Датата е 4 април 2021 г. Провеждат се избори за парламент на България. Избирателна секция има и в Ийлинг, Лондон. Опашката от желаещи да гласуват български граждани е по-дълга от километър. Хората чакат по над 4 часа, за да дадат гласа си.
В секцията в Ийлинг в този ден гласуват 1665 души. В протокола пише, че изборният ден е преминал при „изключителна натовареност на комисията поради големия брой избиратели“.
Това изречение, сместено в два реда, трудно може да обобщи това, което е видяла с очите си Цанка Петрова. Тогава тя е секретар на секционната комисия.
„Не бяхме яли, не бяхме пили вода, не бяхме сядали. Не мога да ви опиша с думи колко натоварени бяхме“, казва пред Свободна Европа.
Това са първите и последните български избори, които са се провеждали с таван на броя на секциите във Великобритания. Преди това страната беше членка на Европейския съюз (ЕС) и ограничението да се разкриват повече от 35 секции извън посолството и консулствата не важеше, а преди следващите избори това ограничение беше отменено.
„Няма да ги забравим тези априлски избори. Изключително тежко беше за хората“, казва още Цанка Петрова.
Поводът тя и други доброволци да си припомнят този вот е фактът, че парламентът прие окончателно в четвъртък промени, с които броят на секциите за гласуване в страните извън ЕС беше значително намален. В тези държави вече ще може да се гласува в максимум 20 избирателни секции извън тези в дипломатическите и консулските представителства.
Тоест от 112 на последните избори през октомври 2024 г. секциите извън дипломатическите представителства във Великобритания ще станат 20.
Според Цанка Петрова, която вече е и районен координатор и помага за организацията на изборите в западните райони на Лондон, 20 секции „абсолютно не са достатъчни“, за да може всички желаещи българи във Великобритания да гласуват.
Виждали сме какво става при ограничение 35 секции. Не ми се мисли какво ще стане при ограничение 20
„Виждали сме какво става при ограничение 35 секции. Не ми се мисли какво ще стане при ограничение 20“, добавя тя.
Другите държави извън ЕС, в които на последните български избори е имало повече от 20 секции, са Турция и САЩ. Там хората ще са в същото положение.
Как гласуват българите в чужбина
Конституцията гарантира правото на българските граждани да гласуват, независимо дали живеят в страната или в чужбина.
На последните предсрочни парламентарни избори извън страната са гласували над 150 хиляди души в над 700 секции, пише Институтът за развитие на публичната среда (ИРПС) в анализ. Това е съпоставимо с някои от най-големите изборни райони в страната.
Българите зад граница обаче нямат възможност да гласуват с преференции и да избират със собствените си гласове депутати в парламента. Това трябваше да се промени с обособяването на многомандатен избирателен район за чужбина. В Изборния кодекс беше заложено това да се случи до 1 януари 2025 г., но не беше направено, а по предложение на ГЕРБ срокът се отложи за 2028 г.
Така „правото на глас на българите в чужбина понастоящем е фактически „непълно“, добавя в анализа си ИРПС. Те могат да гласуват само за партии, а гласовете им имат значение за определяне на 4-процентната граница за влизане в парламента и за броя на мандатите, които си разпределят партиите.
Досега Изборният кодекс предвиждаше, че избирателни секции извън страната могат да се помещават в сградите на дипломатическите и консулските представителства на България или извън тях. Таван на броя на секциите извън представителствата нямаше.
На последните избори в три държави извън ЕС имаше по над 20 секции – Великобритания (112), САЩ (54) и Турция (172). Според данните на ИРПС в трите държави общо са гласували близо 80 000 българи – близо 22 000 във Великобритания, 9000 в САЩ и 48 000 в Турция.
Какво се променя
Приетите в четвъртък промени предвиждат в държавите извън ЕС да може да се гласува в до 20 избирателни секции извън тези в дипломатическите и консулските представителства. Всяка от тях ще се образува въз основа на не по-малко от 40 подадени заявления за гласуване.
Промените бяха предложени от „Възраждане“ и подкрепени от ГЕРБ, БСП и „Има такъв народ“ (ИТН). Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза пред бТВ, че е поел „ангажимент“ към „Възраждане“ да подкрепи проекта.
Вносителите казват, че с промените искат да ограничат вота от Турция, където, по думите на депутата от „Възраждане“ Цончо Ганев гласуват „принудени, купени, смазани и пребити хора, които дори не знаят български“. Той не обясни как намаляването на броя на секциите решава проблема с контролирания вот, нито предложи мерки срещу това явление в България.
