Съдът обяви Сарафов за нелегитимен, а той излъга три пъти. Как България остана без главен прокурор

България няма главен прокурор от 21 юли 2025 г. насам. Това прие Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС), с което окончателно сложи точка на споровете дали Борислав Сарафов легитимно заема поста на изпълняващ функциите (и.ф.) главен прокурор.

На тази дата изтече 6-месечният срок, в който прокуратурата можеше да бъде ръководена временно от Сарафов. Това ограничение беше записано в законова поправка, приета с голямо мнозинство от парламента през януари.

Но Сарафов продължи и след това да заема поста, защото Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) реши, че срокът не важи за завареното положение, в каквото се явява Сарафов.

Сега се оказва, че това заключение не е вярно и че държавното обвинение е в състояние на безтегловност. То представлява единна и централизирана система с пирамидална структура, на чийто връх стои главният прокурор. Ако той не е легитимен, нито едно от разпорежданията му към по-нисшестоящите прокурори не е легитимно.

Сарафов не е съгласен. Той запази мълчание след огласяването на акта на ВКС, но екипът му разпространи кратка позиция до няколко национални медии. В нея се правят три твърдения:

• Решението на ВКС не поражда никакви правни последици за самия Сарафов;
• ВКС ощетява потърпевши по дела, защото създава предпоставки разпореждания на Сарафов по същите дела да бъдат отменени като незаконни;
• ВКС не може да се произнася по легитимността на временния главен прокурор, защото кадровите решения на ВСС са от компетентност на Върховния административен съд.

Всъщност нито едно от тези твърдения не е вярно.

Има ли правни последствия

По ирония на съдбата новината за нелегитимността на Сарафов дойде на фона на решението на Съвета на Европа да прекрати постмониторинговия диалог с България заради напредък в укрепването на върховенството на закона. Именно върховенството на закона обаче е поставено под съмнение заради Сарафов.

Член 4 от Конституцията на Република България казва, че тя е "правова държава" и "се управлява според Конституцията и законите на страната". В случая със Сарафов обаче ВКС постанови, че е нарушен Законът за съдебната власт.

Временният главен прокурор твърди, че този акт на Върховният касационен съд не може да породи правни послдици за него, защото той заема поста по решение на Прокурорската колегия на ВСС. А това решение може да се отмени само от Върховния административен съд (ВАС).

Актовете на кадровия орган в съдебната власт действително подлежат на контрол само пред ВАС, но Сарафов премълчава една ключова подробност. Прокуратурата осъществява наказателната политика на държавата и работата ѝ подлежи на контрол от общите съдилища, а последната съдебна инстанция е тъкмо ВКС.

Казано с други думи - Върховният касационен съд приема, че Сарафов вече не може да изпълнява функциите на главен прокурор, разписани в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

"Това означава, че оттук нататък съдът ще разглежда всички актове на главния прокурор като нищожни, тъй като са издадени от некомпетентен орган", коментира в четвъртък пред бТВ преподавателката по конституционно право доц. Деяна Марчева.

Според бившия прокурор и бивш зам.-министър на правосъдието и вътрешните работи Андрей Янкулов "това се нарича конституционна криза".

"След като няма главен прокурор, на практика няма и прокуратура, защото, както знаем от скорошните решения на Конституционния съд, фигурата и правомощията на главния прокурор са едва ли не част от националната ни конституционна идентичност и прокуратурата е обречена без него", коментира той във Фейсбук.

Кой уврежда човешки права

Фактът, че правни последици за Сарафов всъщност има и те се изразяват в невъзможността му да изпълнява функциите си по НПК, личи и от самата му позиция, изпратена до медиите.

В нея се казва, че актът на ВКС "ощетява потърпевшите по наказателни дела, по които и.ф. главен прокурор е поискал възобновяване на делата". Посочва се и, че се накърняват правата на "пострадалите по наказателни дела", по които Сарафов е издавал конкретни разпореждания за това кой да извършва разследванията.

Причината е, че заради нелегитимните актове на Сарафов по тези дела, може да бъде оспорена изцяло легитимността на действията на разследващите досега.

Повод за решението на върховните съдии станаха две искания на Сарафов съдът да възобнови вече приключили дела. Твърдението му, че отказът на ВКС да удовлетвори исканията му ощетява засегнатите по делата, прехвърля отговорността от самия него върху съдиите.

Всъщност те просто изпълняват закона, според който Сарафов не може да изпълнява функциите на главен прокурор след 21 юли. А той е човекът, който с упорството си да запази поста и след тази дата, компрометира всички свои действия оттам нататък.

Какво може да се направи

Не отговаря напълно на истината и третото твърдение на Сарафов - че ВАС може да отмени решението, с което Прокурорската колегия на ВСС казва, че той може да остане на поста си и след 21 юли.

За да стане това факт, трябва съдът да бъде сезиран от заинтересована страна, а такава в случая се явява самият Сарафов, който очевидно няма желание да спира да бъде главен прокурор.

Другата хипотетична възможност - ВАС да бъде сезиран от правосъдния министър, беше изпробвана през лятото на 2023 г. от Атанас Славов, когато Сарафов беше назначен на поста от Прокурорската колегия. Тогава обаче Върховният административен съд не допусна до разглеждане жалбата.

Ако приемем, че настоящият правосъден минситър Георги Георгиев опита това отново, за което не е дал публична заявка, е много вероятно резултатът да бъде нов отказ за разглеждане на казуса.

На този фон самият ВАС се намира в аналогична ситуация с прокуратурата, тъй като е председателстван временно от Георги Чолаков, чийто законен 7-годишен мандат изтече миналата есен и оттогава е и.ф., като Сарафов.

Така единственият легитимен ход в тази ситуация е Прокурорската колегия да избере нов временен главен прокурор. А Народното събрание да задвижи най-сетне процедурите за избор на нови ВСС и Инспекторат към съдебния съвет, които са с отдавна изтекли мандати.

Междувременно се чака и решение на Конституционния съд (КС), който беше сезиран от ВАС по молба на Сарафов. Искането му да бъде обявена за противоконституционна намесата на парламента в конкурса за титулярен главен прокурор, обявен от ВСС.

Сарафов беше единствен кандидат в тази процедура, но с последната поправка на съдебния закон в началото на тази година депутатите приеха забрана състав на съвета с изтекъл мандат да провежда подобен избор.