До 20 секции извън ЕС. Ветото на Йотова е отхвърлено. БСП се разцепи. ДПС се обърка

Заседание на Народното събрание, 25 февруари 2026 г. На снимката в гръб е жестикулиращата зам.-председателка на парламентарната група на "ДПС - Ново начало" Искра Михайлова

На изборите на 19 април в страните извън Европейския съюз (ЕС) ще може да има до 20 избирателни секции, извън тези в посолствата и консулствата.

Това ограничение стана окончателно, след като в сряда Народното събрание отхвърли ветото, наложено от президентката Илияна Йотова върху промените в Изборния кодекс (ИК). Ден по-рано това направи и правната комисия.

В подкрепа на промените гласуваха 126 депутати - 64 от ГЕРБ, 33 от "Възраждане", 3 от "ДПС - Ново начало", 8 от БСП, 16 от "Има такъв народ" (ИТН) и двама независими. Срещу законопроекта и в подкрепа на ветото бяха 86 депутати - 32 от ПП-ДБ, 24 от "ДПС - Ново начало", 7 от БСП, 14 от АПС, 6 от "Величие" и трима независими. Въздържаха се 10 депутати от МЕЧ, както и един независим.

Вижте също "Не ми се мисли". Как българите във Великобритания, САЩ и Турция ще гласуват в 20 секции

Изключване на депутати от БСП от изборните листи

Както и на комисията във вторник, така и при гласуването в пленарната зала депутатите от БСП "се разцепиха". Техните гласове изглежда бяха решаващи за промяната в ИК, засягаща българите в чужбина, защото за да бъде преодоляно президентско вето са нужни 121 гласа "за".

И въпреки че новият председател на партията Крум Зарков призова депутатите си да подкрепят ветото, 8 от 15-те присъстващи не го направиха.

Малко по-късно Зарков каза, осмината няма да бъдат номинирани за депутати от БСП в следващия парламент Сред тях са трима бивши министри от последното правителство - Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов и Иван Иванов, като Зафиров доскоро беше и лидер на БСП. Останалите са Кирил Добрев, Деян Дечев, Мая Димитрова, Драгомир Стойнев и Петър Кънев.

"[Те] не спазиха нарочно политическо решение на Изпълнителното бюро и допринесоха за нарушаването на Конституцията, в която са се клели и която гарантира всеобщо и равно изборно право на българските граждани", каза Зарков.

Трима от "ДПС - Ново начало" ще "поправят" вота си

Малко по-късно пред журналисти зам-председателката на парламентарната група на "ДПС - Ново начало" Искра Михайлова каза, че трима депутати от партията "са направили грешка и ще поправят вота си".

Иво Цанев, Николай Златарски и Надя Петрова от партията на санкционирания за корупция Делян Пеевски гласуваха против ветото. По думите на Михайлова те са направили "техническа грешка, която няма никакво отношение към позицията на "ДПС - Ново начало". Партията на Пеевски се противопоставя на орязването на секциите, но всъщност с нейна подкрепа в правната комисия предложената промяна тръгна за разглеждане.

Законопроектът за орязване на секциите зад граница беше вкаран извънредно в програмата на НС от "Възраждане" в края на януари. След това промените скоростно бяха приети в ресорната комисия и стигнаха до гласуване на второ четене в зала в рамките на само седмица. Обичайно срокът за предложения за редакции между първо и второ четене е 14 дни, но вместо това той беше съкратен на 3 дни.

Промените бяха приети в началото на февруари с гласовете на депутатите от ГЕРБ, "Възраждане", БСП и "Има такъв народ" (ИТН). Последва ветото на Йотова, скоростно отхвърлено и от правната комисия, и от парламента.

Измененията, дошли по-малко от три месеца преди предстоящите предсрочни парламентарни избори, предизвикаха неoдобрение у българите във Великобритания, САЩ и Турция. От опозицията определиха промените като "наказание" за тези избиратели, които гласуват за опозиционни партии.

Вижте също "Как ще го обясним?" След години на фалшификации с хартиеното гласуване ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС настояват именно за него