"Промяната не може да се постигне без участието на хора и на иституции. Постига се чрез намиране на общи пресечни точки, на общи ценности, от които институциите не могат да си позволят да избягат“. Думите са на Люба Батембергска, която се занимава с търсене на решения по социални въпроси, свързани с образование на деца и социално включване на общности в неравностойно положение.
Това е работата й като част от екипа на фондация С.Е.Г.А. (Старт за ефективни граждански алтернативи). Голяма част пък от свободното си време в последните години отдава на спасяването на плажа Карадере, от това да се „превърне в бетон“.
Точно временното спиране на възможността за строежи на Карадере и запазването на местността дива, Люба дава като пример за малките победи, които я мотивират да не се отказва от това да се бори за позитивна социална промяна.
Родена е в Русе, където завършва гимназия. Завършва Софийския университет със специалност „Политология“ и има следдипломна квалификация от Института за международни отношения и развитие в Женева. Преди 2 години отива на стаж в базираната в САЩ организация “A community voice”, където среща много добър пример за това, как социално ангажирани общности могат да се разраснат до това да работят с политици и партии и да постигнат реална промяна в голям мащаб. Най-важното нещо, което е научила по време на опита си в тази организация, е че „трябва да слушаме хората и какво искат те“.
Люба казва, че всъщност в българските институции има хора, които имат желание да помогнат, но има и „огромна съпротива“. Заради личната си кауза, свързана с плажа Карадере, тя следи развитието на Закона за устройство на черноморското крайбрежие и ходи на протестите, наречени „Бетономорие“. Тя казва, че ако политиците имат желание да спрат презастрояването по морето, те трябва да отворят закона за черноморското крайбрежие. Защото на много места проблемите са „резултат от нарушения, натрупвани през годините“.
„Въпросът е по какъв начин реагират политиците. Докато не се решат проблемите, всяко останало поведение е малко като заравяне на главата в пясъка. Щраусът много добре знае, какво става около него. Просто не иска да обръща внимание.“
