Връзки за достъпност

Извънредни новини

Чий цар е Самуил? Историята според българските и македонските учебници - част 2


Паметникът на цар Самуил в София

България и Северна Македония имат различен разказ за общо четири големи събития в общата си история. Това установи проверка на Свободна Европа в учебниците по история на двете страни. Разликите не винаги са големи. Предлагаме ви поредица от 4 публикации, посветени на различния прочит на историята, който се предлага в училищата на двете страни.

Цар Самуил е една от историческите личности, предизвикваща спорове между българските и македонските историци. И докато членовете на съвместната комисия по историческите и образователните въпроси са склонни да се съгласят, че владетелят и наследниците му са „продължители на българската държавна традиция“, разликите в учебниците, по които учат учениците в двете дъжави, остават големи.

Къде е цар Самуил в историята на България и Северна Македония?

В българските учебници по История и цивилизация цар Самуил и наследниците му са представени като последните владетели на Първата българска държава, заели престола след смъртта на синовете на цар Петър I и завладяването на източните територии на царството от Византия.

„Западните български земи запазили своята независимост и съхраниили традициите на българската държавна власт“, пише в одобрения от МОН учебник за 11 клас. „Управлението на западните области се намирало в ръцете на синовете на комит Никола – Давид, Мойсей, Аарон и Самуил. По време на една битка цар Роман бил пленен от византийците и откаран в Константинопол, където починал. Българското болярство избрало и провъзгласило за цар Самуил.“

Цар Самуил между България и Северна Македония
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:11 0:00

„След като е завзета източната част на България и е пленен българският цар, всъщност той започва борба за освобождаване на завзетите земи от западната част“, обяснява Христина Михайлова, учителка по история в 127 СУ „Иван Денкоглу“ в София.

В македонските учебници по история обаче държавата на Самуил е представена като Македонско царство. „В края на X в. Самуил се провъзгласил за цар. С коронясването му за цар, Македония станала царство.“

„Според нашата учебна програма Македонска средновековна държава съответства на държавата, създадена от цар Самуил“, обяснява учителят по история в гимназията гимназията „Никола Карев“ в Скопие Игор Янев. Той допълва, че в учебниците урокът за Самуиловата държава е със заглавие „Македонска средновековна държава“.

Едни и същи факти, различна интерпретация

Кой ще решава историческите спорове между България и Северна Македония?

Историческите спорове между Северна Македония и съседните й държави дълго време бяха пречка по пътя на страната към Европейския съюз и НАТО. След като спорът между Скопие и Атина за името на бившата югославска република беше разрешен, страната продължи пътя си към евроатлантическа интеграция.

Разрешаването на споровете между България и Северна Македония е поверено на Съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователни въпроси, създадена с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави, подписан през 2017 г. Тя се състои от 14 учени от двете държави. Съпредседател от българска страна е проф. Ангел Димитров, а от македонска – Драги Георгиев.

Досега комисията е имала четири заседания. Обменени са учебници по история и експертите са разменили бележки по учебното съдържание. Обсъжането на учебниците по същество обаче предстои, съобщават източници от комисията.

Като аргументи за твърдението, че Самуил и наследниците му са владетели на Първата българска държава в историографията се изтъкват няколко исторически факта, показа проверката.

На първо място византийският император Василий II, който побеждава армията на Самуил в битката при с. Ключ, е наречен Българоубиец, обяснява Христина Михайлова.

Този аргумент обаче се оспорва от македонската историография. Според някои историци в югозападната ни съседка е възможно византийските летописци да генерализират противниците си.

„Като главен противник на Византия в продължение на векове, Василий ги генерализира. За него тогава не е било важно дали от днешна гледна точка това са българи или не са българи“, коментира Игор Янев. „Важно е че в продължение на векове най-големият противник на Византия е България и той генерализира.“

„Друго нещо, което дава сведения, че Самуил е български цар, е един Битолски надпис, който не е поместен в учебниците, но се споменава“, казва Христина Михайлова. „В него неговият племенник Иван Владислав, който е последният български цар на Първото българско царство, записва за своя род. Всъщност той подчертава, че е българин по род. В същия надпис се споменава, че той е брат на Самуил – царят самодържец.“

Този аргумент обаче също се оспорва от македонската историография.

„За плочата в Битоля сред нашите аргументи можем да споменем, че например Византия и византийците се идентифицират като ромеи, като римляни (т.е. смятат се за продължители на държавната традиция на Римската империя). Така и казваме - че от днешна гледна точка, жителите на тази държава са нашите предци по тези земи“, обяснява македонската позиция Игор Янев.

Като друго доказателство в подкрепа на твърдението, че Самуил е възприеман като владетел на Първата българска държава, може да се посочи фактът, че когато Източна България пада под византийска власт, българският патриарх Дамян бяга в Охрид при Самуил, казва Христина Михайлова.

„Споменаваме и гледната точка на българската страна и казваме, че самата методология позволява да имаме различни перспективи“, заключава Игор Янев.

По темата работи Мария Тумановска, журналистка в балканската секция на Радио Свободна Европа. Интервюто с Христина Михайлова е направено в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".

Тук можете да видите и останалите части от поредицата:​

Facebook форум

XS
SM
MD
LG