Връзки за достъпност

Извънредни новини

Делото "Росен Босев": когато фактите станат клевета


Росен Босев бе осъден на 1000 лв. глоба за клевета по адрес на Стоян Мавродиев

Трима души казват едни и същи неща, но съдът ги „чува“ различно двама са оправдани, а третият е осъден. Така изглежда накратко съдебната сага между Стоян Мавродиев и в. „Капитал“, завършила с осъдителна присъда за разследващия журналист Росен Босев.

Делото му бе белязано от редица противоречиви моменти то бе разгледано от съдия, обект на не една критични публикации на Босев в миналото. Въпросният магистрат обаче отказа да си направи отвод от казуса, оставяйки съмнения за тенденциозност заради начина, по който гледа делото и тълкува фактите по него. Ето и някои примери.

Бившият председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и настоящ изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР) Стоян Мавродиев е консултирал офшорни дружества, свързани със схема за пране на пари от наркотрафик, разкрита по делото срещу Евелин Банев-Брендо. Това е факт, признат от съда.

Оглавяваната от Мавродиев КФН е наложила незаконни глоби на издаваните от „Икономедиа“ вестници „Капитал“ и „Дневник“ близо година и половина, след като те оповестяват този факт. Това също е признато от съда.

Ако журналисти твърдят, че между въпросните публикации и наложените на двете издания санкции има причинно-следствена връзка, това попада в обхвата на гарантираната от Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) свобода на изразяване. Още един признат от съда факт.

Не и когато става въпрос за Росен Босев. Той бе осъден окончателно от Софийския градски съд (СГС) на 1000 лв. глоба за клевета по адрес на Мавродиев именно за изказвания, че последният е използвал КФН, за да репресира „Икономедиа“ заради разкритията за връзките му с Брендо.

В този случай СГС приема, че всички тези факти, признати от съдебните състави по другите две дела по жалби на Мавродиев и поставени в общ контекст от Босев, вече представляват клевета и не попадат в „обхвата на свободата на словото“.

За какво точно е делото?

Предисторията на процеса срещу съдебния репортер на седмичника датира от началото на 2015 г., когато КФН наложи рекордна глоба от 150 000 лв. на „Икономедиа“. Впоследствие санкцията бе отменена от съда като незаконна.

Сега Росен Босев бе осъден, защото в две свои телевизионни интервюта направи връзка между санкцията и серия от публикации в „Капитал“ и „Дневник“, разкриващи следи от Стоян Мавродиев в схемата за пране на пари от наркотрафик, за която преди година Евелин Банев окончателно получи 6 години затвор.

Г-н Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Евелин Банев

„Г-н Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Евелин Банев. Чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик“, разказва журналистът пред Нова телевизия на 15 януари 2015 г.

Попитан от водещия какви са фактите зад това твърдение, Босев уточнява: „Ами, става дума за делото срещу Брендо, което беше в градския съд и с негови роднини, по което той е подсъдим за пране на пари от наркотрафик... Беше осъден на първа инстанция, делото сега е нагоре по горните инстанции и в едно от съдебните заседания стана ясно, че г-н Мавродиев, негови подписи, присъстват по пълномощни за офшорни дружества, през които са минавали сумите, които са били изпрани от трафик на наркотици“.

Стоян Мавродиев
Стоян Мавродиев

​Следва въпрос дали журналистът смята, че глобата на КФН срещу „Икономедиа“ е „нещо като отмъщение към позициите, които изказвате във вестника, информациите, които сте изнесли за отношенията Брендо – Мавродиев“.

„Факт е, че никой друг не говореше за тези отношения, а г-н Мавродиев, така, видимо се озлоби след тези разкрития, които първоначално отричаше, а след това се опита да потърси защита в съда, но след като не успя, реши да използва институцията, която представлява, за да репресира „Капитал“ и „Дневник“, а и върху мен“, отговаря Босев.

Бяхме единствените медии, които разкриха появата на г-н Мавродиев като правен консултант в една схема за пране на пари от наркотрафик

По време на свое участие в „Шоуто на Слави“ по бТВ на следващия ден, 16 януари 2015 г., той коментира още: „Между другото, общото между нас с „Медиапул“ и „Биволъ“ – бяхме единствените медии заедно с „Дневник“, който е от нашата група, които разкриха появата на г-н Мавродиев като правен консултант в една схема за пране на пари от наркотрафик... Може би има логично обяснение, но не пожела да дойде в съда, въпреки че беше призован на няколко пъти.“

За какво е осъден журналистът?

Именно за тези изявления Стоян Мавродиев завежда дело за клевета срещу Босев. Важна подробност от казуса е, че съдия Петя Крънчева от СГС приема като доказателства всички публикации, разкриващи фактите, коментирани от журналиста, но не обсъжда данните в тях по същество в решението си.

Самата Крънчева нееднократно е обект на критични публикации от страна на Босев по времето, когато бе зам.-председател на градския съд. Въпреки това тя отказва да си направи отвод от делото му, декларирайки, че въпросните статии „по никакъв начин не оказват въздействие върху емоционалното, душевно, психическо и личностно равновесие на Председателя на съдебния състав и съдия-докладчик“.

