Популистките евроскептични партии не успяха да сбъднат прогнозите и да увеличат драстично влиянието си в Европейския парламент след изборите миналата седмица. Въпреки това крайнодесни евроскептични формации спечелиха най-много гласове в едни от най-големите (съответно с най-много представители в ЕП) европейски държави - Франция, Италия и Обединеното кралство.
По този начин популистите със сигурност ще увеличат присъствието си в европейските институции. Значи ли това обаче, че ще имат по-голямо влияние?
Това зависи от коалициите, които ще се формират в новия състав на ЕП. Предварителните резултати от изборите показват, че евентуална широка коалиция между групите на Европейската народна партия (ЕНП) и тази на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (С&Д) вече няма да има мнозинство. Вариантът те или другите големи политически групи в ЕП да потърсят сътрудничеството именно на популистите обаче изглежда невъзможен.
Кои са те и какви разултати постигнаха?
По предварителни данни двете основни евроскептични политически групи в ЕП – Европа на нациите и свободата (ЕНС) и Европа на свободата и пряката демокрация (ЕСПД), ще получат общо около 15% от местата в ЕП.
ЕНС, в която членуват партиите на Марин льо Пен, Матео Салвини и Хайнц Кристиян Щрахе увеличава значително влиянието си и вместо настоящите 27 места в ЕП, ще има 58.
Това се дължи най-вече на убедителната победа на управляващата партия „Лига“ на Матео Салвини. Сега формацията има шестима представители в ЕП. След тези избори те ще бъдат 28.
Националния сбор на Марин льо Пен също увеличава влиянието си във Франция в сравнение с предходните избори (които също спечели) и вместо 15 ще има 22 мандата в ЕП. Корупционният скандал в Австрия повлия върху подкрепата за Австрийската партия на свободата, която вместо настоящите четирима, ще има трима евродепутати.
ЕСПД също увеличава броя на местата си в ЕП – вместо 41, групата ще има 54 места в ЕП. Това се дължи главно на победата на „Партия Брекзит“ на Найджъл Фараж в Обединеното кралство. Вместо настоящите 17 евродепутати, влезли от листите на Британската партия на независимостта, отново на Фараж, но след това прехвърлили се в новата му партия, ЕСПД ще има 29 членове от Великобритания. Успехът на другата управляваща патия в Италия – Движение „Пет звезди“ на Луиджи ди Майо, също допринася за увеличаването на мандатите на ЕСПД.
Въпреки това резултатът на партиите от двете политически групи е далеч от обявената преди изборите цел за една трета от местата.
Имат ли потенциални партньори?
Значително е влиянието на евроскептични партии, които членуват в други групи в ЕП. Унгарската управляваща партия ФИДЕС на Виктор Орбан, чието членство в центриската ЕНП наскоро бе замразено, но не и прекратено, ще има 13 мандата в ЕП. Формацията предизвика скандал с ръководни фигури в европейското си политическо семейство и недоволството на европейските институции, след като финансира плакати, „разкриващи“ заговора между унгарския милиардер Джордж Сорос и настоящия председател на ЕК Жан-Клод Юнкер да „наводнят Унгария с мигранти“.
Евроскептиците имат и потенциални патньори в групата на Европейските консерватори и реформисти. Това политическо семейство застъпва консервативни позиции и се бори за по-силна роля на националните правителства в рамките на ЕС, но значително се различава от евроскептичните популисти от ЕНС и ЕСПД.
В него обаче ченуват и партии като полската „Право и справедливост“, която застъпва все по-твърди антиевропейски позиции, особено след откритата срещу Полша наказателна процедура за нарушаване на върховенството на закона. Риториката на българската ВМРО също често се доближава до тази на евроскептиците, макар че формацията се разграничава от популистите на Льо Пен и Фараж.
Какво влияние ще имат в ЕП?
Популиските евроскептични партии обаче вероятно ще останат изолирани и през следващия мандат на ЕП. Не само защото никоя от големите парламентарни групи не е дала сигнали, че ще търси съюз с тях, а и защото имат твърде малко места, за да повлияят на решенията на бъдещото мнозинство.
В повечето законодателни процедури решенията в ЕП се взимат с обикновено мнозинство (половината от присъстващите евродепутати). Бюджета на ЕС и някои решения, свързани с външната политика, се приемат с абсолютно мнозинство (половината от всички евродепутати, т.е. 376 гласа). Всички тези решения стават факт едва след постигане на консенсус със Съвета на ЕС, а законодателната инициатива идва от Европейската комисия.
При тези условия 112 евродепутати трудно могат да повлияят на посоката, в която върви Европейският съюз. Дори към тях да се присъединят депутати от центристките или умереноконсервативните групи в ЕП, те не биха могли да блокират приемането на европейски регулации, бюджета на ЕС или да променят курса на външната политика.
Резултатите като сигнал за вътрешни кризи
Резултатите на евроскептиците в държави като Франция, Италия, а и донякъде във Великобритания, са сигнал за вътрешни проблеми и показват, че традиционните партии и новите либерални партии (като тази на фенския президент Еманюел Макрон) не успяват да мобилизират електоратите си.
Льо Пен и Фараж постигат по-високи резултати, отколкото на изборите преди пет години, които също спечелиха, и то на фона на кризите с т. нар. жълти жилетки и Брекзит. Това повдига въпроса дали засилените им позиции няма да изиграят роля при следващите национални избори, където толкова убедителни победи на популистите биха предизвикали значително по-големи проблеми за ЕС, както показва опитът с Унгария, Полша и Италия.
