Когато федералната статистическа служба на Русия обяви на 4 февруари предварителните си прогнози за икономическия растеж през 2018 г., това завари неподготвени икономисти, инвестиционни банкери, финансови анализатори и много други. Не защото обявеният ръст на БВП от 2,3% е главозамайващ, нито пък защото това е най-високото постижение на страната в последните шест години. Причината е, че числото на Росстат надхвърли дори най-оптимистичните прогнози, които според експерти се движеха между 1,8 и 2,1%.
Обявяването на данните идва само седмици след като агенцията се сдоби с нов шеф. Предишният подаде оставка след изказването на Владимир Путин, че може да има проблеми при събирането на статистическите данни.
Наблюдателите на руската икономика приеха с притеснение този ход, с който вероятно властта поизтупа от праха стария наръчник от времето на СССР за прикриване на нежеланите данни. Нито Росстат, която е част от Министерството на икономическото развитие, нито правителството като цяло са коментирали съмненията на частния сектор.
В лош момент за Путин
Три години след като страната се измъкна от рецесията, причинена от санкциите на Запада и ниските цени на петрола, този случай идва в твърде чувствителен момент за властта на Путин. Заплатите не мърдат, инфлацията достигна 5%. Подкрепяната от Кремъл програма за реформа на пенсионната система бе посрещната с гняв и улични протести. Увеличението на ДДС от 18 на 20% доведе до кратко увеличение на потреблението, предизвикано от очакването за по-високи цени. А западните санкции ограничиха възможността на банките да излизат на световния кредитен пазар.
Проучванията на общественото мнение показват нарастващо неудовлетворение сред руснаците от стандарта им на живот. От преизбирането му през март 2018 г., популярността на Путин намалява видимо. Някои наблюдатели спекулират, че по-високите данни на Росстат се дължат на предишни данни за строителството, които са били ревизирани нагоре през третото тримесечие на 2018 г. Това увеличение идва от строителството на инсталация за втечнен газ на Ямалския полуостров, проект на компанията „Новатек“ на стойност 27 млрд. долара.
„Не можеш с магическа пръчка да пуснеш в експлоатация една фабрика за тримесечие, данните за строителството трябва да се разпределят върху няколко тримесечия. Ако това са направили, това е грешна методология“, коментира Владимир Тихомиров, старши икономист в московската финансова група BCS. Той очаква следващите ревизии на данните в началото на март. Това ще даде възможност на експертите да сравнят предишните данни и да видят дали има политически натиск над Росстат.
„Бройте правилно... или“
Ако случаят е такъв, това няма да е за първи път. „Има достатъчно случаи в историята статистиката на Съветския съюз да бъде притискана за получаване на удобни резултати“, казва Стивън Уийткрофт, професор в Университета в Мелбърн и автор на няколко книги по икономическа история на Съветския съюз.
Единият пример е от началото 1930-те, когато Съветският съюз е обхванат от глад, особено в Украйна, Казахстан и южна Русия, довел до смъртта на милиони хора. Николай Осински е бил ръководител на една от основните статистически агенции. Той разпространил данни, според които реколтата от зърно през 1931 и 1932 била много под заложеното и това ядосало комунистическите плановици, припомня Уийткрофт.
Четири години по-късно, през 1936, Осински отново си има проблеми с властите заради отчетен в статистиката нисък добив на зърно. Осъден е на смърт през 1937 в разгара на сталинския терор. Екзекутиран е година по-късно.
Уийткрофт припомня и преброяването през 1937, което създава отново главоболие за статистиците. Окончателните данни показали, че населението на Съветския съюз е с 16 милиона по-малко от очакваното, което било в резултат на високата смъртност от глада.
„Властите обявили преброяването за объркано, а ръководителите на статистиката били изпратени в лагери“, казва още Уийткрофт.
Има и по-пресен пример за това как в училище се преподава икономика. На Игор Липсиц, професор във Висшето училище по икономика в Москва, му е бил отхвърлен учебник с мотива, че „примерите в учебника не насърчават любовта към Родината“.
Въпрос на доверие
Въпреки проблемите обаче, руската икономика остава стабилна. Държавният суверенен фонд е добре зареден, а страната има един от най-големите в света златни резерви. Това може да предпази Русия от краткосрочни икономически трусове.
Въпросът дали статистиката отразява точно тази розова картина бе зададен по време на годишната пресконференция на Путин на 20 декември, когато репортер се усъмни в официалните данни.
„Вашето притеснение е разбираемо и аз отчасти го споделям, затова трябва по-добре да обясняваме на хората откъде идват данните, какво означават и как да реагираме на тях“, каза Путин. Няколко дни по-късно ръководителят на Росстат Александър Суринов подаде оставка и бе заменен от бивш кадър на икономическото министерство.
„Не съм склонен да вярвам на каквото и да било засега“, каза след това Андрей Клепач, главният икономист на държавната банка ВЕБ. Два дни по-късно новината с неговия цитат е изтрита от ТАСС.
