Дигитална изолация. Какво става с интернета в Русия

Снимката е илюстративна

В един момент интернетът просто спира. Страниците и приложенията не се зареждат, VPN отказва. За милиони руснаци това вече не е технически проблем, а ново всекидневие. Не става дума за авария или срив, а за целенасочено ограничаване – внимателно дозирано, понякога незабележимо, но все по-осезаемо.

2026 ще е годината, в която руснаците вероятно окончателно ще останат без свободен интернет. Това изглежда така, след като от години Русия пробно спира платформи и сайтове, създаде "държавно" приложение, с което контролира онлайн живота и даде на комуникационния регулатор Роскомнадзор право на "централизирано управление на мрежата".

Така Кремъл може да изключва руския от глобалния интернет, да блокира сайтове и има последната дума дали да спре напълно интернет трафика към Русия.

Една държавна платформа за всичко

Русия все повече се доближава до модел на интернет, в който държавните служби не просто наблюдават, а активно контролират и насочват онлайн поведението на гражданите. Процесът не се случва рязко, а на малки, добре планирани стъпки. Една от тях е въвеждането на приложението Max ("Макс").

Вижте също Руските тролове в числа. Путин каза, че 60 хил. души обслужват идеите на Москва в интернет

Max е новата "национална" платформа за съобщения, която надхвърля ролята на обикновен чат. Освен комуникация, тя предлага управление на финанси, достъп до административни услуги и дори бонуси като приоритетно участие в културни и развлекателни събития. Идеята е дигиталният живот на потребителя да се концентрира в едно-единствено приложение.

То е интегрирано и с "Госключ" - държавната система за електронни подписи и е-услуги.

Така държавата разполага с широки възможности за контрол върху онлайн активността.

Технологичната основа на Max е компанията VK – собственик на социалната мрежа "ВКонтакте", определяна като руския еквивалент на "Фейсбук". VK се намира под пряк или косвен държавен контрол, като ключови дялове се държат от структури, близки до Кремъл, включително "Газпром".

На практика това означава, че чрез Max държавата получава директен достъп до дигиталния живот на гражданите. Приложението не използва end-to-end криптиране, което означава, че личната кореспонденция не е защитена от външно наблюдение – напротив, системата е проектирана така, че улеснява достъпа на властите.

Но амбицията не спира дотук.

По информация на "Ведомости" всички сенатори, депутати, губернатори, кметове, общински съветници и други държавни служители са длъжни да използват само Мax. Местните администрации са въвели приложението като официален канал за комуникация.

В Москва родители на ученици трябва задължително да инсталират Max. В Екатеринбург училищната комуникация също се осъществява чрез платформата.

От "черен списък" към "бял"

И докато преди години властите в Русия бяха направили "черен списък" на сайтове на нежелани организации и платформи, до които да не допускат хората, сега подходът е друг - има списък до какво могат да имат достъп гражданите изобщо.

През последните години Кремъл последователно налага концепцията за "дигитален суверенитет" – стремеж страната да се освободи от зависимостта си от чужди технологии. След началото на войната в Украйна през 2022 г. натискът върху международните онлайн платформи рязко се увеличи.

Вижте също Как Русия манипулира българите през TikTok, YouTube и Facebook

Фейсбук, Инстаграм и Екс вече са забранени. "Ютюб" формално остава достъпен, но умишлено е забавян. Обажданията по "Уотсап" бяха забранени, въведоха се по-строги механизми за контрол на създателите на канали в "Телеграм".

Блокирани са текстовите съобщения от чужбина. Само през 2024 г. Русия блокира близо 800 000 уеб страници. Със закон през юли Русия затегна контрола върху интернет с нов закон, който предвижда санкции за търсене на "екстремистко съдържание".

"Тик-Ток", макар и собственост на китайската ByteDance, губи позиции, след като ограничи достъпа на руските потребители до външно съдържание в отговор на ново руско законодателство.

