Европейските избори задвижиха рулетката на едно от големите тайнства в ЕС - заемането на висшите ръководни постове в европейските институции.
И макар мандатите на повечето от тях все още да не са приключили, поне пет от най-влиятелните постове си търсят титуляри. Това са Европейският парламент, Европейската комисия, Европейският Съвет, европейската дипломатическа служба и Европейската централна банка (ЕЦБ). Засега от тях е празно само първото кресло. Комисията и дипломатическата служба и ЕЦБ се овакантяват в края на октомври, а Съветът - месец по-късно.
Вечерята
Утре европейските лидери ще вечерят в Брюксел сред десетки автобиографии на кандидати, претегляйки тяхната пригодност да ръководят службите, които ръководят ЕС, като номинираните ще станат ясни най-рано след месец, когато Европейският съвет би трябвало да номинира кандидат за председател на Европейската комисия и да го предложи на Европейския парламент. Ако се постигне компромис. През 2014 г за това бяха необходи четири срещи на върха, а Великобритания и Унгария в последна сметка не подкрепиха Юнкер.
Към претендентите няма формални изисквания, а пред лидерите - други условия освен препоръката в Лисабонския договор да имат предвид резултатите от европейските избори.
Повечето големи европейски партии са номинирали свои лица за премиер на бъдещото европейско правителство. За втори път политическите семейства излъчиха водещи кандидати като лица на кампаниите си. Системата, известна като Spitzenkandidaten (водещи кандидати, от немски), слага лице на всяко политическо семейство - предпочитаният им кандидат за председател на Европейската комисия.
Макар първият комплект водещи кандидати през 2014 г. да си разпредели два от водещите поста - Жан-Клод Юнкер от ЕНП оглави Европейската комисия, а Мартин Шулц - Европарламента, процесът на избор не е автоматичен. В последна сметка победител ще е този, който получи достатъчна подкрепа в Европейския парламент и в Европейския съвет - двете институции, които имат отношение към избора на председател на Комисията.
Въпреки фрагментацията на парламента, евроскептичните партии нямат достатъчна сила да се включат в разпределението на постове, които ще бъдат разпределени между проевропейските сили.
ЕНП загуби най-много места в парламента, но все пак остава първа по численост група, което дава формално известна преднина за амбицията на
Манфред Вебер
да оглави Европейската комисия. Християндемократите го предпочетоха за свое лице с 80% пред бившия финландски премиер и настоящ вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка Александер Стуб във вътрешните избори.
Вебер обаче има два обективни минуса, които го правят трудно избираем - професионалната си биография и националността си.
За разлика от Юнкер, който е познат от 30 години в Брюксел като премиер и финансов министър на Люксембург, а в последните години преди избора си и като председател на Еврогрупата, Вебер има в биографията си само 3 мандата като евродепутат, последният като водач на най-голямата група в Европейския парламент. Досега председателите на Европейската комисия винаги са имали запис “министър-председател” в биографията си, докато Вебер няма и ден работа в изпълнителната власт.
Освен това той е германец, а това предизвиква опасения у по-малките държави, че най-могъщата икономика в Европа ще придобие твърде много власт в Брюксел с председател на Европейската комисия начело. Зад гърба на Вебер стои германският канцлер Ангела Меркел, която неколкократно, включително наскоро, подкрепи избраника на ЕНП.
Други двама от европейските лидери - Еманюел Макрон и Виктор Орбан публично заявиха, че не го смятат за подходящ за поста. Вярно, че номинацията не изисква единодушие и председателят на Съвета Доналд Туск заяви, че няма да го търси непременно, но съпротивата на страна като Франция би могла да бъде преодоляна, само срещу достойна замяна.
Макрон даде да се разбере, че ако председателят на Комисията трябва да е християндемократ, то неговото доверие има бившият френски министър и настоящ главен преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние. Макар преди месеци да отклони вниманието от себе си, Барние направи по време на кампанията дискретна собствена обиколка в различни европейски столици, давайки възможност на техните премиери да се убедят в качествата му и в интереса му към поста.
В новата конфигурация в Европейския парламент, където либералите и Макрон заедно имат повече от 107 места, за ЕНП ще е трудно да наложи Вебер.
