Управляващото мнозинство на на ГЕРБ, „ДПС – Ново начало“, БСП и ИТН отхвърлиха в четвъртък ветото на президента Румен Радев върху промените, с които му бяха отнети правомощията да назначава шефове на служби.
В същия ден управляващите приеха правила за процедурата за избор на шеф на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), които предвиждат правителството да предложи кандидат в срок до седмица.
Промените, които предвиждат председателите на Държавната агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Държавната агенция „Технически операции“ (ДАТО) да се избират от парламента по предложение на правителството, бяха приети в рамките на дни в началото на октомври. Досега хората на тези постове се назначаваха с указ на президента по предложение на кабинета, но след промените ролята на държавния глава отпада.
Радев наложи вето на промените на 22 октомври с аргумента, че те нарушават „гаранцията за обективност, независимост и липса на политическо влияние при избора на председател“.
Пак в началото на октомври беше приета подобна промяна, която лишава президента от правомощия при избора на председател на ДАНС. Радев ѝ наложи вето, но то също беше отхвърлено от парламента.
Вижте също Радев наложи вето на промените, с които му бяха отнети правомощията да назначава шефове на службиУправляващите твърдят, че промените се налагат, защото Радев отказва да съгласува назначения на шефове на службите. Другият аргумент, който посочват е, че сега назначенията зависят от един човек – нещо, което те смятат за „порок“.
По време на дебатите в парламента в четвъртък по ветото върху промените в Закона за специалните разузнавателни средства, които засягат избора на шеф на ДАТО, тази теза беше защитена от депутата от ГЕРБ Маноил Манев.
„Няма да оставим досегашния режим, в който ръководителят на служба бива назначаван след договорка между правителството и президента, който и да е той“, каза Манев. „Кое ви харесва повече договорките на тъмно или обсъждане в Народното събрание и в комисии?“, добави той.
Но опозицията вижда в промените концентриране на контрола върху всички служби изцяло в ръцете на управляващите.
„Това, което правите, е да концентрирате власт в едно политическо мнозинство, така че подслушването да бъде все по-концентрирано, все повече под ваш политически контрол“, каза Божидар Божанов от ПП-ДБ.
Вижте също "Няма да стане". Защо номинацията на Деньо Денев за шеф на ДАНС скара правителството и президентаОсвен това в четвъртък парламентът прие процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидат за председател на ДАНС.
Те предвиждат Министерският съвет да внесе предложение за кандидат за поста най-късно седем дни след гласуването на правилата.
Управляващите лансираха кандидатурата на Деньо Денев за шеф на ДАНС, но през септември Радев отказа да подпише указа за назначението му.
Денев беше заместник-председател на ДАНС, а от лятото е изпълняващ длъжността председател, след като Пламен Тончев, който дотогава оглавяваше агенцията, беше назначен в Комисията по Досиетата.
Денев стои зад справката на ДАНС, която през октомври 2023 г. стана повод за отмяна на машинното гласуване на първия тур от местните избори. Това се случи въпреки че от документа стана ясно, че ДАНС всъщност не е установила доказателства за опит за манипулация на машинния вот.
Вижте също Пеевски, Таки, Борисов. Кой контролира службите