"Уникални за България". Кой пречи "Камчийски пясъци" да бъдат опазени от застрояване

Това е един от най-красивите, диви и запазени плажове по българското Черноморие, но от години няколко фирми с неясна собственост се борят да го застроят. Става дума за "Камчийски пясъци" на юг от Варна.

Историята на дългата плажна ивица включва някои от най-фрапантните примери за заменки на изключително ниски цени от времето на Тройната коалиция.

През 2024 г. тогавашният министър на околната среда и водите Юлиян Попов подписа заповед, с която беше възобновена забраната за строителство в местността. Но фирмите, които искат да строят на "Камчийски пясъци", веднага заведоха дело, с което искат заповедта да отпадне.

Сега природозащитната организация "Зелени закони" призова още граждани да се присъединят към делото като заинтересована страна - аргументът им е, че морският бряг е природна ценност, която не може да се подчинява на частни интереси, а принадлежи на всички.

Ето най-важното, което трябва да знаете за случая.

Как "морски плаж" става "пасище"

Местността "Камчийски пясъци" се простира на площ от над 4000 декара и включва най-големия комплекс от дюни в България, при това – съчетан с гори.

Именно заради уникалното си значение за биоразнообразието, тази местност е обявена за защитена още през 80-те години на миналия век.

Но през 2005 г., правителството на Симеон Сакскобурготски започва процес по ликвидиране на защитената зона. То изключва от площта на плажа 1500 декара от крайбрежната ивица в землищата на селата Шкорпиловци и Долни Чифлик.

Година по-късно следва решение на Върховния административен съд, който премахва защитения статут на "Камчийски пясъци". Аргументацията е следната: че през 1980 г. заповедта за обявяване на статута е била подписана от грешния човек.

Малко по-късно предназначението на териториите е променено от „морски плаж“ в „пасище“.

Как се случват заменките

Процесът продължава през 2007 г., когато по време на управлението на Тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС тогавашният земеделски министър Нихат Кабил (ДПС) сключва договор за замяна с дружеството „Мет Риъл Естейт“.

Така фирмата придобива над 1000 декара дюни на оценка от 18 стотинки/кв.м.

През същата година други две фирми - „Мирта Инженеринг“ и „Бета форест“ също правят заменки за общо 2709 дка държавни гори в района на „Камчийски пясъци“, които са оценени на 9 лв./кв.м.

Следва решение на правителство на Сергей Станишев за промяна на предназначението на тези земи. Те са изключени т горския фонд, с което става възможна реализацията на проекта „Камчия парк“.

Той първо е представен като "спортно-рекреационен комплекс", а после - като "иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности".

На кого е гората? 10 години след заменките

Колкото до самите територии, върху които инвеститорите искат да строят този комплекс: според оценка на природозащитници само замяната на горите е ощетила държавата десетки пъти, тъй като реалната им пазарна стойност в момента на сключването на договора е варирала между 60 и 100 лв./кв.м.

По техни сметки само с тези две замени въпросните фирми са се облагодетелствали от държавата с около 250 млн. лв., на колкото възлиза разликата между цената по договор и реалната пазарна стойност на парцелите в онзи момент.

Схеми на разположението на проект за "Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности "Камчия парк"

Кои са фирмите

„Бета форест“ ЕООД и „Мирта инженеринг“ ЕООД са свързани с фирмите „Мет риъл истейт“ ЕАД, „Рийс интернешънъл“ ЕАД и „Интернешънъл спорт кампъни“ ЕООД, както и с австрийската „Мет Бетайлигунгсфервалтунг“ ГМБХ.

Към 2010 г. „Мет Бетайлигунгсфервалтунг“ ГМБХ е собственост на „Райфайзен банк“, но по-късно става собственост на английската фирма „Reece Enterprises“ Limited, притежавана от 81-годишния Майк Рийс, пишат от "Зелени закони".

Защо строителството не успява да започне

Въпреки наличието на всички тези предпоставки за превръщането на "Камчийски пясъци" в курортен комплекс, строителството така и не успя да започне. Причината беше решението на държавата да издаде серия от заповеди за забрана на строежи в територии от „Натура 2000“.

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) беше принудено да възприеме тази практика след започнатата от Европейската комисия (ЕК) наказателна процедура срещу страната заради над 5-годишното забавяне на правилата за опазване на над 200 зони, включени в европейската мрежа.

През 2021 г. обаче стана ясно, че забраната за строежи в защитената зона „Камчия“, включваща и частните имоти в „Камчийски пясъци“, е отпаднала от заповедта на екоминистерството за тази зона от „Натура 2000“. Първончалният ѝ проект, публикуван на сайта на МОСВ още през април 2020 г., включваше такава забрана, но в обнародваната по-късно в Държавен вестник заповед тя липсваше.

Какво се случва сега

Едва през 2024 г. по време на правителството на ПП-ДБ и ГЕРБ, министърът на околната среда и водите Юлиян Попов подписа заповед, с която цялата територия на "Камчийски пясъци" отново беше обявена за защитена местност. С това беше въведена и забрана за строеж.

Фирмите "Мет Риъл Истейт" ЕАД, "Рийс Интернешънъл" ЕАД, "Бета Форест" ЕООД и "Мирта Инженеринг" ЕООД, които имат инвестиционен интерес там, обаче заведоха дело срещу заповедта на министъра. Според тях тази заповед няма как да се прилага върху парцелите, които са тяхна собственост.

С това дело "надеждата за опазване на най-големия незастроен български плаж бързо помръкна", написаха впоследствие от организациите "Зелени закони" и "Сдружение за изследователски практики".

От сдружението вече са конституирани като страна по процеса. Преди дни те призоваха още граждани да се присъединят, за да се покаже, че "за нас е важно да не губим ценни местообитания в името на частни интереси".

"Територията се отличава със съхранен ландшафт от пясъчни брегове, заливна и равнинна гора с размери и ниво на съхраненост, които са уникални за България. Поради тази своя изключителна природна стойност, тя следва да бъде съхранена в полза на бъдещите поколения", казаха оттам.

Следващото заседание по делото предстои през октомври.