Връзки за достъпност

Извънредни новини

Да воюваш с книгите. Стайнбек и Форсайт според света на КГБ


Бележка описва „Портокал с часовников механизъм“ като фундаментално антикомунистическа, най-вече защото скитащата се банда от главорези в книгата, говори на „полу руски език“.

През ноември 1979 г. Витал Федорчук, шеф на украинското бюро на КГБ, пише секретно съобщение до партийния си лидер, без да подозира, че един ден то ще влезе в историята на литературата. Авторът на писмото предупреждава, че в ход е голям заговор на западните служби, чиято цел е да подкопае устоите на СССР.

Според Федорчук враговете на страната „активно използват Споразумението от Хелзинки от 1975 г. за размяната на книги“, за да извършат „идеологическа атака срещу СССР“.

Писмото на Федорчук получи известност цели 40 години след написването си - през 2015 г., когато украинското правителството отвори архивите на КГБ.

В подкрепа на твърденията си Федорчук цитира разкритие на оперативни работници, според което в Украйна са получени хиляди чуждестранни издания и в тях се съдържат „злонамерени клевети“ срещу социалистическото правителство и наложения социален ред. Книгите, за които става дума, „пропагандират жестокост, насилие и порнография“, пише Федорчук.

Притокът на чуждестранна литература в Съветския съюз винаги е бил оскъден, но той бележи лек ръст след подписването на Споразумението от Хелзинки. Сред уговорените тогава клаузи в него се споменава и за нуждата от културен обмен между Изтока и Запада.

Сред книгите, които силно притесняват Федорчук, е романът на Антъни Бърджес „Портокал с часовников механизъм“. През 1979 г. властите са намерили 10 копия на английски, пръснати из няколко книжарници в Киев.

Федорчук описва книгата като фундаментално антикомунистическа - най-вече защото скитащата се банда от главорези, описана в книгата, говори на „полу руски език“. В бележката не е предложено друго доказателство за „злонамерената сатира срещу комунистическите идеали“.

Когато през 1971 г. излиза филмовата адаптация на романа от режисьора Стенли Кубрик, съветските идеолози си променят мнението и вече не намират произведението за толкова оскърбително. Напротив, списание „Юност“ дори публикува хвалебствен материал за филма, твърдейки, че в него е описан разпадът на съвременното западно общество.

Въпреки това лентата не стига до съветските киносалони и е показвана рядко само пред студенти в държавната киноакадемия.

Федорчук изказва опасения и за автобиографичния „Дневник на един роман: Писмата на изток от рая“. Вярно, Съветският съюз е възхвалявал романа на Стайнбек „Гроздовете на гнева“, който е публикуван от няколко съветски издания като антикапиталистически шедьовър.​ Самият Стайнбек е пътувал два пъти до СССР като почетен гост, въпреки че документи, открити в архивите на КГБ в Киев, разкриват, че съветските власти са го подозирали в шпионаж.

Но след демонстрираните топли отношения с писателя малко известният „Дневник на един роман“ се оказва твърде недружелюбен към СССР. Той е съставен от кореспонденции на Стайнбек и публикуван през 1969 г., година след смъртта на писателя, а 100 английски копия са изпратени в Киев заради културния обмен, въпреки че Федорчук описва книгата като „атака срещу Съветския съюз“.

Стайнбек пише, че Съветският съюз е обречен на срив и е вероятно да се разпадне на няколко взаимно противодействащи си национални държави.

„Според автора - пише Федорчук, западните страни трябва да помнят, че режимът в Кремъл, ако усети заплаха, може да разпали световна война, за да се спаси".

Трета книга, която получава вниманието на КГБ, е романът на Фредерик Форсайт „Денят на чакала“, която разпалва полемики и на Запад.

„Това е практическо ръководство за всеки маниак, който иска да извърши терористичен акт“, оплаква се Федорчук.

„Денят на чакала“ е публикуван от съветския вестник „Простор“ през 1974 г., скоро след което неговият редактор е отстранен, а през 1977 романът официално е забранен. Въпреки това 70 англоезични копия се появяват в Киев при обмена на книги.

В бележките си Федорчук споменава и автобиографичното есе „Слънце и стомана“ на японския автор Юкио Мишима. И твърди, че тази творба на отявления антимарксист Мишима „пропагандира т.нар. нео-самураизъм“, за който обаче Федорчук не дава обяснение.

За други книги, които споменава Федорчук, не се твърди, че те представляват обида сами по себе си, а че съдържат реклами по някои от страниците си.

Според Федорчук в един от томовете с поезия на Уилям Блейк се съдържа вметка с реклама на книга от руския поет Йосиф Бродски, който е прогонен от Съветския съюз през 1972 г. В роман на Джон Чийвър пък била поместена реклама на книгата на Александър Солженицин „Ленин в Цюрих“.

Федорчук и служителите му откриват в Киев и няколко книги, издадени в страни от източния блок, които са заслужили критика. Шпионите откриват две копия на полски език на полската книга „Изкуството на любовта“ на гинеколога и сексолог Михалина Вислоцка. Написана през 1974 г. и публикувана в Полша през 1978, секс-гидът се издава и до днес, като има продадени над 7 милиона копия. Федорчук го описва като „инстукции за технологията на секса с прилежащи илюстрации“.

Всички споменати от Федрочук книги, с изключение на томовете от Стайнбек и Блейк, са иззети от КГБ. Никъде не е изрично посочено защо произведението на Стайнбек, което най-пряко критикува Съветския съюз, не е включено в списъка с иззетите книги.

Томът с произведения на Блейк все пак се връща в книжарницата, след като служителите на КГБ успяват да премахнат рекламата за книгата на Бродски.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG