Нефт, оръжия, бази. Защо арабските монархии от Персийския залив са със САЩ и Израел срещу Иран

"Врагът на моя враг е мой приятел". Поговорката може да послужи като обяснение за едно на пръв поглед необичайно партньорство - това между САЩ и Израел, от едната страна, и арабските монархии от Персийския залив, от другата.

През последните две седмици именно обекти в арабските страни от региона се оказаха под обстрел от ирански ракети и дронове. Само през първите 48 часа от военните действия Иран изстреля над 390 балистични ракети и 830 дрона към държавите от Персийския залив. Ударени бяха американски бази и рафинерии, а експертите казаха, че иранската цел е да направи цената на войната твърде висока за американските съюзници.

Както Вашингтон и Тел Авив, така и Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, Бахрейн и Обединените арабски емирства (ОАЕ) възприемат ядрената програма на Техеран като заплаха. Особено за Саудитска Арабия - най-голямата по площ и амбиции на Арабския полуостров, Иран представлява и конкурент за регионално влияние.

Но зад случващото се сега стои много повече от просто споделянето на общ враг. Роля играят и фактори като нефта и военно стратегическото партньорство, а историята на отношенията САШ-Персийски залив-Израел има множество завои.

Стъпка назад в историята

От десетилетия САЩ и Израел възприемат Иран като основна заплаха за себе си в Близкия изток заради ядрената му програма, а от по-скоро - и заради балистичната му програма.

Двете страни казват, че Техеран разработва ядрено оръжие. Той отрича, но въпреки това не допуска международни наблюдатели в някои от ядрените си обекти.

Вражеските отношения обаче не винаги са били такива. В продължение на дълги години както САЩ, така и Израел дори си сътрудничат с Иран. Това продължава до края на 70-те години на миналия век, когато Иран е монархия и се управлява от династията Пахлави.

Всичко се променя през 1979 г., когато в Иран избухва Ислямската революция, монархията е свалена, а на власт идва теократичен ислямистки режим. Той превръща противопоставянето срещу Вашингтон и Тел Авив в основна част от своята идеология, като обявява двете страни за "Великия Сатана" и "Малкия Сатана".

Противопоставянето между Иран и съседните му арабски страни от Персийския залив пък има своите още по-стари исторически и културни фактори.

Докато в арабските монархии живеят предимно сунити, Иран е най-голямата мюсюлманска страна, в която мнозинството хора са шиити. Това са двете основни направления в исляма.

Заради различията в някои религиозни интерпретации между двете групи от хилядолетия има напрежение. То има своите изражения и днес.

Шиитските малцинства в арабските монархии от Залива са дискриминирани или дори репресирани от авторитарните режими там, които ограничават религиозната свобода. От своя страна шиитите там симпатизират на Иран.

Най-силни са репресиите в Бахрейн и Саудитска Арабия, като през последните години стотици шиити в Бахрейн бяха осъдени и вкарани в затвора заради религозната си и политическа дейност.

Къде САЩ имат военни бази

На този фон днес САЩ поддържат партньорски отношения с всяка една от арабските монархии в Персийския залив. Обикновено в региона са разположени около 30 000 американски войници, като те са разпределени най-вече именно в бази в тези страни, посочва Ройтерс.

Някои от тях вече бяха атакувани от Иран. След началото на американо-израелската военна кампания, Иран насочи ударите си именно към военни обекти на САЩ в региона, както и към дипломатическите му представителства. Ето някои от основните американски бази в Персийския залив:

• Авиобазата "Ал-Удейд" в Катар

Това е най-голямата база на САЩ в Близкия изток. Построена е през 1996 г. Побира близо 100 самолета, а в нея са разположени и около 10 000 войници. Служи като щаб на Централното командване на САЩ (CENTCOM) и е била от основно значение за операциите в Ирак, Сирия и Афганистан.

• Военноморската база в Бахрейн

Намира се на мястото на бившата британска военноморска база HMS Jufair. В нея са разположени около 9000 служители на Министерството на отбраната на САЩ. База е на Пети флот на ВМС на САЩ, осигурява сигурността на кораби, самолети и отдалечени обекти в региона.

• "Кемп Арифджан" в Кувейт

Разположена е на около 55 км югоизточно от град Кувейт. Построена е през 1999 г. и служи като основен център за логистика, доставки и командване на американските военни операции в Близкия изток.

• Авиобаза "Ал-Дафра" в ОАЕ

Това е стратегическа база, фокусирана върху разузнаването, събирането на разузнавателна информация и подкрепа на бойни въздушни операции. В нея са разположени самолети като изтребителите F-22 Raptor, самолети за наблюдение, дронове и системи за въздушно предупреждение и управление (AWACS).

