Връзки за достъпност

Извънредни новини

Кой вдигна Илинденското въстание? Историята според българските и македонските учебници - част 3


Паметници на Александър Велики и Гоце Делчев (в гръб), Скопие, Северна Македония.

България и Северна Македония имат различен разказ за общо четири големи събития в общата си история. Това установи проверка на Свободна Европа в учебниците по история на двете страни. Разликите не винаги са големи. Предлагаме ви поредица от 4 публикации, посветени на различния прочит на историята, който се предлага в училищата на двете страни.

Борбата за освобождение от османска власт на населението, обитавало територията на днешна Македония, е обект на исторически спорове между България и югозападната й съседка. Какъв е характерът на организациите за освобождение на териториите, останали част от Османската империя след 1878 г.? Какви са целите на Илинденското въстание и чии национални герои са Гоце Делчев и Даме Груев?

Тези въпроси получават различни отговори в българските и в македонските учебници по история, показва проверка на Свободна Европа.

Една организация с две имена?

В българските учебници по история революционната организация, създадена от Дамян Груев през 1893 г. е представена като българска по своя характер.

„На 23 октомври 1893 г. Дамян (Даме) Груев и няколко негови съмишленици поставят основите на масова революционна организация, наречена първоначално Български македоно-одрински революционен комитет. През следващите години постепенно се избистрят целите и името на организацията“, пише в учебника по история за 11 клас. „Налага се името Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Нейните учредители, български интелигенти от Македония, възприемат много от идеите и организационните принципи на българското националноосвободително движение отпреди Освобождението.“

В учебниците по история в Северна Македония същата организация е наречена Македонска революционна организация (ВМРО), а нейните създатели са представени като носители на македонско национално самосъзнание. Дейността на организацията е представена в контекста на опозиция с Върховния македонски комитет в София, чийто председател е Трайко Китанчев, за разлика от учебниците у нас, където пише, че целта на двете организации е била да си сътрудничат.

Илинденското въстание между България и Северна Македония
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:34 0:00

„Гоце Делчев е бил задграничен представител на ВМРО. Бил е изтъкнат защитник на македонското освободително движение от влиянието на върховистите“, пише в учебника за осми клас в Северна Македония. Подобни са и описанията на Яне Сандански и Гьорче Петров.

Разминаване в интерпетациите има и за целите на организацията.

„Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховният македонски комитет в София си поставят за цел постигане на автономия на Македония с оглед на бъдещото ѝ присъединяване към Княжеството (България – бел. ред.)“, пише в българския учебник по история за 10 клас.

„При нас е създаване на македонска държава. Македонска автономия като фаза към създаване на независима македонска държава“, представя гледната точка на македонската историография учителят по история в гимназията гимназията „Никола Карев“ в Скопие Игор Янев.

„През този период някои от революционерите се идентифицират като българи, други като македонци“, казва още той.

„За тяхната идентификация много голямо влияние има и пропагандата“, представя македонския възглед учителят от Скопие. „В българската историография се споменава само сръбска и гръцка, а в македонската споменаваме и българска пропаганда. Много е трудно да се определи дали идентификацията им е резултат от пропагандата или не.“

Илинденското въстание – път към автономия или точно обратното?

Кой ще решава историческите спорове между България и Северна Македония?

Историческите спорове между Северна Македония и съседните й държави дълго време бяха пречка по пътя на страната към Европейския съюз и НАТО. След като спорът между Скопие и Атина за името на бившата югославска република беше разрешен, страната продължи пътя си към евроатлантическа интеграция.

Разрешаването на споровете между България и Северна Македония е поверено на Съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователни въпроси, създадена с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави, подписан през 2017 г. Тя се състои от 14 учени от двете държави. Съпредседател от българска страна е проф. Ангел Димитров, а от македонска – Драги Георгиев.

Досега комисията е имала четири заседания. Обменени са учебници по история и експертите са разменили бележки по учебното съдържание. Обсъжането на учебниците по същество обаче предстои, съобщават източници от комисията.

Като най-видима проява на съпротивата срещу османската власт на населението, останало на територията на империята, Илинденското въстание също е обект на различни интерпретации в историографиите на България и на Северна Македония.

У нас в учебниците се говори за Илинденско-Преображенско въстание. Причината е, че въстанието на територията на Вардарска Македония, избухнало на Илинден, се обвързва като характер, цели и до известна степен организация с Преображенското въстание в Одринска Тракия. В македонските учебници по история се говори само за Илинденско въстание.

В българската учебна програма по история е предвидено да се преподава, че въстанието има български характер.

„На 2 срещу 3 август (Илинден) българите в Битолско се вдигат на бунт. (...) На 19 август (Преображение) се вдигат на въстание и българите в Одринска Тракия“, пише в учебника за 11 клас. Отбелязва се, че голяма част от водачите на ВМОРО смятат решението за вдигане на въстание за прибързано.

„Идеята на въстанието е автономия, като тя си остава първа стъпка. Следва присъединяване към България“, обяснява Христина Михайлова. „В крайна сметка обаче въстанието не е успешно и е потушено от Османската империя, отново много жестоко, опожарени са много села, загиват много хора.“

„Въстанието е израз на стремежа на македонския народ за собствена държава“, пише пък в македонския учебник по история.

„Относно Илинденското въстание учим, че е борба за създаване на Македонска държава, че е колективна жертва на македонския народ, която е важен момент от създаването на македонската нация“, обяснява Игор Янев.

Интересно е, че в учебниците и в двете страни се цитират западни източници, но с различни интерпретации.

„Френският в. „Ла Депеш“ пише с възхищение: „Българите знаят да побеждават, знаят и да умират.“, пише в българския учебник за 11 клас. В македонския учебник за осми клас е поместен цитат от Хенри Брайлсфърд, английски писател и публицист: „Въстаническото движение наистина е чисто македонско движение, подготвено от македонци“.

По темата работи Мария Тумановска, журналистка в балканската секция на Радио Свободна Европа. Интервюто с Христина Михайлова е направено в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".

Тук можете да видите и останалите части от поредицата:

Facebook форум

Най-ново видео

Изнасилване? Докъде стига полицейското насилие
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:58 0:00
XS
SM
MD
LG