Едно 22-годишно момиче е най-добрият събирач на дългове в цял Перник. Толкова е безмилостна, че минава като танк през живота на хората. Един ден разбира, че никой не иска да се заеме с местния влиятелен полицай с връзки с мафията, за да събере неговите дългове. Решава да поеме случая, а междувременно полицаят се оказва собственият ѝ баща, който я е изоставил.
Така започва историята в „Дълговете на инспектора“ – първият режисьорски дебют на Теодора Маркова. Преди дни сценаристката, позната с работата си по някои от най-успешните български сериали, съобщи, че проектът е спечелил две от големите награди на фестивала в Котбус, Германия – наградата на журито Аванпост, както и наградата на публиката, съставена от дейци от кино индустрията.
„Историята във филма е метафора за цялото ни общество, в което нито бащата и полицаят са защитници и пазители на реда, нито момичето е нежно и невинно, а животът го превръща в озлобено и безжалостно“, казва Маркова в интервю за Свободна Европа.
Снимките за филма, които предстоят догодина, ще са първите, при които Маркова ще влезе в ролята на режисьор на пълнометражен проект. По думите ѝ това е „голямо вълнение и предизвикателство“.
Разказва, че всъщност идеята за лентата се е родила от живия живот - и младата главна героиня има своя реален прототип. Срещат я, когато заедно с косценаристката Невена Кертова решават да обикалят Перник с кола за събиране на дългове от бързи кредити в търсене на истории.
„Оказа се, че най-впечатляващата история не беше извън колата, а вътре в нея“, казва Маркова за 22-годишната перничанка, която ги вдъхновява да напишат сценария.
Вижте също Загубата на семейството като вдъхновение за красивата история. Карла Симон, която покори "Берлинале"Досега Маркова всъщност в продължение на 17 години прави именно това - да търси и пише истории за кино продукции и телевизионни сериали. Тя е авторка на сценариите на някои от най-успешните български сериали като "Под прикритие", "Денят на бащата", "Стъклен дом".
Преди няколко години обаче решава, че е време да потърси работни проекти и извън България - в момент, в който "българската телевизионна индустрия започна да се задъхва от ниски бюджети, крадене на пари, лоша етика".
"Тук средата е отчайващо отровна", казва Маркова и посочва за пример случващото се в Българската национална телевизия, която би трябвало да стимулира и да финансира български продукции. Там вече повече от 3 години се проваля процедурата по избор на нов директор, а бившият Емил Кошлуков изкара цял допълнителен мандат като "временно изпълняващ длъжността".
В същото време по думите на Маркова проектите в телевизията се раздават непрозрачно, а конкурсите се печелят от едни и същи хора.
Вижте също Кошлуков заплашва, но кандидатства. Как се саботира изборът на нов шеф на БНТТака желанието на Маркова за промяна я води към Латвия. Причината е, че на уъркшоп за сценаристи се запознава с латвийския сценарист Станиславс Токаловс. С него установяват сходство във вкусовете им за киното, а в края на 2021 г. печелят конкурс за сериал към Националния филмов център на Латвия.
Три години по-късно се появява "Съветски дънки" (Soviet Jeans), който разказва за млад мъж - запален рокендрол фен, който създава нелегална фабрика за дънки в психиатрична болница в края на 70-те години на миналия век в днешна Латвия - тогава СССР. Това е времето, когато там се води ожесточена пропаганда срещу западната култура.
През април тази година сериалът беше отличен с две награди от най-големия фестивал за сериали в Европа Series Mania - Наградата на публиката, както и приза за най-добър актьор за изпълнението на Карлис Арнолдс Авотс в Международната състезателна програма „Панорама“.
Теодора Маркова и Станиславс Токаловс на фестивала HEART OF EUROPE през октомври
Сега съвместната работа на Маркова с латвийския ѝ колега Токаловс продължава с още един сериал, който се занимава с периода на комунизма.
Новият проект се казва "Последният развод на комунизма" и е кофинансиран от българския Национален филмов център. Той разказва за латвийско семейство през 1988 г. което решава да се разведе, за да попречи на комунистическите власти да отнемат апартамента му.
И двата сериала са трагикомедии, казва Маркова, и това не е случайно.
"Комедията е най-прекият път човек да започне да разбира проблемите си, травмите си. Моментът, в който започваш да се смееш и да се шегуваш със своята травма и със своя проблем, е началото на лечението", казва сценаристката.
И добавя, че в същото време е важно да "оставаме верни на реалността и на жестокостите на този период, да не попадаме в капана да го романтизираме или да пробуждаме носталгия".
Актрисите в постановката "Код жълто" - Анелия Луцинова, Весела Бабинова, Екатерина Лазаревска и Аня Пенчева
Разбирането за смисъла от смеха и самоиронията изиграва своята роля и в друг от последните проекти на сценаристката - пиесата "Код жълто". Тя беше поставена за първи път тази есен в театър "Артвент" и е театрален дебют за Маркова.
Пиесата е комедия за четири жени, чийто живот неочаквано се оказва свързан с един и същи мъж. А централният въпрос звучи така: може ли женската революция да се случи, без да се налага после някой да почисти?
По думите на Маркова ѝ е било интересно да разгледа темата за феминизма и как добрите идеи често стават криворазбрани.
"Код жълто"
А на въпроса каква е разликата за нея след толкова години между киното, телевизията и театъра, Маркова има прост отговор. Един сценарий за сериал или филм обикновено се използва от един единствен режисьор, минава през неговата лична интерпретация и с това често се изчерпва. В театъра това не е така и една пиеса може да бъде поставяна стотици пъти по различен начин от различен режисьор - в което е и неговата магия.
Кой тогава е любимият ѝ формат - кино, телевизия или театър?
"Не мисля, че имам някакво предпочитание, просто обичам да разказвам истории", казва тя.
Вижте също "На пръв поглед". Елена Телбис, която предпочита да поставя важните въпроси на сцената