Триумфалното завръщане на руската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) на 25 юни изглеждаше като съкрушителна загуба за Украйна и най-близките й европейски съюзници.
Според много наблюдатели, има нещо гнило в тази сделка. Правилникът на ПАСЕ бе променен без никакви обещания от страна на Москва. Набързо подготвен доклад върна руснаците за гласуването за нов генерален секретар. Новите правила на Асамблеята правят и невероятно трудно налагането на нови санкции срещу Русия.
Страх от евентуален ефект на доминото и сваляне на другите западни санкции срещу Русия.
Изказан беше страх от евентуален ефект на доминото и сваляне на другите западни санкции срещу Русия. Появиха се интерпретации за „Френско-Германски пакт Рибентроп-Молотов“, който иска да нападне в гръб Киев. Имаше и сравнения с мрачното Мюнхенско споразумение от 1938 г. за разделянето на Чехословакия. Въпреки всичко това, обаче, не трябва да изпускаме голямата картина – това е Пирова победа за Русия, която не е представителна за отношението на много европейски държави към Москва. Но пък този случай говори достатъчно за ПАСЕ, която по този начин се превърна в още по-неадекватна институция.
Миналата седмица лидерите на ЕС подновиха икономическите санкции срещу Русия. Според участници, с които разговарях, решението е било взето много бързо. Дори Италия не е взела думата, въпреки че страната често изразява неодобрение към санкциите. В същата седмица постоянните представители на страните от ЕС в Брюксел продължиха забраната за инвестиции в Крим с още една година. В последната половин година броят на добавените руснаци към „черния списък“ на ЕС, който забранява издаването на визи и замразява авоари на лица, свързани със случая „Скрипал“ и инцидента в Керченския пролив, е по-голям от броя на извадените. В последно време Европейската комисия говори по-открито за руска намеса в изборите за Европейски парламент и разпространяването на фалшиви новини. Лесно е тези действия да се определят като недостатъчни, но тенденцията е ясна – ЕС втвърдява позицията си към Русия, не я смекчава.
Докладите на ПАСЕ не струват повече от хартията, на която са отпечатани.
Що се отнася до ПАСЕ, време е да бъдем брутално откровени за ограниченията на този орган. В момента той е нещо като говорилня по подобие на парламентарните асамблеи на ОССЕ и НАТО. Делегатите се събират, говорят си и пишат доклади. И, за да сме съвсем честни, тези доклади не струват повече от хартията, на която са отпечатани.
Спомням си първата ми среща като журналист с ПАСЕ. Беше 2013 г., когато асамблеята обсъждаше доклад за политическите затворници в Азербайджан. Докладът не мина и режимът на Алиев оттогава използва това като „доказателство“, че в страната няма политически затворници. За тези, които следяха отблизо работата на ПАСЕ, това бе доказателство за успеха на „хайверената дипломация“ на Баку.
Този път не се забелязва нещо конкретно в Страсбург, като руски пари или подаръци например. Освен дупката от 70 милиона евро в бюджета на институцията, които Москва не е внесла заради бойкота в последните две години. Сега вероятно ще ги внесе.
Подкрепящите сегашния доклад изказаха обичайни аргументи – повече диалог и повече възможности за поставяне на въпроси към руски депутати по темата за човешките права; достъпа на руски граждани до Европейския съд по правата на човека и това, че било работа на ЕС да налага санкции, а не на Съвета на Европа. Всички тези аргументи вероятно са валидни, но те също показват ограниченията на ПАСЕ и липсата на желание на делегатите да играят някаква политическа роля в Европа.
Украинските представители водиха 9-часова битка, за да спрат инициативата. Това може и да не е утешение за тях, но по-добре да насочат енергията и усилията си към други институции.
