Правителственото звено за борба с дезинформацията, което беше създадено преди изборите, работи „когато може“ и „ако има време“. А към момента не е ясно колко сигнала е пратило то до Брюксел. Това показва допитване на Свободна Европа до собствени източници в Министерския съвет.
Звеното е част от системата Система за бързо предупреждение за случаите на дезинформация, която заработи в Брюксел. Българската част от системата бе сформирана в началото на месец април и включва представители на различни министерства.
Планът за действие
Системата за бързо предупреждение пък е част от Плана за действие за борба с дезинформацията на Европейската комисия и Федерика Могерини. Насочена е към опити и заплахи от трети страни да манипулират свободни и открити дискусии в държавите членки на ЕС, като под "трети страни" негласно се визира основно Русия.
"Постоянните целенасочени кампании за дезинформация срещу Съюза, неговите институции и политики вероятно ще се увеличат в периода до изборите за Европейски парламент през 2019 г. Това изисква спешни и незабавни действия за защита на Съюза, неговите институции и неговите граждани", пише в плана преди създаването на звеното.
В България „контактната точка“ се ръководи от вицепремиера Томислав Дончев, а в структурата, която по-скоро е „неформална“ влизат представители на МВнР. При необходимост трябва да „докладват“ чиновници от всички държавни или общински структури.
Засега обаче у нас не е имало кой знае каква хибридна заплаха, смятат различни представители, които трябва да отчитат има ли сериозна дезинформация, която да се докладва на Томислав Дончев.
Хибридна ли беше реакцията срещу Стратегията за детето?
Преди изборите в различните министерства се е обмислял вариантът като хибридна заплаха да се докладват протестите около Стратегията за защита на детето.
„Имаше всички белези на хибридно дирижиран процес. В крайна сметка обаче самото правителство се отказа от Стратегията и преценихме, че засега няма да докладваме нищо“, обясниха запознати пред Свободна Европа.
Другата причина била, че „все още не се знае как точно работи въпросната служба за борба с дезинформацията“. Тревогата на властимащите в България била, че ако получат „план за противодействие“ трябвало да оборват информация, макар и фалшива. „Ако трябваше да правим това точно преди изборите – бихме били в много трудна ситуация. Затова на този етап не сме докладвали случая, особено след оттеглянето на документа от премиера“, твърдят от Министерския съвет.
В крайна сметка заради многото неясноти около звеното „никой не се е отдал на кой знае каква работа по повода“, твърдят още запознати. „Хората, които уж следят за фалшива информация основно имат други занимания в министерствата и пращане на линкове към новинарски сайтове не им е занимание от първостепенна важност. Затова ако някой има време, може и да подбере нещо, за да се докладва тук на местна почва“, твърдят източници от МС.
