Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Боята твърде много блестеше". Кой фалшификатор би искал да бъде разкрит?


Картината, от която започва всичко. Вляво: картина, приписана на Сирак Скитник (1883-1943). Вдясно: оригиналната илюстрация за книгата „Камасутра“ (изд. „Пенгуин“, 2012), направена от британската художничка Малика Фавър.

Ако сте гледали филма за Белтраки, значи сте разбрали поне половината от скандала с фалшифицираните картини в София. Ако не сте го гледали, ето историята накратко: Волфганг Белтраки е един от най-големите фалшификатори на картини в света, който е разкрит покрай това, че е използвал бяла боя с твърде съвременен състав. А е искал да създаде картина от 1915 г. – време, в което такава боя не е съществувала. Това му струва присъда от 6 години затвор и много стотин хиляди евро за връщане на измамените.

Като изключим финала на тази история, нещо подобно е станало преди седмица в София. Художникът Антон Стайков стоял пред едни картини, изложени в галерия „Структура“, на гърба на НАТФИЗ, и се чудел как е възможно толкова блестящи цветове да са част от творби, създадени преди Втората Световна война. А една рисунка на централната стена пък му припомнила за съвременна творба на жив автор. Други изкуствоведи и художници се включили като на игра в разплитането на сюжета, въоръжени с апликации за мобилни телефони, които позволяват идентифицирането на изображения.

7 фалшификата и твърдения за повече

До този момент откритите фалшификации са 7. Галерията се извини на публиката и каза, че ще потърси помощ от прокуратурата, но скандалът се разраства неудържимо въпреки извиненията. Първо, защото става дума за изложба от почти сто неизвестни творби, приписани на едни от най-големите български художници модернисти. Второ, защото уникалността на изложбата беше рекламирана от водещи авторитети в областта, сред които един бивш директор на Националната художествена галерия (Борис Данаилов), един бивш главен уредник на СГХГ (Мария Василева), един професор по изкуствознание (Ирина Генова). Трето, защото други авторитети в същата област (Пламен Петров, Ружа Маринска) обявиха, че повечето от предложените към 100 творби не са истински.

Кой и защо би произвел фалшификат, който сам крещи за себе си, че е фалшификат?

Но най-вече четвърто: защото фалшификатите са направени така, че всеки специалист да може да хване измамата едва ли не с просто око. Нищо общо със замисъла на класически измамник като Белтраки, чиято основна цел е точно обратната: никой да не може да те хване. Кой и защо би произвел фалшификат, който сам крещи за себе си, че е фалшификат?

Доц. д-р Ружа Маринска, която е специалистка точно по периода, на който са приписани фалшивите картини, първа го каза наглас пред Свободна Европа: „Фалшификацията е толкова брутална и очевидна, че аз напълно изключвам в галерията да не са разбрали веднага това“. Но да видим подробностите.

Каква е тази колекция

Колекцията от близо 100 творби е събрана от Николай Неделчев, изпълнителен директор на маркетинговата агенция „Публисис Груп – България“. Завършил е международни отношения в УНСС. Бил е първият маркетинг директор на Apple за България. В интервюта, предхождащи изложбата, той казва, че е събирал творбите в продължение на 5 години. Резултатът е рисунки, живопис и пластика, събрани и изложени от 30 май в галерия „Структура“. Фалшификатите, уловени до този момент, са само измежду рисунките. Колекционерът твърди, че е събрал колекцията си за пет години – срок, който изкуствоведът Пламен Петров от СГХГ определя като твърде кратък за успешен резултат.

Николай Неделчев не отговаряше на телефона си в неделя и понеделник. Тъкмо той е човекът, който би следвало да отговори на въпроса за произхода на творбите.