Подобни промени се обсъждаха и по-рано през януари, като още тогава срещу тях се обявиха организатори и гласоподаватели във Великобритания, САЩ и Канада. В свое становище те казаха, че подобни ограничения са безпринципни, неоснователни, ограничават основни права и ще доведат до хаос.
Те припомниха подобни случаи преди години, когато отново имаше таван в броя на секциите в страните извън ЕС – до 35 секции. Това ограничение беше въведено през 2016 г. с гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт и отменено през 2021 г. с гласовете на ИТН, ДПС, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“.
Какво ще стане
Изборни доброволци, с които Свободна Европа говори, очакват ограничаването на секциите да затрудни българите във Великобритания, САЩ и Турция да гласуват.
Първо, казват те, пред секциите ще се струпват хора, а секционните комисии ще са претоварени.
„Имаме вече опита и знаем до какво ще доведе – до ограничаване на правото на хората и до физическо изтощение на самите комисии“, казва Атанас Цветански, който е бил изборен доброволец в Лондон в продължение на години, а сега се е завърнал в България.
Той припомня изборите през април 2021 г., когато ограничението беше 35 секции и в повечето секции в Лондон гласуваха над 1000 души, а някои – около 1700. Това, по думите му, е „изключително тежко и за самата комисия, и за хората, които чакат“.
Изборният кодекс предвижда в една избирателна секция в България да гласуват до 1000 избиратели. Такова ограничение за чужбина няма, но според Цветански числото е показателно.
„Установено е, че това е оптималното количество хора, които да гласуват в рамките на един ден. Изведнъж ти правиш секция, която да е за 1700“, казва още той.
Второ, хората от по-отдалечени населени места ще трябва да пропътуват стотици километри, ако искат да гласуват.
„В Америка разстоянията са огромни и е от огромно значение във всеки голям град, където има българи, да има изборна секция“, казва Даниел Дженев, изборен доброволец от Чикаго.
„Сега, когато [секциите] намалеят на 20 – да, при нас в Чикаго ще са по-малко, но в някои от съседните щати няма да имат нито една. Хората трябва да се качат в колата и да карат половин ден, за да гласуват“, добави той.
На предишни избори, на които е имало ограничение в броя на секциите в чужбина, в България са пристигали хора от Турция с организиран транспорт, за да гласуват, а партийни активисти са се опитвали да ги спрат на границата.
Кой печели и кой губи
Данните от чужбина от поредицата парламентарни избори показват, че резултатите от гласуването зад граница се различават от тези в страната.
На последните избори през октомври 2024 г. например най-много гласове в чужбина имаше Алиансът за права и свободи (АПС) – формацията на бившия председател на ДПС Ахмед Доган. „ДПС – Ново начало“ на Делян Пеевски беше четвърта. Това бяха първите избори, след като партията се разцепи.
Това стана повод представители на АПС в парламента да кажат, че ограничаването на броя на секциите в чужбина облагодетелства формацията на Пеевски.
На предишни избори – през юни 2024, април 2023, октомври 2022, ноември 2023 – ДПС е събирала най-много гласове в чужбина.
ПП-ДБ на последните вотове е на второ място в чужбина, а „Възраждане“ – партията вносител на промените – е трета.
Ограничаването на броя на секциите беше подкрепено от ИТН – формация, която два пъти е печелила най-много гласове в чужбина – през април и юли 2021 г.
На следващите избори ще се яви изцяло нова формация – на Румен Радев. Социологическите агенции не провеждат проучвания сред българите в чужбина и не се знае какви са нагласите им към неговия политически проект и дали той би загубил от ограничаването на секциите зад граница.
Ако има един сигурен губещ, то това са българите в страните, които ще бъдат засегнати.
„Откакто започна да се говори за 20-те секции, се чудя дали физически ще мога да се справя с това още веднъж“, казва Цанка Петрова.
Според Даниел Дженев промените показват, че „не ни мислят доброто на нас, българите в чужбина“.
„Не могат да манипулират нашия вот. И излиза, че искат да го премахнат“, добавя той.
Президентката Илияна Йотова може да наложи вето на промените. ПП-ДБ я призова да го направи. Но мнозинството на ГЕРБ, "Възраждане, ИТН и БСП в парламента, което прие ограниченията, може да преодолее ветото - има нужните 121 депутати.
Форум