Петя Крънчева (вляво) по времето, когато бе заместник на Владимира Янева (вдясно) в СГС
Петя Крънчева (вляво) по времето, когато бе заместник на Владимира Янева (вдясно) в СГС

След което го осъжда за твърдението му, че Стоян Мавродиев „реши да използва институцията, която представлява, за да репресира „Капитал“ и „Дневник“, а и върху мен“. Според съда то е „позорящо и „изцяло невярно“. Причината е, че наказателните постановления срещу „Икономедиа“ не са подписани от Мавродиев, а от заместника му Ангел Джалъзов и нямало данни първият да е оказал влияние в тази посока на заместника си.

Доводът на защитата, че журналистът все пак е имал предвид, че КФН се представлява и ръководи от Мавродиев, е отхвърлен с аргумента, че „това не означава, че същият следва да отговаря за всеки акт, в това число и за всеки незаконосъобразен санкционен акт“.

СГС признава за виновен Босев и за още едно изявление: „Г-н Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Евелин Банев. Чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик.“ Според мотивите, писани от съдия Крънчева, с тези думи журналистът е приписал престъпление на бившия шеф на КФН, за което не са установени доказателства. Нищо, че безспорен дори за Крънчева факт е, че Мавродиев е подписвал пълномощни, установени по делото за пране на пари от наркотрафик срещу Брендо.

СГС все пак признава фактите за Мавродиев по делото "Брендо"

Затова и градският съд признава, че сред доказателствата по делото срещу Банев действително фигурират подписи на Мавродиев, свързващи го с дейността на офшорни дружества по схемата, за която Банев е осъден за пране на пари от трафик на дрога. Именно присъствието на въпросните подписи е описано подробно от „Капитал“ през август 2013 г. и е сред основните примери, коментирани от Босев в началото на 2015 г. пред Нова телевизия и бТВ.

Има заверки от страна на Мавродиев на пълномощни на Дишлиев и на Десислава Дишлиева

Съдия Крънчева приема също, че Мавродиев действително е бил призован за свидетел по делото срещу Банев, цитирайки наблюдаващия прокурор Марияна Станкова, която сочи, че „има заверки от страна на Мавродиев на пълномощни на Дишлиев и на Десислава Дишлиева (подсъдими заедно с Брендо)“.

В решението срещу Босев са цитирани и показанията на бившия главен секретар на КФН Андон Георгиев. Той разказва по делото срещу Банев, че „Стоян Мавродиев всъщност е създател и основател на фирма „Юнайтед Консултинг“, като в отговор на искане от страна на прокуратурата да се предяви документ, представляващ копие от паспорт на Владимир Дишлиев, заверено с печат на „Юнайтед Консултинг“ и подпис на Мавродиев“, потвърждава, че въпросният подпис прилича на този на бившия председател на КФН.

„От изложеното, обаче, в никакъв случай не следва извод за съпричастност на тъжителя Мавродиев към схема за изпиране на пари“, мотивира се съдия Крънчева в присъдата си срещу Росен Босев.

И подкрепя този свой довод с уточнението, че срещу Мавродиев нито е произнасяна присъда за пране на пари, нито е повдигано подобно обвинение. Дали според нея такива съмнения могат да се изказват публично само след съдебен акт или прокурорско постановление, от решението не става ясно.

"Консултант в схема за пране на пари от наркотрафик" не е клевета

Наред с това свое съждение обаче, СГС оправдава журналиста за останалата част от коментарите му пред Нова телевизия и бТВ, които по същество са идентични с тези, за които е осъден.

Например, за градския съд не е клевета твърдението на Босев, че в делото „Брендо“ подписи на Мавродиев „присъстват по пълномощни за офшорни дружества, през които са минавали сумите, които са били изпрани от трафик на наркотици“.

Осъществяването на правни консултации, независимо по отношение на какви лица, в това число и съпричастни към престъпно деяние, е правомерна дейност

Не представлява клевета и изявлението, че „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“ и „Биволъ“ „бяхме единствените медии, които разкриха появата на г-н Мавродиев като правен консултант в една схема за пране на пари от наркотрафик“.

„С израза на тъжителя не е приписано престъпление, нито е разгласено позорно обстоятелство, тъй като осъществяването на правни консултации, независимо по отношение на какви лица, в това число и съпричастни към престъпно деяние, е правомерна дейност“, пише по този повод в мотивите си Петя Крънчева.

Свободата на словото, Окръжният комитет на БКП и "Работническо дело"

Противно на мнението на съда по другите две дела, които Мавродиев води срещу журналисти от „Капитал“, в този случай СГС приема, че изказванията на Босев не попадат под защитата на Конституцията, която недвусмислено гарантира свободата на словото. Неприложима, според Крънчева, е и Европейската конвенция за правата на човека.

„Настоящата инстанция намира, че изразяването на твърдения със съдържание като посоченото по-горе, което не кореспондира с обективната действителност и са позорящи по характер, категорично не попада в обхвата на свободата на словото, защитена от разпоредбите на Конституцията и ЕКПЧ“, пише Петя Крънчева.