Кое и как е фалшифицирано

  1. На Сирак Скитник (1883-1943) е приписана илюстрация за книгата „Камасутра“ (изд. „Пенгуин“, 2012), направена от френската художничка, живееща в Лондон Малика Фавър. Разкрито от изкуствоведа Антон Стайков.
  2. На Мирчо Качулев (1901-1972) е приписан портрет на холивудската актриса Глен Клоуз, направен от съвременния френски художник Киб. Разкрито от ученик в Художествената гимназия.
  3. На Мирчо Качулев е приписана творбата „Вечен идол“ на френския художник Киб. Разкрито от читател на „Площад Славейков“.
  4. На Мирчо Качулев е приписана творбата „Прегръдката“ (1949) на Йозеф Кунстман. Разкрито от „Площад Славейков“.
  5. На Мирчо Качулев е приписано творба без име на съвременната художничка Анастасия Зава. Разкрито от Христо Комарницки.
  6. На Гео Милев (1895-1925) е приписана творбата „Танцьорка с вдигната пола“ на Ернст Лудвиг Кирхнер (1880-1938). Разкрито от „Площад Славейков“.
  7. На Харалампи Тачев (1875-1944) е приписана рисунка с туш на австрийския художник Коломан Мозер (1868-1918). Разкрито от „Площад Славейков“.

За галерия „Структура“

Галерия „Структура“ е от най-младите галерии в София, открита е през декември 2017 и е дело на изкуствоведката д-р Мария Василева. Намира се на малка столична улица в пространство, което и само по себе си може да се нарече експонат: строено е в началото на 30-те години като зона за покрити търговски площи, а през 1959 г. става едно от студиата на Българската телевизия. Там се правят постановките на съществувалия тогава „Телевизионен театър“, там се снимат и епизодите на най-ранната версия на „Лека нощ, деца“. Години по-късно пространството е превърнато в казино, а после и в бинго зала. Сега е частна галерия за съвременно изкуство, което означава, че изложбата с фалшивите картини излиза от кръга на обичайните за това място експозиции, казва Емил Л. Георгиев от сайта „Площад Славейков“. Сегашната изложба е предимно за произведения, обявени за създадени между двете световни войни.

Правните последици – възможни или не?

„Става дума за злоумишлени действия, за които ще сезираме прокуратурата“, съобщиха колекционерът, кураторският екип и галерията. Но според юристи, с които Свободна Европа разговаря, дори и прокуратурата да работеше изрядно, това задание надали би могло да приключи с успех. Нищо че съществува чл. 172 А в Наказателния кодекс, който предвижда до 5 години затвор и глоба до 5 000 лева за този, който възпроизвежда или използва по друг начин „чужд обект на авторско или сродно на него право“.

Въпросът е етичен: на кого принадлежи отговорността за мистификация като тази?

Текстът в НК е формулиран така, че много трудно би отговорил на конкретния случай с фалшивите картини. В тях например има макар и малка, но все пак преработка на оригиналите, а това отваря вратата за различни интерпретации.

Надежди поражда и новият текст на член 278 Б, понеже предвижда наказание за фалшифициране на произведения на изкуството, за пласирането им като автентични и за предоставяне на невярно заключение. Но въпреки тази по-нова възможност за търсене на справедливост, вероятността тя да се приложи успешно, е ниска, смята адвокат Емил А. Георгиев, който специализира в дела, свързани с интелектуалната собственост. До този момент няма доказателства, че прокуратурата има капацитет за разследване на подобни дела. Тя няма и оборудване, за да ги разследва, и би следвало да се обърне за помощ в чужбина. Освен това цялото обвинение по този текст би отпаднало, ако прокурорите не докажат, че извършителят е целял да набави облага.

По-реалистичен е друг подход – носителят на авторските права да изиска сваляне на съответната проблемна картина от изложбата и да участва в разрешаването на етичния въпрос за това на кого принадлежи отговорността за мистификация като тази, смята адвокат Мартин Бъбаров. Няма как отговорността да е само на колекционера. Фалшивите картини са имали сертификати за автентичност, твърдят от галерията. Кой ги е издал?

Facebook форум

XS
SM
MD
LG