Кандидатът на социалистите от ПЕС
Франс Тимерманс
значително подобри позициите си, след като неговата опозиционна либерална партия победи на европейските избори в родната му Холандия. Но слабото представяне на ПЕС на изборите ще направи задачата му по-трудна, ако социалистите не успеят да съставят коалиция с либерали, зелени и крайната левица, каквито заявки бяха направени по време на кампанията.
Тимерманс има нужната биография и опит - бивш външен министър и настоящ първи заместник-председател на Европейската комисия, наричан от Юнкер “лявата ми ръка”. Едва ли някой се съмнява в качествата му, решителността и визионерството му. Освен неизвестните около формирането на лява коалиция в парламента, Тимерманс има проблеми и в Съвета, свързани с недоволството на няколко страни от работата му в настоящата Европейска комисия като отговарящ за спазването на върховенството на закона. Той предложи започване на разследване по темата срещу Полша, подкрепи искането на Европарламента такава процедура по член 7 да започне срещу Унгария и сериозно се закани на Румъния да ги последва, ако не оттегли най-спорните промени в съдебната си реформа, застрашаващи независимостта на съдебната власт.
АЛДЕ и новосформираната група “Ренесанс” на Макрон без съмнение също ще опитат ще да прокарат свой кандидат за председател на Комисията, ако ЕНП, социалистите и зелените не успеят да ги изключат от мнозинството в Европейския парламент. Те предлагат седем кандидати в своя “Отбор Европа”. Сред тях са двама действащи еврокомисари - на транспорта Виолета Булц и на конкуренцията Маргрете Вестагер. Булц и Вестагер имат всички предимства да получат председателското място при добро стечение на обстоятелствата: жени са (Европейската комисия никога не е имала жена за президент), идват от малки държави - Словения и Дания, и разполагат с нужния професионален опит - и двете са били вицепремиерки. Към плюсовете на Булц може да добави, че е от Източна Европа (само крайната левица и консерваторите предлагат кандидати от новите страни - Виолета Томич и Ян Захрадил). А Вестагер се сдоби със звезден статус в Комисията с решителността си като комисар за конкуренцията към компании като Google, Apple, Siemens Alstom, които отнесоха милиардни глоби или получиха отказ за сливане за нарушаване на европейските правила. В Брюксел се смята, че Вестагер има разположението на президента Еманюел Макрон, а наскоро консерваторите се изказаха ласкаво за работата й, така че тя може да разчита на гласовете им, ако се стигне до вот в Европейския парламент. Проблемът на Вестагер е в Дания, където управляващите не са склонни да я номинират за нов мандат, а без нея тя не може да се надява на председателския пост в Комисията.
В краен случай либералите не биха отказали председателството на Европейския парламент, където бившият белгийски премиер и техен досегашен парламентарен лидер Ги Верхофстат проявява интерес към поста.
Зелените също предлагат интересен дует от германката Ска Келер и холандеца Бас Ейкхаут. Желан партньор, както от ЕНП, така и от ПЕС, зелените по-скоро са в ролята на “златния пръст” в една възможна проевропейска коалиция в ЕП, отколкото кандидати да оглавят Комисията, тъй като и двамата водещи кандидати - германка и холандец, нямат биографии за поста.
Тъй като европейските лидери не са ограничени в избора до водещите кандидати, възможността за намиране на приемлив компромис ще е определяща за това кой ще получи назначението.
След като лидерите и европейските партии стигнат до фаворит за председател на Комисията, останалите позиции ще бъдат разпределени измежду коалицията, която го е подкрепила.
Когато на 9 май Доналд Туск се оплака, че е сложно да се намери титуляр, който да отговаря на всички желания - за баланс между половете, партиите, големите и малки страни и географското местоположение, изданието “Политико Европа” го обори с 14 женски имена, сред които и Кристалина Георгиева. Всъщност имената са много повече, а и печелившият претендент трябва да отговаря на ред неписани условия, включително да идва от страна от Еврозоната и от Шенген. Или не.
Да изненадват е право, което европейските лидери държат да запазят за себе си. Когато през 2014 г. тогавашният полски премиер Доналд Туск беше посочен за председател на Европейския съвет, той дори не говореше английски език.
Кой ще управлява най-влиятелните европейски институции през следващите години? На този въпрос не могат да отговорят дори тези, които ще ги назначат. Все още. Преговорите продължават.
