигурността за курса на Вашингтон под ръководството на президента Доналд Тръмп и спомените от острия тон на вицепрезидента Джей Ди Ванс в речта му на конференцията в Мюнхен миналата година, мнозина в залата изглеждаха видимо облекчени от тона на Рубио.

„Почти можеше да се чуе въздишка на облекчение“, каза пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL) след речта на американския държавен секретар висш европейски дипломат, пожелал анонимност. „Съдържанието е тежко. Но тонът? Той е важен.“

Но макар и с други думи и друг тон, Рубио повтори критиките, които администрацията на Тръмп отправя към Европа.

„Той не смекчи същността“, каза висш служител на ЕС пред RFE/RL. „Но смекчи изказа. И това го прави по-лесен за слушане.“

Речта на Рубио дойде на фона на изразеното от Тръмп намерение САЩ да поемат контрол над Гренландия – остров в Арктика, който има статут на самоуправляваща се територия на Дания, която е членка на НАТО.

Това доведе до напрежение между Вашингтон и европейските страни, а Тръмп заплаши няколко държави от НАТО с вносни мита, ако не подкрепят желанието му САЩ да поемат контрол върху острова.

В своята реч Рубио нито веднъж не спомена тази тема.

„Дете на Европа“

Рубио говори за привързаността на Америка към Европа, описвайки САЩ като духовно и културно свързани със стария континент.

„Винаги ще бъдем дете на Европа“, каза той, като посочи общата история, език, вяра.

Рубио не представи разногласията като упреци, а като израз на загриженост.

Ако САЩ понякога звучат „директно и настоятелно“, каза той, то е защото „ние сме дълбоко загрижени – от вашето и нашето бъдеще“. Той добави, че САЩ искат Европа да бъде силна, защото съдбата ѝ е неразривно свързана с американската национална сигурност.

За да подчертае връзките между Европа и Америка, Рубио изброи големи имена в европейската култура – Моцарт, Бетовен, Данте, Шекспир, Микеланджело, Да Винчи – заедно с „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“, както и забележителности като Сикстинската капела и Катедралата в Кьолн.

Подходът на Рубио изглежда проработи. Той получи продължителни аплодисменти, а част от присъстващите политически и военни лидери станаха на крака – забележителен контраст с посрещането, което получи Ванс преди година, отбелязаха няколко участници.

По-късно председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че е била облекчена от речта на Рубио.

„Държавният секретар ме успокои много. Ние го познаваме. Той е добър приятел и силен съюзник. Знаем, че някои в администрацията [на президента на САЩ Доналд Тръмп] имат по-остър тон по тези теми.“

„Опасно заблуждение“

Но в същината си думите на Рубио представляваха остра критика към Европа.

Позовавайки се на историята на конференцията, основана през 1963 г. в разгара на Студената война, Рубио припомни времето, когато „западната цивилизация висеше на косъм“. Западът е победил, каза той, но е триумфът е довел до „илюзия“ – че историята е приключила, че либералната демокрация неизбежно ще се разпространи и че търговията и глобалните правила ще заменят националните интереси и граници.

Тази визия според Рубио пренебрегва „човешката природа“. Той твърди, че тя е довела до деиндустриализация, пренасяне на суверенитета от националните държави към международни организации и до „безпрецедентна вълна от масова миграция“. Рубио представи тези явления като общи грешки на Запада.

„Ние заедно допуснахме тези грешки“, каза той, „и заедно сме длъжни пред нашите народи да се изправим пред тези факти и да продължим напред“.

Рубио съсредоточи критиките си в три насоки.

Първо, той критикува това, което описа като „догматична свободна търговия“, която по думите му е опустошила индустриите и е дала предимство на конкурентите.

Второ, той критикува политиките по отношение на миграцията, като каза, че възстановяването на контрола над националните граници е „фундаментален акт на национален суверенитет“. Обратното, по думите му, представлява „неотложна заплаха за тъканта на нашите общества“.

Трето, Рубио критикува определени зелени политики, като заяви, че усилията да се „умилостиви култът към климата“ са направили западните общества по-бедни, докато конкурентите им са продължавали да експлоатират изкопаемите горива.

В частни разговори няколко европейски представители изразиха несъгласие с тази формулировка, но казаха, че тя ще намери отзвук сред част от избирателите.

„Той описва дебати, които вече водим у дома“, каза западноевропейски дипломат.

„Не живеем в съвършен свят“

Рубио не говори в речта си за войната на Русия срещу Украйна, която администрацията на Тръмп се опитва да прекрати чрез преговори. Но темата беше поставена в кратка сесия с въпроси и отговори.

По думите на Рубио преговорите са постигнали напредък, но остават „най-трудните въпроси, на които да се отговори“.

Той каза, че Вашингтон ще продължи да тества дали Русия е сериозна в преговорите, като същевременно поддържа санкциите срещу Москва и военната подкрепа за Киев.

Попитан дали Русия е наистина заинтересована от постигане на мир, Рубио беше предпазлив: „Те казват, че са.“ САЩ, каза той, ще продължат да проучват кои условия биха били приемливи и за двете страни.

В речта си Рубио призова за реформа на международните организации, включително ООН, която според него има „огромен потенциал“, но не е успяла да разреши конфликти като тези в Украйна и Газа.

„В един съвършен свят“, каза той, дипломатите и резолюциите биха били достатъчни. „Но ние не живеем в съвършен свят.“