Две известни столични съдийки са оценени различно от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), въпреки че и двете имат забавени дела. На какво се дължи това разминаване и защо е важно за всички останали съдии и показателно за цялата система?
Става въпрос за Мирослава Тодорова и Петя Крънчева от Софийския градски съд (СГС), чиито атестации бяха приети тази седмица от четвъртия опит.
Атестирането на съдиите е определящо за тяхното кариерно израстване. То би трябвало да отразява не само бързината, но и качеството на работата им – дали актовете, които постановяват издържат инстанционния контрол или биват отменяни. Не е без значение и цялостната им дисциплина – дали съвестно и ритмично провеждат заседания по делата си и как ги администрират.
Всичко това би трябвало е от основно значение колко точки ще получи съдията от максималните 100. Периодичните атестации се правят на всеки 5 години и се отвърждават от Съдийската колегия на ВСС.
Ниска оценка за неудобните, висока – за мълчаливите
Тези дни кадровиците в съдебната власт имаха възможност да демонстрира, че оценяването на съдиите не е просто формална процедура, а действително отразява тяхната работа и поведение в съдебната зала. Вместо това, Съдийската колегия показа, че използва атестирането, за да наказва неудобни и да поощрява тези, които може и системно да извършват нарушения, но поне си мълчат и не изразяват публично мнение.
Начинът, по който бяха гласувани оценките на Тодорова и Крънчева, е показателен за поне две неща. Първото е, че подобно на други предишни състави на съвета и този прилага двоен аршин по ключови за съдиите кадрови въпроси.
Второто е, че този стил на работа се изповядва от представителите на политическата квота в Съдийската колегия. Става въпрос за шестима от нейните членове, а за взимане на решение е небходимо мнозинство от 8 гласа.
Обединена политическа квота
Точно толкова от тях подкрепиха оценката на Тодорова да бъде намалена от 94 на 89 точки, а тази на Крънчева да бъде увеличена от 91 на 98 от максималните 100 точки. И в двата случая в мнозинството бяха и шестимата членове на колегията, избрани от парламента – Боян Магдалинчев (номиниран от ГЕРБ), Вероника Имова (ГЕРБ), Даниела Маринова-Марчева (БСП), Драгомир Кояджиков (БСП), Боян Новански („Обединени патриоти“) и Стефан Гроздев (ДПС).
Но докато при обсъждането на атестацията на Тодорова бе споменато, че срещу нея има висящо дисциплинарно производство, същият факт бе премълчан за Крънчева. Именно наличието на "дисциплинарка" бе мотивът на Новански да предложи намаляване на оценката Тодорова.
Разликите между Тодорова и Крънчева
С това разликите между двете не свършват. Първата от години е разпознаваема с публичните си позиции в защита на независимостта на съда от политически натиск. Втората бе част от компрометираното ръководство на СГС, начело с осъдената условно за незаконни разрешения за специални разузнавателни средства (СРС) Владимира Янева.
Съдия Тодорова е позната сред своите колеги и като съдия, чиито актове се потвърждават от горните инстанции. Тя е бивш председател на Съюза на съдиите в България и негов активен член. Наред с това е търпяла дисциплинарни наказания за забавени дела, при които ВСС традиционно не отчита натовареността ѝ.
Конфликт с Цветанов и тежки наказания
Покрай публичния ѝ конфликт с бившия вътрешен министър Цветан Цветанов тя дори бе уволнена от ВСС, което провокира съдии да протестират на улицата. Впоследствие Върховният административен съд (ВАС) отмени уволнението и тя бе понижена до съдия в Софийския районен съд за две години, което тя изтърпя и се върна в СГС.
Последната дисциплинарна проверка срещу Тодорова бе образувана по предложение на главния прокурор Сотир Цацаров. Тя завърши с предложение за наказание, което включваше три алтернативни варианта – понижаване в длъжност, понижаване в ранг и забележка. Съдийската колегия на ВСС обаче не успя да събере необходимия брой гласове за нито едно от трите и затова не я наказа. Сега Инспекторатът към съвета обжалва този резултат пред ВАС.
Никога срещу политиците и мнозинството във ВСС
Петя Крънчева никога не е изразявала публично позиции по въпроси, свързани с функционирането на съдебния съвет и опитите за политически натиск. По тази причина никога не е влизала в конфликт нито с политици, нито с мнозинството в който и да е състав ВСС.
Въпреки че многократно е била обект на критики за забавени дела и предложения за тежки дисциплинарни наказания, Крънчева не е понасяла такива. Дори напротив – с последното си решение да повиши оценката ѝ за периода, включващ и времето, в което бе зам.-председател на СГС, Съдийската колегия на практика я поощри въпреки данните за множество сериозни нарушения.
В момента срещу нея текат три дисциплинарни производства, обединени в едно. Те са свързани с нейни действия именно от времето, когато бе заместничка на Владимира Янева. Става въпрос за подмяна и дублиране на протоколи от съдебни заседания, включително и няколко години след провеждането им, за системно забавяне на призовките за заседания, които вече е насрочила, както и отсъствия без уважителни прични.
"Недобросъвестност и липса на професионализъм"
Заради част от тези нарушения бившият председател на СГС Калоян Топалов, поел поста след ерата „Янева“, внесе във ВСС две предложения за уволнението на Крънчева. Придружавайки ги с констатацията, че в работата ѝ се забелязва „недобросъвестност и липса на професионализъм“.
Като допълнение, неотдавна тя бе обект на проверки и за неспазване на механизма за разпределение на делата, приет от ВСС, както и за неслучаен подбор на съдебни заседатели. За тези нарушения на Крънчева съветът я наказа с 15% намаление на заплатата, но ВАС го отмени.
Междувременно председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов я предложи за наказание и заради нарушения при издаването на разрешения за СРС-та, но съдебните кадровици отказаха да образуват дисциплинарно производсттво. Впоследствие Панов обжалва отказа им пред ВАС, но върховните съдии го потвърдиха.
Това стана само два дни, след като Крънчева обяви за решаване делото за клевета, заведено от бившия ръководител на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев срещу журналиста от в. „Капитал“ Росен Босев. По този казус тя постанови глоба от 1000 лева, отказвайки да си направи отвод, въпреки че самата многократно е била обект на критики в публикации на осъдения от нея журналист.
Още подминати от ВСС емблематични случаи
Сред емблематичните за работата ѝ примери попадат още едно от делата срещу бившия шеф на столичната „Топлофикация“, което тече на първа инстанция вече десета година. Правният сайт „Дефакто“ припомня и делото за изчезналите от Централна кооперативна банка 6 млн. долара на Майкъл Чорни, което се точеше над 8 години в СГС и накрая обвиненията изтекоха по давност. И двата процеса бяха разпределени на Крънчева.
През годините, в които беше в ръководството на градския съд, тя стана публично известна и с практиката си да отбелязва свои решения с по-стари дати от действителните, за да прикрива необоснованото им забавяне. Нито един от тези факти обаче не стана обект на обсъждане от страна на мнозинството в Съдийската колегия на ВСС, което във вторник реши да я оцени с почти пълен отличен.
Случайно или не, същото това мнозинство вече втори месец не обръща никакво внимание и на призива на Съюза на съдиите в България за изслушване на Методи Лалов, Владимира Янева и Георги Колев. Искането е по повод твърденията на съдия Лалов за среща между тримата, към която за кратко се присъединил и „корпулентен политик“, както често е наричан депутатът от ДПС Делян Пеевски. По думите му тя се е провела непосредствено преди да бъде избран за титулярен председател на Софийския районен съд.
