"Желание да бъде наказана". Как журналистка се оказа с блокирани сметки заради въпроси

Журналистка задава въпроси за голям проект в малка община. Но вместо да получи отговори, е осъдена да плати съдебни разноски. А докато оспорва пред съда размера им, се оказва с блокирани пенсия, трудово възнаграждение и банкови сметки и насрочен опис на имуществото в дома ѝ.

Журналистката е Венелина Попова, общината е Гълъбово, където кмет е Николай Тонев от „ДПС – Ново начало“, а проектът е за инсинератор за изгаряне на боклук. Той ще се строи от частна фирма, която няма друга дейност и е неоткриваема, и ще струва стотици милиони евро по информация от местните власти.

През август 2024 г. Попова, която пише за платформата за регионална журналистика „За истината“, задава въпроси на Община Гълъбово по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за проекта. Но не получава отговор и обжалва отказа пред Административния съд в Стара Загора.

Той решава в полза на Общината, но Върховният административен съд (ВАС) връща решението за преразглеждане. В края на юли обаче съдът в Стара Загора окончателно решава в полза на Общината и осъжда Попова да ѝ плати 1000 лева разноски.

Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ) определя това решение като „опасен прецедент“.

Докато защитата на Попова обжалва размера на разноските, Общината се обръща към частен съдебен изпълнител. Попова получава покана да плати разноските, от която разбира, че са запорирани пенсията ѝ, трудовото ѝ възнаграждение и банковите ѝ сметки и е насрочен опис на вещите в дома ѝ. Освен това съдебният изпълнител е начислил разноски, с които сумата за плащане става почти двойна.

„Няма съмнение, че зад всичко това се крие едно желание да бъде наказан журналистът“, каза пред Свободна Европа адвокат Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“ (ПДИ), който защитава Попова.

„Затова че търси истината, затова че се опитва да поддържа критична позиция и затова че упражнява своето конституционно право на достъп до обществена информация [...], за да може цялото общество да бъде информирано“, добави той.

Попова в миналото е била обект на атаки от кмета на Гълъбово Николай Тонев, който беше кандидат за депутат от „ДПС – Ново начало“ на последните парламентарни избори. През ноември 2024 г. тя разкри, че той ѝ е изпращал обидни съобщения.

Въпросите

За идеята за строителство на централа за изгаряне на боклук в Гълъбово се знае от началото на 2024 г. От самото начало около проекта има редица въпроси, свързани с инвеститора, технологията и въздействието върху природата и здравето на хората.

Съмненията около новия проект са обект на публикация на Попова от август 2024 г. в „За истината“. Тя отправя въпроси по реда на ЗДОИ към Община Гълъбово – за капацитета, технологията и горивото на бъдещата централа, за измерването на емисиите и за произхода на средствата.

Общината участва в проекта като съдружник на фирмата инвеститор „Систек Енерджи“. Тя предоставя общински имоти, на които да се постои бъдещата централа.

Попова иска също така да получи достъп до инвестиционното намерение, внесено от инвеститора в Общината.

Тя обаче не получава отговори и обжалва отказа на Общината да ѝ предостави информация пред съда с помощта на адвокат Александър Кашъмов от ПДИ.

Делото

Делото се разглежда в Административния съд в Стара Загора, който прекратява казуса, защото приема за вярно твърдението на кмета Тонев, че е отговорил на запитването на Попова в законния 14-дневен срок, като е посочил, че не разполага с търсената от нея информация. Журналистката отрича да е получила отговор.

Кашъмов атакува прекратяването пред ВАС, който връща делото за ново разглеждане в Стара Загора.

Но с решение от 27 юли местният административен съдия Златко Мазников отхвъля окончателно жалбата на Попова. Той приема твърдението на Общината, че няма информация по въпросите на Попова, защото „конкретно инвестиционно намерение [...] не е постъпвало“.

Но това твърдение противоречи на документ, внесен от зам.-кмета Пламен Бараков в Общинския съвет и публикуван от неправителствената организация Антикорупционен фонд (АКФ), в който пише точно обратното – че е постъпило инвестиционно намерение.

В отговори до Свободна Европа в края на август кметът Николай Тонев също потвърди, че има инвестиционно намерение. Той посочи, че твърдението на общината пред съда е било, че няма инвестиционно предложение по смисъла на Закона за опазване на околната среда.

Но във въпросите на Попова и в съдебното решение се говори за намерение, не за предложение.

Въпреки това съдия Мазников отхвърля жалбата на Попова и постановява тя да плати на Общината разноските по делото – 1000 лева.

АЕЖ определи това като „опасен прецедент, който би могъл да има смразяващ ефект върху журналистиката в обществен интерес“. Организацията определи случая като „дело шамар“ (от англ. SLAPP). Така се наричат дела, които които целят да сплашат журналисти или граждански активисти и да ги накарат да избягват работата по определени теми.

„Тоест излиза, че аз нямам право да питам, а аз питам не за себе си, а за обществото“, каза тогава Попова пред Свободна Европа.

„Аз трябва да бъда наказана да платя 1000 лева само защото имам дързостта да питам”, добави тя в разговор на 22 август.

Запорите

Адвокат Кашъмов оспорва присъждането на съдебни разноски на Община Гълъбово. Оспорването все още е висящо. Но в това време Общината се обръща към частен съдебен изпълнител.

В четвъртък Попова получава покана доброволно да плати разноските. В документа, с който Свободна Европа се запозна, пише, че пенсията и банковите ѝ сметки са запорирани, а за края на септември е насрочен опис на вещите в дома ѝ.

В допълнение, частният съдебен изпълнител Гергана Илчева начислява разноски в размер на 968 лева – тоест сумата, която се търси от Попова, на практика е удвоена. Според документа тази сума включва такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за пазач.

Според адвокат Кашъмов това е част от тактиката на „делата шамари“.

„Когато говорим за журналисти, които са били обект на безпрецедентен натиск, какъвто е случаят, ние говорим за SLAPP, включително чрез съдебното изпълнение“, каза той.

„Когато е намесено правото на информация и свободата на словото, нещата са драстични и категорично в нарушение на основни права“, добави той.

България заема 70-то място от 180 държави и територии в Световния индекс за свобода на пресата на Международната журналистическа организация „Репортери без граници“ (RSF) за 2025 г. Слабият рейтинг на страната по отношение на законовата защита на журналисти се дължи до голяма степен на използването на SLAPP дела срещу тях.

Друг пример за SLAPP дело от последните месеци е процесът срещу журналиста от Свободна Европа Борис Митов и сайта „Медиапул“, които бяха осъдени по иск на апелативния съдия Светлин Михайлов да платят 36 000 лева заради статии, които припомнят факти.