Какво става в Судан? Войната, в която петната от кръв се виждат от орбита

Градове са сринати, над 12 милиона души са разселени, а жертвите са десетки хиляди. В този конфликт се преплитат интересите на множество световни сили, трафик на ресурси, геополитически коридори, а дори и оръжие, проследено до България.

Става дума за Судан, където в края на октомври за по-малко от три дни паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) превзеха град Ел-Фашер в северен Дарфур. Паравоенните бяха обвинени в масови убийства, отвличания и изнасилвания на цивилни, a спътникови снимки, анализирани от Лабораторията за хуманитарни изследвания на Йейлския университет, показаха петна от кръв и тела, пръснати по улиците.

В понеделник Международният наказателен съд съобщи, че разследва предполагаеми военни престъпления в Ел-Фашер. В същото време хуманитарните агенции предупреждават за “масов глад, използван като инструмент на войната” в страната.

Този четвъртък, след международен натиск, RSF каза, че ще приеме предложение на САЩ за хуманитарно примирие. Редовната армия на Судан обаче все още не е дала отговор.

Защо Судан е важен

Судан е третата по големина държава в Африка, разположена между Сахара и Червено море. Това я прави мост между Субсахарска Африка и арабския свят, написа по-рано тази седмица изследователят Руслан Трад.

Контролът върху Судан означава контрол върху стратегически маршрути, включително достъп до морския път през Суецкия канал, през който минава почти 12% от световната търговия, както и достъп до най-големите залежи на злато в Африка, сектор който се контролира от паравоенните групировки.

Затова и не е изненадващо, че върху Судан се наслагват интересите на множество външни сили:

• Русия използва Судан като канал за достъп до злато и заобикаляне на санкции. Руската групировка "Вагнер" има дългогодишно присъствие там.
• Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия се стремят да контролират пристанища и коридори към Червено море.
• Египет гледа на Судан като буферна зона и жизнено важен партньор в управлението на водите на Нил.
• Турция цели достъп до земеделски територии и икономическо влияние чрез ислямски организации.
• Западните сили, включително САЩ и ЕС, опитват да предотвратят по-дълбокото проникване на Русия и Китай в региона и да ограничат трафика на хора и оръжие към Европа.

Ученички държат плакати по време на протест срещу нарушенията на Силите за бързо реагиране (RSF) срещу хората в Ел-Фашер, в Хартум, 3 ноември 2025 г.

Как започна войната

След десетилетия диктатура на суданския президент Омар ал-Башир, през 2019 г. масови граждански протести го свалиха от власт. Последва кратък преходен период с обещание за демокрация. Именно през този период армията и паравоенните сили, които дотогава бяха съюзници, се обърнаха един срещу друг. Това са:

• Судански въоръжени сили (SAF) - редовната армия, под командване на Абдел Фатах ал-Бурхан.
• Силите за бърза подкрепа (RSF) - паравоенна структура, водена от генерал Мохамед Хамдан Дагало.

На 15 април 2023 г. напрежението ескалира в открита война между SAF и RSF, в столицата Хартум.

По данни на ООН, оттогава над 12 милиона души са били принудени да напуснат домовете си, а повече от 30 милиона се нуждаят от хуманитарна помощ. А за изминалите над две години в Дарфур са документирани множество случаи на етнически прочиствания и масови убийства, заради които се заговори и за обвинения в геноцид.

Къде се водят боевете

Но конфликтът между SAF и RSF не е само бoрба за власт, а за контрол върху ресурсите на страната. Създадена от бившия диктатор Ал-Башир като лична гвардия, RSF запазва след падането му своята автономия, финанси и бизнес, особено в златодобива. Тази икономическа и военна независимост превръща RSF в “държава в държавата”, способна да оспори властта на официалната армия.

Сраженията се водят преди всичко в:

• Хартум - столицата на Судан, която е епицентърът на конфликта. Според данни на ACLED до есента на 2025 г. там са регистрирани 5519 атаки, което представлява 49% от всички инциденти в страната.
• Гезира - “зърненото сърце” на Судан дълго време се смяташе за стабилен. Сега е вторият най-активен фронт, с 1485 атаки. RSF опитва да разшири контрола си върху земеделските ресурси, докато армията се стреми да прекъсне техните линии за снабдяване.
• Дарфур - Западният регион, става известен с геноцид. Градове като Ел-Дженейна и Ел-Фашер са сцени на масови убийства, при които цели квартали са заличени. Според сателитни анализи, някои райони са останали почти без живи жители.

Освен в тези региони, боевете се разрастват и в други части на страната.

Цената на войната

Жертвите на войната според ACLED са десетки хиляди. Според други оценки, цитирани от Би Би Си, над 150 000 души са били убити от началото на конфликта.

Половината от всички смъртни случаи по данните на ACLED са регистрирани в Хартум и Северен Дарфур, където боевете са най-интензивни. В Хартум цивилни квартали, болници и училища са обект на артилерийски обстрели и въздушни удари, което увеличава непреките жертви.

Войната е прогонила над 12 милиона души от домовете им, като към 2025 г. броят на вътрешно разселените достига близо 9 милиона.

От началото на войната IPC (Integrated Food Security Phase Classification) е обявил глад в пет района на Судан, а през 2025 г. още десет района са класифицирани във фаза 5 глад.

Съгласно IPC, най-тежката степен - фаза 5 глад, се обявява когато:

• Поне 20% от домакинствата имат екстремен недостиг на храна;
• Най-малко 30% от децата страдат от недохранване;
• И двама души на всеки 10 000 умират ежедневно от глад или болести, свързани с него;

Хуманитарни организации като ООН, Международния червен кръст и Save the Children предупреждават, че страната е на прага на пълномащабен глад. Броят на хората с нужда от хуманитарна помощ към 2025 г. надхвърля 30 милиона или близо две трети от населението на Судан.

Българската следа

Разследване на France24 обаче показа и българска следа в конфликта. През ноември 2024 г. судански проправителствени сили залавят конвой на RSF в Северен Дарфур и намират снаряди със серийни номера, идентични с тези, които България е изнесла за Обединените арабски емирства (ОАЕ) през 2019 г.

Разследването установява, че България е декларирала износ към ОАЕ, но не получава убедително обяснение как те са стигнали до RSF.

Министерството на външните работи на България отрича да е издавало лиценз за износ за Судан.

Случаят обаче илюстрира модел, чрез който оръжия и боеприпаси, продадени законно на посредници или държави като ОАЕ, после се озовават в конфликтни зони. Тази схема позволява на държавите износители да твърдят, че те са действали легитимно, въпреки че крайният ефект е подпомагане на въоръжени групи, обвинявани във военни престъпления.