Връзки за достъпност

Извънредни новини

Седмицата по Маркес


Политическите събития на границата между старата и новата година.

Как изглеждаше седмицата ли? Изглеждаше съвсем като по Маркес и оная фраза от „Есента на патриарха“ за понеслата се смрад на разложено величие. В случая пак замириса, но не на разложено, а на подставено величие. Разбира се, става дума за ски легендата Марк Жирардели, който се оказа свързан с Цеко Минев само от любовта към планината и спорта. Нищо че преди месеци премиерът Борисов посочи именно Минев като собственик на "Юлен". Но през тази седмица се оказа, че министър-председателят или е излъгал, или не е информиран и подвежда обществото. Не знам кое е по-зле.

Ако е нарушен концесионният договор, какво значение има дали звезда го е нарушила или обикновен български банкер?

​Та... оказа се, че Жирардели е придобил Юлен през 2016 година. Малко след като е съветвал министърката на спорта за зимния туризъм. Дали е имало конфликт на интереси, науката мълчи. По-интересно е, че и главният прокуор мълчи, въпреки откровението му преди месец, че той самият знае кой е собственикът на Юлен, ама не може да си спомни. Но дори и да липсва въпросният конфликт на интереси, има любопитен момент: как през 2016 година никой не се е сетил да пита Жирардели кой стои зад дружестовото, а две години по-късно няколко министри ей така от любопитство точно него питали и той взел, че им споделил? Все така актуален е и въпросът: ако е нарушен концесионният договор, какво значение има дали звезда го е нарушила или обикновен български банкер?

А като споменах банкер пък – в края на миналата година стана ясно, че БНБ е приложила надзорни мерки спрямо четири родни банки. При тях имало „недостатъчна ангажираност“ на ръководствата при управление на кредитния риск. Тази информация отлично се вписва в тезата, че всичко е стабилно. И второ, ако помните как една банка „гръмна“ при достатъчно ангажирано ръководство, смятайте какво е да е недостатъчно…

Пълзяща ерозия

Иначе празничното настроение не прощава никому. Да вземем например президента на републиката Румен Радев. В новогодишното си слово той отбеляза, че изминалата 2018 г. била белязана от ерозия на демократичните права. Президентът допълни, че продължава отстъплението на закона пред произвола. Думи, за които лесно могат да бъдат открити доказателства. Два дни по-късно обаче самият Радев не се противопостави на пълзящата ерозия на демократичните права, за която беше говорил. Той не наложи вето на закона, който дава допълнителни правомощия на комисия „Антикорупция“. Промените бяха обнародвани.

Президентът не наложи вето на закона.

​И стана така, че всемогъщият орган с абревиатура КПКОНПИ ще може да води дела за конфискация дори ако съдът е оправдал обвинения.

Споменавайки празнично настроение, няма как да пропуснем и еклектичните изяви на лидера на Атака Волен Сидеров, който в поредица свои прозрения първо оспори сделката за Ф-16, а после сподели с народонаселението, че ГЕРБ е създадена като партия, за да спре „Атака“ (нищо че именно "Атака" подкрепи и първото управление на Борисов, а подкрепя и настоящото). По време на коледното парти на формацията видният ценител на изкуството на Вежди Рашидов грабна палки за барабан и акомпанира на фолкпевицата Преслава. Впрочем, дуетът Преслава – Сидеров може да се приеме и като обобщение на политическите послания на „Атака“. Още повече като се има предвид и репертоарът: „Лъжа е“ и „Водка с утеха“.

Инак, за младеж на 20 години, 2019 година започна в гора край Банкя с твърдението, че е ръфан от мечка в нощта на 31-ви декември срещу 1-ви януари. Ние разбира се, че имаме всички основания да му вярваме, а не като лекарите в Пирогов да допуснем, че е злоупотребил с алкохол и вещества. Защо да му вярваме ли? Защото ако някъде в София човек може да бъде нападнат от диви горски зверове и да се сблъска с природни стихии, това е именно Банкя. Та нали именно там е роден и откърмен нашият министър-председател, за когото няма делник и празник – той се грижи за благото на народа. Ето, едва сме навлезли в новата година и Борисов мигом започна с героичните дела, разрешавайки миналогодишния спор – с винетка ли да се пътува по северната тангента. То не бяха протести, преговори, телевизионни репортажи. За да се появи накрая премиерът, да удари по масата и да реши въпроса. Ръководството на АПИ мигом промени мнението си, забрави за транспортните стратегии, за които говореше и щом премиерът каза: „безплатно ще е“, агенцията светкавично се съгласи.

Хубаво е обаче, че въпросната нова година си изглежда съвсем като старата. И изгледи това да се промени няма. Ето, в началото на януари у нас Търговският регистър работи безпроблемно, но пък системата за електронните винетки съвсем заби още със старта си. Добре че народните представители така единно и напълно „неочаквано“ се противопоставят на електронното гласуване, че нищо чудно накрая да се окаже, че сме избрали несъществуваща персона я за кмет, я за президент, я за депутат. Тук, естествено, трябва да отбележим, че това и с аналогово гласуване е съвсем възможно. Стига да има партийна воля.

Новата година си изглежда съвсем като старата.

Като заговорихме за воля, вижте какво нещо е като я има: министърът на културата Боил Банов съобщи, че част от проектите, с които Пловдив спечели конкурса за Европейска столица на културата няма да са готови. Според него обаче важното е, че ще станат. Вие преценете къде е новината: че все пак някои проекти ще бъдат завършени (щото можеше хич да няма) или че с воля всичко се постига. Вярно, нещата няма да са готови когато трябва, ама пък както Банов казва: щом е започнато, значи ще стане.

Това важи и за винетките, и за върховенството на правото, и за здравната реформа. Само не питайте кога. Защото тая година няма да е. Съвсем като в Пловдив.

Най-ново видео

Залезът на "шилото"
please wait

No media source currently available

0:00 0:06:25 0:00
XS
SM
MD
LG