Защо институция, която от години е критикувана, че харчи все по-голям бюджет, без да се реформира, би скрила от обществото, че най-после прави съществена промяна в ключова своя структура?
През последния месец в най-голямата областна дирекция на МВР в страната се подготвя създаването на ново звено, което да поеме разследването на всички ключови дела. Става въпрос за Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), която отговаря за противодействието на престъпността в София-град.
По инициатива на нейния директор Любомир Николов в отдел "Разследване" се прави кадрово разместване - така, че да бъде сформиран нов сектор за "дела с особен обществен интерес". Официалният предтекст е, че така по тези производства ще се работи по-бързо и по-прозрачно. Това става ясно от документи, с които Свободна Европа се запозна.
Самият Николов отказва да коментира публично темата. От кабинета на вътрешния министър Даниел Митов също не дават информация за подготвяната промяна, а пресцентърът на МВР не отговаря на писмени въпроси, изпратени от Свободна Европа.
На този фон източници от столичната полиция се опасяват, че истинската цел на новото спецзвено е да даде по-голяма възможност на ръководството да разпределя приоритетните казуси на конкретни разследващи полицаи, като заобикаля случайното разпределение на делата.
Вижте също МВР си отглежда пенсионерски клуб. Защо това е проблемСформирането на специализиран сектор за разследване в СДВР става по примера на специализираните отдели в Софийската районна прокуратура (СРП) и Софийската градска прокуратура (СГП).
Публична тайна е, че обособяването на подобни звена в разследващите органи улеснява заобикалянето на принципа за случайно разпределение на делата. Причината е, че изборът кой да разследва конкретен случай се свежда до по-малко възможни варианти. Затова едни и същи прокурори все по-често наблюдават дела от значим обществен интерес.
"Много важен елемент"
Досегашната структура на ключовия в СДВР отдел "Разследване" включва три сектора:
- "Разследване на криминални престъпления";
- "Разследване на икономически престъпления";
- "Разследване на транспортни и други престъпления".
Чрез предложено от директора Николов разместване на щатни бройки, се отваря място за обособяване на новия четвърти сектор "Разследване по дела с особен обществен интерес".
Създаването му е мотивирано със статистически данни от 2023 и 2024 г., които показват "постоянен ръст на натовареността на разследващите полицаи в СДВР", твърди ръководството на СДВР в служебните документи, до които Свободна Европа получи неофициален достъп.
От тях не се разбира как подобна промяна би разтоварила разследващите полицаи, след като техният общ щатен брой не се променя.
"Като много важен елемент от дейността на отдел "Разследване" е работата по дела с особен обществен интерес. При тези дела, характеризиращи се с особен обществен интерес, е необходимо провеждане на обективно, всестранно и пълно разследване, както и разследване в определени срокове, с цел предоставянето на актуална информация на медиите и широката общественост", аргументира идеята си за новото звено ръководителят на столичната полиция.
От мотивите на Николов не става ясно защо ефективната и прозрачна работа в конкретни срокове се извежда като необходимост само по отношение на общественозначимите дела.
Става ясно обаче, че новият четвърти сектор за разследване в СДВР ще има най-малък щат, въпреки че ще се занимава с най-важните производства:
- 01 сектор - 15 щата;
- 02 сектор - 20 щата;
- 03 сектор - 14 щата;
- 04 сектор - 10 щата.
Това обстоятелство засилва съмненията на служители в системата, че истинската цел е да се стесни кръгът от разследващи полицаи, между които се разпределят делата, определени като такива "с особен обществен интерес".
Досега тези казуси се разпределяха между всички около 60 служители на отдел "Разследвания" в зависимост от това какъв е характерът на извършеното престъпление - криминално, икономическо, транспортно или друго.
Освен това няма яснота и каква е дефиницията на МВР за "дело с особен обществен интерес", което провокира съмнения, че преценката за това ще се извършва еднолично от представител на ръководството.
Преди седмица Свободна Европа опита да получи подробности по темата от директора на СДВР по време на негов брифинг, но той отклони въпросите ни: "В момента не мога да коментирам кадрови промени и проблеми в службата."
Попитан дали създаването на новия четвърти сектор в отдел "Разследване" е факт, Николов отрече: "Не, не е факт." После повтори, че няма да коментира "тази тема", след като беше помолен поне да потвърди или отрече, че такава промяна се планира.
(Не)случайното разпределение
Подобно на съдебната система, в МВР също има задължителни правила за случайно разпределение на делата. За последно те бяха потвърдени от министър Митов през това лято.
Начинът на заобикаляне на случайното разпределение на делата е един и същ и в МВР, и в съдебната система.
Това става чрез предварително изключване на хора, които потенциално могат да бъдат избрани да работят по дадено дело. Сред възможните причини са претовареност, наказание или отсъствие по болест и заради отпуск или майчинство. Колкото по-малък е броят на полицаите или магистратите, между които се разпределя дадено дело, толкова по-лесно е изборът да бъде насочен към конкретни хора.
По думите на Иван Брегов, който ръководи Правната програма на Института за пазарни изследвания (ИПИ), т.нар. дела с обществена значимост за последно са регламентирани като категория със заповед на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) през 2008 г.
Това беше свързано с ангажимента на България да отчита напредка на конкретни наказателни производства, които бяха под наблюдението на Европейската комисия (ЕК). Този Механизъм за сътрудничество и проверка обаче отпадна през 2023 г., а в момента няма публично известен акт, който да регламентира кои са общественозначимите дела.
Иван Брегов
"От преценката на един административен ръководител в МВР ще зависи кои дела ще се разследват от избраните 10 души в СДВР, с което ще се намали възможността оперативно това да се извършва от по-широк кръг от лица", коментира Брегов.
Според него "при "правилен" подбор на тези десетима души, можем да изпаднем в ситуация, в която доста целенасочено да бъдат поставени усилията по разследване на МВР".
"Примерът с [делото срещу кмета на Варна] Благомир Коцев е показателен за това какво значи целенасочено разследване и в чия полза", добавя правният експерт от ИПИ, визирайки множеството данни за злоупотреби на разследващите и съда по този случай.
Има много примери за това, как различни ключови за прокуратурата дела се падат на едни същи прокурори.
По казуса на Коцев, например, работеше прокурор Ахмед Кокоев, който сега разследва и делото за свързания с лидера на "Величие" Ивелин Михайлов атракцион "Исторически парк".
По казуса на Михайлов работи и зам. градският прокурор Ангел Кънев, който разследваше ключови фигури като Васил Божков, Миню Стайков и бившия съпредседател на ПП-ДБ Кирил Петков.
Наблюдаващ прокурор по разследването срещу депутата от ДПС-Доган Джейхан Ибрямов беше Ивайло Петров, който работи и по задочното дело срещу издирвания бивш следовател Петьо Петров - Еврото.
Преди да бъде повишен, прокурор Йордан Петров участваше в делата за престъпни групи, свързани и с Еврото, и с убития Мартин Божанов - Нотариуса, а разследваше и лидера на МЕЧ Радостин Василев.
"Да се вземе пример от прокуратурата как да се направи това, е доста спорно, защото имахме специализирани прокуратури, които показаха, че служат основно за рекет на бизнеса или за преследване на политически опоненти, но не дадоха резултати срещу управляващите", казва още Брегов.
И посочва, че създаването на сектор за ключови дела в СДВР може да допринесе за "един много силен синхрон между търсенето на зависими в МВР и зависимите в прокуратурата, който да даде много "добри" политически резултати, а не правни".
Вижте също "Спаси кожата". Защо Борисов щеше да иска оставката на Митов от МВР, но нямаше желание