"Ултимативно, без преговори". Защо скачат внезапно екотаксите за "всичко, което се включва в контакта"

Цените на електроуредите може да скочат след 1 юли. Причината, казва бизнесът, е рязко увеличение на задължителната такса за рециклиране.

Тази т.нар. екотакса се плаща на частни дружества, които получават лицензи от Министерството на околната среда (МОСВ). В момента има четири такива.

Те вдигат таксите с между 7 и 10 пъти, съобщи Българската стопанска камара (БСК). Правят го едновременно, без преговори и без мотиви.

Резултатът е, че се очаква поскъпване на „всичко, което се включва в контакта“.

Понеже таксата се плаща на килограм, най-голям ще бъде ръстът в цените на по-тежките уреди – хладилници, бойлери, перални. Таксата е еднаква, без значение каква е цената на електроуредите. Затова увеличението ще се усети най-много при най-евтините.

По изчисления на бизнеса един хладилник, който сега струва 500 лева, може да поскъпне до 580 лева.

Това повдига няколко въпроса:

• Защо таксите се увеличават с толкова и защо сега?
• Координирано ли действат дружествата?
• Кой стои зад всичко това?

Дружествата казват, че разходите им са се увеличили и това налага ръста на екотаксите. Отричат да действат координирано. Но Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започна проверка по сигнал за картел.

МОСВ, което трябва да контролира плащането на таксите, отказа да се намеси. Министърът Манол Генов защити исканията на дружествата за по-високи такси.

Опозицията в парламента поиска той да бъде изслушан, но управляващите и ДПС на Делян Пеевски не разрешиха.

Появиха се съмнения, че зад всичко това стои човек с прякор.

А дружествата, които събират таксите, твърдят, че някой ги атакува с цел да ги измести от пазара.

Какво всъщност става?

Каква е тази такса

Фирмите, които пускат на пазара продукти, след които остават метални, гумени, пластмасови и други отпадъци, са задължени да се погрижат за тях след края на жизнения цикъл на уредите. Това се отнася и за електрическото и електронното оборудване.

„За всичко, което се включва в контакта, трябва да се плаща тази такса“, каза пред бТВ Димитър Белелиев, председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ).

„Идеята е да не хвърляме [уредите] по земята, а да ги събираме и рециклираме“, добави той.

В България фирмите имат три варианта:

• Сами да събират и рециклират отпадъци;
• Да платят такса на държавното Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС);
• Да платят на частна оползотворяваща организация.

Досега бизнесът е предпочитал третия вариант, защото е най-евтин.

Лицензионните възнаграждения на частните организации се образуват като процент от държавната такса. Техният размер не е публичен, но по думи на министъра на околната среда Манол Генов пред бТВ досега е бил между 3 и 5% от размера на държавната такса. Но сега изведнъж скача до 60%.

Размерът на държавната такса е определен с наредба и не е променян от години. Но бизнесът твърди, че тя е висока – за някои продукти в пъти по-висока от средното за ЕС. Това го е принудило да се насочи към частните организации.

Таксата – и държавната, и към частните дружества – се изчислява на килограм, т.е. колкото по-тежък е един уред, токова по-голяма е таксата номинално. Тя се плаща от фирмите производители или вносители, но влиза в крайната цена на всеки продукт – т.е. парите идват от джоба на потребителите.

Колко се вдига таксата

По информация на Българската стопанска камара (БСК) увеличението на таксата на частните дружества е между 7 и 10 пъти спрямо досегашните нива.

Това се случва „едновременно“, „ултимативно, без преговори“ и без да са представени критерии, по които е определен новият размер, каза БСК в позиция.

„Това е огромно увеличение. За пръв път чувам такова нещо – ръст от 1000% – в бизнес средите“, каза пред Свободна Европа Габриела Чифличка, генерален секретар на Асоциацията на производителите на домакински електроуреди (APPLiA).

По думите ѝ увеличението засяга всички уреди, но при по-тежките ръстът ще се отрази повече в крайната цена.

По оценки на APPLiA цената на хладилник, който тежи 60 кг, ще се увеличи с между 80 и 100 лева, на пералня – с между 50 и 70 лева, на бойлер – с между 30 и 40 лева.

Този ръст „ще се внесе в цената както за евтините продукти, така и за скъпите“, каза Чифличка. Така най-засегнати ще са най-бедните домакинства.

„Имаме два много сериозни проблема – единият е удар по потребителите“, каза още тя.

„Другият е удар по конкурентоспособността на българските производители.“

Какъв е проблемът за бизнеса

Мартин Милушев е търговски директор на соларната компания „АмонРа Енерджи“, която също ще бъде засегната. По думите му т.нар. екотакса за соларните панели, които дружеството внася на българския пазар, се увеличава 10 пъти, което значи оскъпяване на един панел с около 15%.

Мартин Милушев

За домакинство, което иска да си сложи малка соларна инсталация, това значи оскъпяване с 450 – 500 лева. Резултатът за бизнеса също ще бъде негативен, смята Милушев.

„Много от домакинствата ще преосмислят още веднъж поставянето на такава инсталация“, каза той.

Плащането на таксата е задължително, а компанията няма избор – дори да отиде при конкурентна организация за рециклиране, цената е същата. Ако отиде при държавата – още по-висока.

„Нямаме много ходове“, добави Милушев.

Фирмите от сектора са поставени в безизходица, каза и Владимир Димитров, експерт по индустрия и околна среда в БСК.

„Когато всички организации излизат с еднакви тарифи, дали си в едната, или в другата няма никакво значение, защото ти нямаш избор. Единствената алтернатива е да отидеш при [държавата], където са най-високите такси“, каза той пред Свободна Европа.

„И като икономически субект си в тупик – или ще приемеш предложението, или ще отидеш към държавата.“

По думите на Димитров няма обяснение защо таксите се вдигат сега.

„Досега как са работили тези дружества? На загуба? Едва ли.“, каза той.

Фактът, че таксите се вдигат драстично и едновременно, стана обект на сигнал за възможен картел до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Свободна Европа се свърза с АИКБ, но от там отказаха да дадат повече детайли за сигнала.

Кои са дружествата и какво казват

Четири дружества имат лицензи от МОСВ за оползотворяване на излезели от употреба електроуреди:

• „Елтехресурс“ АД

Дружеството е имало най-голям пазарен дял през 2023 г., за когато са последните данни на МОСВ – близо 54%. Тогава то е отчело 4,7 млн. лв. приходи и 4,673 млн. лв. разходи. Негови подизпълнители са фирмите „ДК Софтрейд“ и „Евростийл Трейд“.

Действителни собственици са Павел Златинов (40%), Мария Кисьова (36%) и Цветелина Рибагина (24%).

• „Екобултех“ АД

Пазарният дял на дружеството през 2023 г. е бил близо 25%. Отчело е 3,4 млн. лв. приходи и 4,8 млн. лв. разходи. Подизпълнителите му са „Надин Холд“, „Металинвест“, „Норд Фероиндъстри“ и „Универсметал“.

Действителен собственик на дружеството е Тони Иванов.

• „Трансинс технорециклираща компания“ АД

Дружеството е имало пазарен дял от близо 27% през 2023 г. Отчело е близо 1,5 млн. лв. приходи и 1,4 млн. лева разходи. Подизпълнители са „ДК Софтрейд“, „Еко Варна“, „Екологична компания“, „Скрап Метал С.М“ и „Феникс Инверс“.

Собственици на дружеството са Николай Николаев чрез фирмата „Транс сий сървис“ и Рената Николаева чрез „Трансинс индъстри“.

• „Грийнтех България“ АД

Дружеството има под 18% пазарен дял през 2023 г. Отчело е 1,3 млн. лв. приходи и 1,7 млн. лв. разходи. Негови подизпълнители са „Надин холд“, „Стийл колект“, „Метарекс“, „Ел Зет Варна“, „Екостийл“ и „Ековалент“.

Като действителен собственик с дял от 66% в търговския регистър е посочен Христо Метев чрез фирмите „Омега Рециклинг“ и „Арма Електроникс“.

По закон дружествата нямат право да разпределят печалби от таксите, но за подизпълнителите няма забрана.

Българската асоциация за рециклиране (БАР), в която и четирите дружества членуват, определи в позиция повдигането на въпроса за ръста на таксите като „неоснователни атаки“. Според БАР той се дължи на увеличаването на количеството отпадъци за рециклиране, което води до увеличаване на разходите на дружествата.

„Нека да бъде съвсем ясно: нашите членове не действат координирано“, пише в позицията.

Свободна Европа изпрати въпроси и до четирите дружества.

Отговориха само от „Грийнтех България“, която посочи, че няма право да оповестява подробности за договорите, които е сключила с производители и вносители на електроуреди.

„Но твърденията, че лицензионните ни възнаграждения се увеличават 7 до 10 пъти са неверни“, пише в отговорите на дружеството. То посочи, че увеличава таксите регулярно и че има членове, за които сега изобщо няма увеличение. Обясни скокът на таксите с „безпрецедентен бум в количествата за рециклиране“.

Какво казват институциите

Още в края на май БСК сигнализира публично за проблема и поиска срещи с институциите.

До момента решение няма, а за повечето бизнеси повишените такси ще влязат в сила от 1 юли.

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) регулира и би трябвало да контролира събирането на таксите. Но в своя позиция то посочи, че „не може да вземе отношение“ и отхвърли основното искане на бизнеса – временно намаляване на държавните такси, за да имат време производителите да намерят друго решение.

В същото време министър Манол Генов защити искането за увеличаване на таксите пред бТВ.

„Удобно се спестява какъв е символичният размер на тези такси в момента“, каза той.

„Ние се борим срещу символичното възнаграждение, което според нас не върши работа.“

„Демократична България“ (ДБ) поиска Генов да бъде изслушан в парламента. Но управляващите от ГЕРБ, БСП и ИТН с подкрепата на „ДПС – Ново начало“ на Делян Пеевски отхвърлиха това предложение в сряда.

КЗК съобщи на 6 юни, че започва предварително проучване за наличие на картел по сигнала на АИКБ. Той е пратен и до Националната агенция по приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Какво стои зад всичко това

Появиха съмнения, че вдигането на таксите обслужва конкретен човек.

„Всички мълчат за тези екотакси, защото Таки е замесен там“, каза Ивайло Мирчев, един от лидерите на ПП-ДБ, пред БНТ.

Таки е псевдоним на Христофорос Аманатидис – кадър на бившите силови групировки, който в миналото беше издирван за наркоразпространение. През годините името му се свързваше с печеливши бизнеси на български гранични пунктове, а отскоро – и със събирането на боклука.

По думите на Мирчев неговите интереси стоят зад част от рециклиращите дружества.

По документи обаче видима връзка между Аманатидис и дружествата няма. Досега никой от бизнеса не е коментирал публично този въпрос.

Дружествата, които събират екотакси, от своя страна твърдят, че са атакувани. В позицията на тяхната асоциация се твърди, че някой иска да ги „унищожи“ и да „инсталира“ нов играч на тяхно място. Но не се посочва кой.

Свободна Европа попита асоциацията кого има предвид, но в отговора също липсва име.

Три схеми с боклука, заради които София плаща повече