Изводът, че Тръмп не е заговорничил с Русия по време на изборите през 2016 г. неприятно изненада много медии, демократи, част от републиканците, а и обикновените американци, настроени критично към президента си. Защо обаче и от двете страни на силно разделеното американско общество са готови да повярват на този доклад? Защо съмненията в неговите изводи бяха много малки, въпреки атаките от страна на Тръмп? Отговорът се крие в една личност – Робърт Суон Мълър III.
Мълър е роден в Манхатън на 7 август 1944 г. Той, както и роденият година по-рано Доналд Тръмп, е част от привилегировано семейство. Баща му е бивш морски офицер и се сражава по време на Втората Световна война, след което достига до високите етажи на властта във фармацевтичната фирма "Дюпон". В родословието си Мълър има германски, английски и шотландски корени.
Също като баща си, Мълър младши постъпва в Принстънския университет, където получава бакалавърска степен по политически науки, след което завършва магистърска степен по международни отношения в университета в Ню Йорк през 1967 г.
непоколебимата отдаденост на лейтенант Мълър
През 1968 г. въпреки позициите на семейството си Мълър се записва като доброволец за войната във Виетнам по време на пика на кръвопролитията. По време на участието си е прострелян в бедрото. За проявите си в битка получава Бронзова звезда, Пурпурно сърце и още редица звания. В препоръката му за една от наградите е записано: „Куражът, агресивността при взимането на инициатива и непоколебимата отдаденост на лейтенант Мълър, въпреки големия личен риск, бяха ключови за победата над вражеските сили“. Съдбата си прави шеги - по същото време Доналд Тръмп избягва военната служба, благодарение на бележка от доктор, който е наемател в една от сградите на баща му.
След края на войната Мълър се връща в САЩ и завършва право в университета във Вирджиния, след което започва кариерата си на прокурор, като прекарва по 6 години в офиса на главните прокурори на Сан Франциско и Бостън.
След избирането на Джордж Буш старши за президент през 1988 г. Мълър, който е дългогодишен републиканец, се премества в Правния департамент във Вашингтон. Скоро той оглавява наказателната колегия и води разследванията срещу лидера на Панама Мануел Нориега, потенциалното взривяване на полет 103 на "Пан Ам" и множество дела срещу организираната престъпност.
След кратко подвизаване в частния сектор, той се връща към работата на прокурор през 1995 г., а през 2001 г. е номиран от Джорд Буш младши за директор на ФБР. Атаките от 11 септември идват 1 седмица след назначаването на Мълър.
По време на мандата си той е движеща сила за технологична и администрационна революция в бюрото и успява да промени себе си от човек, който разследва престъпления във водач на организация, която предотвратява тяхното случване. През 2004 г. той, заедно с тогавашния заместник-главен прокурор Джеймс Коми, е много близо до подаване на оставка, заради инициирането на национална програма за подслушванията, която в очите и на двамата мъже е незаконна.
След края на 10-годишния му мандат заслугите и личността на Мълър са оценени толкова високо, че предложението на Барак Обама да удължи мандата му е гласувано от републиканци и демократи в Сената със 100 гласа „за“ срещу 0 „против“.
След като мандатът му изтича през 2013 г., Мълър се оттегля в частния сектор, но когато през май 2017 г. Джеймс Коми е уволнен като директор на ФБР, а главният прокурор търси фигура, която да води разследването срещу Тръмп, Мълър се завръща за пореден път, за да защити интересите на правото и справедливостта.
