Връзки за достъпност

Извънредни новини

Това ли бе първо действие на европейските избори?


Педро Санчес в нощта на изборната победа в Мадрид.

Парламентарните избори в Испания този уикенд ни показаха какво може да се случи на предстоящите избори за Европейски парламент – възход на крайното дясно и продължаващо фрагментиране на политическата сцена. Но те също може и да ни показват бъдещето на разбитата европейска левица. Частичната победа на социалистическия премиер Педро Санчес може да го превърне в рекламно лице на център-лявото и ключов играч в разпределянето на най-важните постове в Брюксел в края на годината.

Испания винаги се е отличавала в рамките на Европа. Доскоро, както и в останалите страни на континента, властта се предаваше между десница и левица, които в Испания се олицетворяват от Народната партия и от Испанската социалистическа работническа партия. Този модел постепенно бе изместен, както и в други страни, от възхода на други партии, като например крайно лявата „Унидос подемос“ и либералната „Суидаданос“. Но до тази неделя Испания бе пощадена от крайния десен популизъм, типичен за други държави в ЕС. Партия „Вокс“ получи 10% от гласовете и така духът на фашисткия режим на Франко напомни за себе си.

Партия „Вокс“ получи 10% от гласовете и така духът на фашисткия режим на Франко напомни за себе си.

Но в Испания крайно дясното е малко по-различно от своите европейски братовчеди. „Вокс“ е описвана като анти-гей, анти-мултикултурализъм и дори ислямофобска, но тя не се обявява открито срещу Европейския съюз. В страна, която все още е позитивно настроена към ЕС и която постигна много след членството си в съюза, това би било предизборно самоубийство.

Омразата, която захранва „Вокс“ обаче, не е свързана с Брюксел, а с Барселона. Привържениците на партията призовават за отнемане на правомощия от регионалните власти, особено след проваления опит за независимост на Каталуния през 2017 г. Като махнем гнева срещу сепаратизма, най-близката европейска партия до „Вокс“ изглежда да е полската „Право и справедливост“, която залага на католицизма и традиционните ценности, но в същото време (неохотно) приема Брюксел.

Две неща, които видяхме на изборите в Испания, е твърде вероятно да се повторят на европейските избори след три седмици. Първото е смъртта на дуопола между дясноцентристи и лявоцентристи. Народната партия и социалистите все още имат заедно мнозинство в Испания, но в бъдещия Европейски парламент вероятно ще видим за първи път как техните политически семейства – Европейската народна партия и Социалистите и демократите, не могат заедно да достигнат 50% от местата. Второ, въпреки възхода на популисткото дясно, системните партии все още имат мнозинство. Така е в Мадрид, така най-вероятно ще бъде и на европейските избори. Това обаче ще означава евентуални странни и широки коалиции. В Мадрид това може да доведе до коалиция на социалистите с крайно левите, както и с каталунски и баски сепаратисти.

Предстои да видим как християндемократи, социалисти, либерали и зелени ще се пазарят след изборите.

В Брюксел предстои да видим как християндемократи, социалисти, либерали и зелени ще се пазарят след изборите. И понеже не се очертава голям победител, вероятно ще видим трите големи поста – председател на комисията, председател на съвета и ръководител на външната политика на ЕС – да бъдат заети от хора от три различни политически семейства. Окрилен от резултата в Испания, Педро Санчес със сигурност активно ще налага испанския интерес. Точно както италианският лявоцентрист Матео Ренци, който получи подкрепа от избирателите през 2014 г. и успя да наложи Федерика Могерини за ръководител на дипломатическата служба на ЕС. Сега се очаква Санчес да постигне подобен успех. Не се изненадвайте, ако видите испански социалист да заеме мястото на Могерини през ноември.

Facebook форум

Най-ново видео

Нямаш ваксина - не се качваш в самолета
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:33 0:00
XS
SM
MD
LG