Ройтерс посочва, че американските войници в тези бази са позиционирани като гаранция за сигурност. Освен това те провеждат учения и при нужда подпомагат локални военни мисии на САЩ.

Но откъде изобщо идва партньорството между САЩ и арабските монархии?

Саудитска Арабия – нефт в замяна на военна сигурност и оръжия

Малко след основаването на саудитската монархия през 1928 крал Ибн Сауд дава право на САЩ да проучват за петрол. Днес е известно, че Рияд притежава едни от най-големите доказани запаси от суров петрол в света.

Стратегическото партньорство между двете страни започва със споразумение още през 1945 г., в което САЩ се съгласяват да осигурят на Саудитска Арабия военна сигурност в замяна на сигурен достъп до доставки на петрол. Военна помощ е предоставена на Саудитска Арабия например по време на войната в Персийския залив и почти 500 000 американски войници са изпратени да помагат за отбраната на Саудитска Арабия от Ирак.

Днес саудитската монархия е най-големият купувач на американски оръжия в света според доклада на SIPRI. Цели 12% от американския оръжеен износ отиват за Рияд.

През май миналата година американският президент Доналд Тръмп сключи сделка и за допълнителна огромна продажба на оръжия на стойност 142 милиарда долара.

Останалите арабски страни от Залива

Продажбата на американски оръжия е сериозен фактор в отношенията на Вашингтон и с останалите арабски страни от Залива.

Според Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната между 2020-2024 г. САЩ са сключили сделки на стойност

• 1,21 милиарда долара с Бахрейн,
• 9,11 милиарда долара с Кувейт,
• 675 милиона долара с Катар и
• 4,807 милиарда долара с ОАЕ.

Заедно с Оман, тези страни са представлявали 17,3% от износа на основни конвенционални оръжия от САЩ между 2020 и 2024 г., показват данните на SIPRI.

Военното присъствие на САЩ на терен пък продължава вече няколко десетилетия, като например в Кувейт то беше затвърдено благодарение на американската подкрепа по време на войната с Ирак през 1990 г. Тогава армията на Садам Хюсеин нападна и окупира Кувейт до намесата на Вашингтон.

Арабските монархии и Израел

През първите няколко десетилетия след основаването на израелската държава през 1948 г. арабските страни, включително тези от Персийския залив, отхвърлят правото на Израел да съществува, нямат дипломатически, нито търговски отношения с него и настояват за правото на палестинците за собствена държава.

В края на 70-те години обаче арабските правителства започват да се интересуват по-малко от конфликта си с Израел и да се фокусират повече върху модернизацията и собственото си икономическо развитие, оставяйки въпроса за палестинската кауза на по-заден план.

Настъпва времето на първите задкулисни отношения - Саудитска Арабия, например, започва да гледа на Израел като на потенциален партньор заради общия им враг в региона - Иран, особено след Ислямската революция. В същото време Рияд и Тел Авив споделят един и същ основен западен партньор - САЩ.

"Разузнавателните отношения между Саудитска Арабия и Израел съществуват в общи линии – като обмен на мнения – от десетилетия", посочва Саймън Хендерсън, директор на програмата за политика на Персийския залив във Вашингтонския институт за близкоизточна политика.

Бившият посланик на САЩ в Израел Даниел Шапиро добавя, че през годините започва да се изгражда "значителна тиха, задкулисна координация между тях – разузнавателни канали и други канали за сигурност – но тя остава тайна, защото Израел все още е непопулярен в тези арабски държави".

Ключов момент настъпва през 2020 г. Тогава с посредничеството на САЩ Израел и няколко арабски държави, сред които ОАЕ и Бахрейн, подписват споразумения, с които официално се договарят да нормализират отношенията си.

Оттогава те откриха посолства в съответните столици на другата страна, започнаха и директни полети между тях, а правителствата обявиха сътрудничество в областта на сигурността.

Катар не признава Израел, но поддържа непряка комуникация с него, особено по отношение на Газа, където действа като посредник с одобрението на Израел. Оман също се е позиционирал като неутрален посредник, особено в преговорите на САЩ за ядрената програма на Иран.

По-различен остава единствено случаят на Кувейт , който е твърдо против отношенията с Израел и изрично отхвърли нормализирането дори след споразуменията през 2020 г. В същото време именно Кувейт беше определен от САЩ като основен съюзник извън НАТО.

Израел и САЩ срещу Иран. Какво става в Близкия изток