В четвъртък Руската дума прие два закона, които целят да спрат разпространението на фалшиви новини и на информация, която обижда руските институции, държавните символи и обществото като цяло.
Критиците на законопроектите, които очакват само подписа на президента, за да влязат в сила, смятат, че те са част от по-мащабна стратегия на Кремъл да заглуши свободното слово в интернет.
Ето и част от другите мерки за налагане на контрол над руската част на световната мрежа:
Суверенен интернет
Руските депутати прокарват закон, който би изисквал интернет трафика на територията на Русия да минава през сървъри, над които държавата има контрол. Законопроектът, приет на първо четене на 12 февруари, предвижда въвеждане на механизми, които биха улеснили блокирането на достъпа до сайтове, забранени от управляващите.
Привърженицте на закона смятат, че ако той влезе в сила, руската част от световната мрежа ще стане по-независима, което е необходимо за предпазване от кибератаки.
Критиците му обаче смятат, че законът би навредил много на свободата на изразяване в интернет в Русия.
„Това е стъпка към изолирането на Русия от световната мрежа“, коментира пред АФП анализаторът Андрей Солдатов, автор на книга за историята на онлайн проследяването в Русия.
Забрана на телеграм
През април 2018 г. Русия блокира приложението телеграм, защото фирмата собственик отказа да се съобрази с решение на руски съд, което изисква властите да получат достъп до кодирани съобщения на потребители.
Мноро руснаци протестираха срещу опитите на Кремъл да блокира приложението. Правозащитната организация „Амнести интернешънъл“ определи забраната за използването му като „поредната атака срещу свободата на изразяване в Русия“. Потребители на вайбър също съобщиха, че временно не са можели да използват приложението през април 2018 г.
Забрана на прокси сървърите
През юли 2017 г. управляващите в Русия затегнаха контрола над интернет с нов закон, който забранява прокси сървърите, включително виртуалните частни мрежи (VPN). Според "Амнести интернешънъл" забраната е „огромен удар върху свободата в интернет“. Чрез нея се ограничава анонимното изпращане на съобщения чрез приложения, които работят с VPN.
По стъпките на Китай
Според Си Ен Ен Русия се опитва да следва китайския модел за контрол върху интернет. Според последния годишен доклад на „Фрийдъм хаус“ Пекин на драго сърце сподела знания и опит в тази сфера.
„Китай организира обучения и семинари по „информационен мениджмънт“ с чуждестранни дъжавни служители“, пише в доклада на неправителствената организация. „Пекин отглежда медийни елити и дъжавни служители по света, които да създадат мрежа от страни, които следват политиката му за контрол над интернет.“
В затвора заради един клик на мишката
Руските граждани вече усещат, че държавата гледа зад рамото им дори когато споделят публикация или натискат бутона „харесвам“ в социалните мрежи. Стотици хора са обвинени и осъдени за разпространяване на реч на омразата заради споделяне на съдържание чрез личните си профили.
Заради острата обществена реакция президентът Владимир Путин инициира смекчаване на наказанията за някои престъпления, квалифицирани в руските закони като онлайн престъпления от омраза. Причина за протестите бяха няколко десетки случая, в които руски граждани са осъдени на затвор за публикуване на сатирични текстове и снимки или такива, смятани за безобидни.
Съвпадение?
Новите закони за борба с фалшивите новини бяха внесени в Руската Дума през януари. Именно тогава Русия беше обвинена, че стои зад поредната кампания за разпространение на дезинформация в интернет.
На 31 януари от социалната мрежа туитър съобщиха, че са премахнали 418 профила, свързани с Русия, които са разпространявали дезинформация преди и по време на междинните избори в САЩ през 2018 г.
По-рано бяха премахнати стотици страници и профили във фейсбук и инстаграм заради подозрения, че са участвали в кампании за разпространение на дезинформация в бивши съветски страни.
