"Не е лошо". Кой какво печели от новата сделка между Украйна и САЩ

След три месеца трудни задкулисни преговори и изострени отношения между Украйна и САЩ, на 30 април те сключиха важно споразумение.

То предвижда достъп на САЩ до украински редкоземни минерали, включително елементи, които са ключови за производството на съвременни технологии като батерии за електрически автомобили, смартфони, компютърни чипове.

Сделката се различава значително от първоначалното предложение, което според украински представители силно облагодетелстваше интересите на САЩ.

„Макар и по-благоприятна за Украйна от предишните варианти, ефективността на сделката зависи от дългосрочния мир и стабилните инвестиционни условия“, казва Центърът за стратегически и международни изследвания.

„Сред основните пречки са остарели геоложки проучвания, влошена енергийна инфраструктура и нерешени рискове за сигурността.“

Според Олексий Ижак, експерт в украинския Национален институт за стратегически изследвания, споразумението изглежда "доста разумно [и] изобщо не прилича на онова, което първоначално беше предложено от САЩ и което предизвика много негативна реакция както в Украйна, така и сред приятелите на Украйна.“

Равностойно ли е партньорството

В основата на споразумението от 11 страници е съвместен инвестиционен фонд, който има за цел да помогне за възстановяването на Украйна след края на руската инвазия, която продължава вече четвърта година. В рамките на споразумението Украйна ще внася във фонда 50% от всички приходи от продажбата на нови минерали, както и от проекти за добив на нефт и газ.

Министърът на икономиката на Украйна, Юлия Свириденко, каза, че споразумението гарантира, че Киев запазва пълната си собственост и контрол върху „всички ресурси на нашата територия и в нашите териториални води“.

Това е ключов детайл, който липсваше в предишните преговори и който предизвика силен отпор от страна на Зеленски и други украински официални лица, които казаха, че това ще наруши конституцията на страната.

„Икономическото споразумение, разбира се, не е лошо, но първо, то все още трябва да бъде ратифицирано от парламента; второ, има още два документа, които също трябва да бъдат разгледани и приети, макар и без парламентарна ратификация“, казва пред "Настояще време" украинският политически анализатор Игор Рейтеревич.

„И макар че всичко това е добре за икономиката, засега няма да спре войната“, каза той.

Какво знаем за минералите

Инвестициите на фонда са съсредоточени върху минералните ресурси на Украйна. В текста са посочени десетки „активи, свързани с природните ресурси“.

Украйна е голям производител на нефт и газ, както и на въглища, въпреки че повечето от нейните въглищни находища понастоящем се намират на територии, които са под руска окупация. Страната притежава и значително количество други важни промишлени минерали като титан, който се използва в производството на самолети, и уран, който се използва за ядрена енергия.

Възможно е да има и критично количество от така наречените „редкоземни елементи“. Това са трудни за намиране и извличане минерали, които се използват в батерии, смартфони, компютърни чипове и други технологии.

Споразумението предвижда инвестиции не само в добива на минералите, но и в свързаната с тях инфраструктура и съоръжения за преработка. Това може да включва пристанищни съоръжения, които да подпомогнат износа на материалите. Решенията за инвестиции ще се вземат съвместно от американски и украински служители и ще се осъществяват само в Украйна.

По силата на сделката американските компании получават благоприятни условия за участие в търгове и други преговори, а приходите, генерирани от фонда, ще бъдат освободени от данъци.

Свириденко отбеляза, че споразумението изключва две големи държавни компании за добив на ресурси - Укрнафта, която добива нефт и газ, и Енергоатом, която притежава и експлоатира атомните електроцентрали в страната.

„Ако говорим за американски инвеститори, които идват, инвестират допълнителни средства, влагат технологии и за това получават половината от приходите от производството, това не е нова идея в украинското търговско право“, каза Ижак пред украинската служба на Радио Свободна Европа (FE/RL).

