15 милиона жители, които формират една трета от БВП на страната. Така изглежда Истанбул, който Ердоган загуби в неделя. Беше го удържал четвърт век, но ето че дойде време за промяна: в неделя кандидатът на опозиционната Народна републиканска партия Екрем Имамоглу спечели вота. Всъщност, Имамоглу спечели тези избори още през март, но властите ги касираха. Победата му в неделя беше още по-убедителна от тази през март.
“Няма друг град в Турция, чиято символна, икономическа и политическа тежест да е по-голяма от тази на Истанбул”, коментира пред Свободна Европа политологът Мартин Табаков.
Изборите в града имат голямо значение за цялата страна, защото “Истанбул може без Турция, но Турция без Истанбул – не. Политическата загуба от страна на управляващите със сигурност ще провокира тежки равносметки в техните среди”, казва още Табаков.
Хегемонията на Ердоган: какъв е пътят нататък?
Журналистът Мехмед Юмер смята, че дори тази ключова загуба може да бъде използвана като “удобен аргумент” в полза на партията на Ердоган - “Западът да спре да критикува практиките в Турция, която става все по-авторитарна. По този начин Ердоган може да каже: “Аз приемам резултата, приемам, че опозицията успя, затова не може да ме наричате диктатор оттук нататък”. Юмер припомня, че през 2016 г. президентът нарече опита за преврат “дар от Бога”.
“Това до голяма степен му развърза ръцете да прави много по-големи преследвания на опоненти и да вкарва журналисти в затвора. Турция се промени драстично, зави много остро към един авторитарен уклон. Ердоган командва във всички сфери, дори съдът е подчинен на неговата власт.”
Според политолога Мартин Табаков резки промени в поведението на страната са малко вероятни. Ердоган вероятно ще остане незаобиколим фактор във формирането на турската вътрешна и външна политика. “Това се дължи на широките му президентски правомощия, дисциплинираното му коалиционно мнозинство в Меджлиса и на факта, че той продължава да е лидер на най-силната партия в страната (Партията на справедливостта и развитието). На изборите в Истанбул се формира една интересна формула: широка коалиция от турски националисти, либерали и кюрди, а вероятно и от разочаровани избиратели на ПСР, оглавявана не толкова от партийните физиономии на съответните партии, колкото от събирателния и универсален образ на Екрем Имамоглу. Това е формула, която в стратегически план може да донесе още успехи на турските опозиционни среди.”
“Битката не е само за Истанбул, битката е за цяла Турция”, коментира Мехмед Юмер и допълва, че Ероган е принуден на този етап да приеме поражението. “От една страна това му е нужно, за да се отпуши напрежението, което се натрупа от годините управление на Партията на справедливостта и развитието. Самият Ердоган много поляризираше турското общество. Имамоглу може и да е победил Ердоган в Истанбул, но режимът на Еврдоган продължава да съществува."
Защо изборите в Истанбул се следят с такъв голям интерес в България?
И изборите през март, и повторението им през юни се следят с голям интерес в България. Този интерес, смята Мартин Табаков, довежда понякога и до коментирането на темата „Турция“ в по-скоро емоционални категории, които изопачават обективното наблюдение на процесите там.
“Но смея да се надявам, че, ние, българите, правим едно от най-важните разграничения: това между турския народ и тези, които го управляват. И тук, слава Богу, не говорим вече за политика, а за манталитет: българите предпочитаме да сме в добри отношения с комшиите си – било тези на етажа, било онези в регионалната ни среда, пък дори и когато скришом отпускаме по някоя непремерена дума по техен адрес”.