Същите закони предвиждат блокиране на приложения, забрана на VPN услуги, санкции дори за търсене на съдържание, обявено за "екстремистко", както и пълна цензура по теми, свързани с ЛГБТ общността. В списъка с "екстремистки" вече са над 100 организации.

Сега, с въвеждането на Max, всички държавни институции прекратяват използването на други чуждестранни платформи, които досега служеха като основни комуникационни канали.

Нещо повече - с правителствено постановление от март 2026 г. държавният регулатор Роскомнадзор получава пълни права над интернета в Русия (Рунет) без да е нужно съдебно решение и без да се споменават механизми за защита на права на гражданите.

Така ще се централизира управление на интернет трафика. Формално мярката се обосновава с "осигуряване на устойчивост и целостта на мрежата", но реално превръща Роскомнадзор в център за тотален контрол над интернета в Русия.

Прекъсвания на интернета

Паралелно с това зачестяват и физическите прекъсвания на връзката.

Кредитни карти, които не могат да купят билет за обществения транспорт, банкомати, които не се свързват с мрежата. Дори майки на болни от диабет деца се оплакват, че не могат да следят нивата на кръвната захар на децата си по време на прекъсванията на интернета.

Вижте също Шест стъпки, с които Русия ограничава силно свободата в интернет

Масовите прекъсвания на мобилния интернет започват през май на 2025 и продължават през лятото, есента и зимата. Официалното обяснение на Кремъл е, че мерките са насочени срещу украински дронове. Това обаче засяга десетки руски региони в продължение на месеци.

През ноември средно 57 руски региона съобщават за всекидневни прекъсвания на мобилните връзки, според Na Svyazi, активистка група, следяща прекъсванията.

В много региони по време на прекъсвания са достъпни само няколко одобрени от правителството руски сайта и онлайн услуги, които са включени в т.нар. "бели списъци".

Уляновск е първият руски регион, останал трайно без мобилен интернет - заради защита от украинските дронове. Преди това се е случвало и в Москва и други големи градове като Санкт Петербург. Новото сега в случая с Уляновск е, че става дума за географски ограничено постоянно изключване - до края на "военната операция" в Украйна.

Освен това в Русия започна да действа т.нар. "охлаждане" на SIM-карти, които се връщат в страната от зоната на международен роуминг или са се оказали извън достъп за 72 часа.

За такива карти достъпът е блокиран за един ден (с изключение на сайтовете от „белия списък“). За да се влезе в системата, трябва да се премине по линка, изпратен от оператора, и да се удостовери, че притежателят е същият.

Според замисъла на властите, ако в дрона е поставена SIM карта на територията на Украйна, то когато той се окаже над Русия, няма да може да се свърже с руските мрежи. "Охлаждането" важи и за чуждестранни SIM карти, които се намират в руски роуминг. Целта е същата – борба с украинските дронове.

Какво следва

Въпросът вече не е дали интернетът в Русия ще бъде още по-ограничен, а докъде ще стигне това. Пълна изолация или внимателно поддържана илюзия за свързаност? Приспособяване или съпротива? Свикване или бавно отчуждение?

За обикновените руснаци дигиталната изолация има съвсем конкретни измерения. Хора губят достъп до работни платформи, международни контакти, образователни ресурси. Млади специалисти, фрийлансъри, студенти – всички те се оказват откъснати от глобалната мрежа, в която до вчера са живели.

Но има и по-тиха последица – психологическата. Усещането за затвореност, за живот в балон, в който светът е филтриран и подреден от държавата.

Бизнесът също плаща цена. IT секторът - доскоро една от силните страни на Русия - губи връзка с международните пазари. Софтуер, актуализации, облачни услуги – всичко става по-трудно, по-несигурно или невъзможно.

Държавата насърчава местни алтернативи, но те трудно компенсират липсата на глобална конкуренция. А изтичането на кадри продължава – физически или дигитално.

Вижте също "Нормата ни е 120 поста на ден". Животът на един кремълски трол