„Дали това ще бъде достатъчно за пълното възстановяване на Украйна? Е, това е трудно да се каже“, добави той. „Мисля, че за пълното възстановяване на Украйна е необходимо много повече, отколкото може да се спечели от това споразумение. Но ако говорим за това дали е нормално 50/50 - да, нормално е.“

„Споразумението е силен сигнал, че администрацията на Тръмп вгражда минералите във външната си политика“, казва Центърът за стратегически и международни изследвания в своя анализ.

„Структурата на сделката „инвестиции срещу полезни изкопаеми“ съответства добре на външнополитическия етос на президента Тръмп, който предпочита трансакционния подход към сключването на сделки.

Какво не включва сделката

Още преди да встъпи в длъжност през януари, Тръмп се твърдеше, че американската подкрепа за Украйна е безсмислена и че Киев дължи на САЩ 500 млрд. долара за нея. В началото на преговорите по сделката за минералите Тръмп предложи споразумението да бъде структурирано като компенсация за доставките на американско оръжие.

Тази позиция отчасти доведе до спора на 28 февруари, когато Зеленски и Тръмп, заедно с вицепрезидента Джей Ди Ванс, се скараха, а Зеленски беше обвинен в неблагодарност и неуважение.

Откакто Русия започна пълномащабната си инвазия през февруари 2022 г., Вашингтон е предоставил над 174 млрд. долара помощ на Украйна, според данни на Конгресната изследователска служба. По-голямата част от тази сума е за въоръжение, на което украинските войски разчитат в голяма степен, за да отблъснат настъплението на Русия.

В новото споразумение не се предвижда, че Украйна ще компенсира Вашингтон за предишни доставки на оръжия.

В него също така се казва, че бъдещите военни доставки от САЩ - оръжия, боеприпаси или обучение - ще се изчисляват като вноска в съвместния фонд.

В споразумението не са включени и гаранции за сигурността на Украйна.

Зеленски настояваше САЩ и другите европейски съюзници да поемат някакъв изричен ангажимент за мироопазващи сили в бъдеще, след като руската война най-накрая приключи. Той ва включваше и други мерки като бъдещо членство в НАТО, но администрацията на Тръмп отхвърли тази възможност.

Все пак някои съюзници от НАТО обмислят създаването на „сили за подсигуряване“ или с други думи квазимироопазващи сили.

Зеленски се надяваше, че сделката за минералите ще включва ангажимент за сигурност от страна на администрацията на Тръмп. Такъв няма.

В него обаче се говори за „подкрепата на САЩ за сигурността, просперитета, възстановяването и интеграцията на Украйна в глобалните икономически рамки“, както и „дългосрочно стратегическо съгласуване“ между Вашингтон и Киев.

„Основното в това споразумение е, че се отключиха възможностите, макар и на търговска основа, за закупуване на необходимите критични стоки“, каза пред "Настояще време" Михайло Подоляк, високопоставен съветник в президентския кабинет на Зеленски.

„Трябва да увеличим ударите по европейската част на Русия, когато страните, включително САЩ, най-накрая разберат, че меката дипломация спрямо Русия не работи.“

Сделката идва в момент, когато администрацията на Тръмп засили усилията за разрешаване на войната в Украйна. Водещият пратеник на САЩ представи на Кремъл списък с предложения, за които Украйна и много поддръжници твърдят, че са в полза на Москва.

Докато Кремъл омаловажава сделката за минералите, Сергей Марков, свързан с Кремъл депутат, я нарече „Голямата сделка“ и каза, че тя е лоша за Москва. „Факт е, че Голямата сделка ще измести позицията на САЩ от Русия и ще я насочи към Зеленски“, каза той в публикация в Телеграм.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент, който подписа сделката заедно със Свириденко, каза, че тя изпраща ясен сигнал към Москва.

„Това споразумение дава ясен сигнал на Русия, че администрацията на Тръмп е ангажирана с мирен процес, съсредоточен върху свободна, суверенна и просперираща Украйна в дългосрочен план“, каза той в изявление.

Парламентът на Украйна може ратифицира споразумението още на 8 май.