И в подкрепа на тезата си по казуса цитира няколко решения от 70-те и 80-те години на миналия век. Сред които дело за клевета „чрез писмо до секретаря на Окръжния комитет на БКП“. Както и такова по публикация във в. „Работническо дело“.

Присъда, като по времето на соца. Пропуските по делото "Росен Босев"
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:18 0:00

По съвсем различен начин е разгледана ситуацията от друг състав на СГС, който на 31 юли 2017 г. окончателно оправдава изпълнителния директор на „Икономедиа“ Галя Прокопиева по сходна жалба за клевета, подадена от Мавродиев.

По делото срещу Прокопиева съдът приема, че изразът „той използва тази институция за репресия”, не е унизителен, „доколкото същият не е обективно неприличен, вулгарен или непристоен“. В мотивите към оправдателната ѝ присъда се посочва и, че подсъдимата „е изразила мнението си, което по своя характер би могло да се приеме и като негативно, но нейното оценъчно съждение е съвместимо с правото на свободно изразяване на гражданите, закрепено в чл. 39 от Конституцията на на Р. България и чл. 10, ал. 1 от Европейската конвенцията за защита правата на човека“.

Прагът на критичност към неговата личност и позицията, която е заемал, е доста по-широк, отколкото на обикновените граждани

„Предвид на обстоятелството, че частният тъжител Стоян Мавродиев по време на деянието, предмет на повдигнатото обвинение, е заемал длъжността Председател на КФН, прагът на критичност към неговата личност и позицията, която е заемал, е доста по-широк, отколкото на обикновените граждани, с оглед на мястото, което заема в публичното пространство”, казва още СГС по делото срещу Прокопиева.

Освен нея, съдът оправдава по подобни обвинения, предявени от Мавродиев, и ресорния репортер на „Капитал“ по застраховане Десислава Николова. Така, осъден се оказва единствено Росен Босев.

Босев е призован за делото по процедура за тежки престъпления

Друг момент от процеса срещу него, издаващ особеното поведение на СГС по този казус, е начинът по който Босев е призован за разглеждане на делото на втора инстанция. По разпореждане на съдия Крънчева той е издирван от въоръжени служители на „Съдебна охрана“. Първоначално на адресите на негови близки, както и в редакцията на вестника, а чак накрая – на адреса, на който живее и е отдавна известен на съда.

Служители на "Съдебна охрана" два пъти посещават редакцията на "Капитал"
Служители на "Съдебна охрана" два пъти посещават редакцията на "Капитал"

Аз възприемам всичко това като натиск върху мен и моите близки, тъй като е цитирана разпоредбата от НПК, която се отнася за тежки престъпления

„На 21.12.2018 г., в делото е приложена справка от НБД „Население“, от която се вижда кой е моят настоящ и постоянен адрес, и на който адрес аз съм потърсен последно – на 09.02.2019 г., като преди това служители на ОЗ „Охрана“ са посетили дома на майка ми, който е извън гр. София, за да ѝ връчат призовката, като след това на два пъти са посетили редакцията на в. „Капитал“. Накрая, служител на ОЗ „Охрана“ успял да се свърже с баба ми и да я уведоми за настоящото дело – всички призовки са били оформени като за тежко престъпление. Аз възприемам всичко това като натиск върху мен и моите близки, тъй като е цитирана разпоредбата от НПК, която се отнася за тежки престъпления. Смятам, че са налице свръх усилия, които показват предубеденост и поддържам молбата за отвод на Председателя на съдебния състав”, заявява самият Босев пред СГС на заседанието на 19 февруари тази година, в чийто край Крънчева обявява делото за решаване.

Тя обаче отхвърля и това искане за отвод от негова страна, заявявайки, че процедурата по призоваване е извършена, единствено за да се гарантира правото на подсъдимия да участва в процеса.

Адвокат Кашъмов за съмненията, провокирани от осъждането на Босев
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:45 0:00

„По време на наказателния процес пред СГС са спазени всички законови процедури по призоваване на страните. Всеки един от тричленния съдебен състав, разглеждащ делото, се е запознал с всички материали и е обсъдил доказателствената съвкупност в пълнота. По искането за отвод на докладчика по делото се е произнесъл целият съдебен състав. Крайният съдебен акт отново не е еднолично решение на конкретен съдия, а е постановен единодушно и без особени мнения“, гласеше официалната позиция на СГС, разпространена след оповестяването на присъдата срещу Босев.

Петя Крънчева окончателно избягва наказание два дни по-късно

Два дни след обявяването на делото за решаване, на 21 февруари 2019 г., Върховният административен съд (ВАС) окончателно потвърждава отказа на Съдийската колегия на ВСС да образува дисциплинарно производство срещу Крънчева от юни 2017 г.

Предложението за това идва от ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов заради нейни нарушения при издаването на разрешения за специални разузнавателни средства (СРС) от времето ѝ на зам.-председател на СГС.

Въпросните констатации, заради които Панов неуспешно иска поредно наказание за Крънчева, присъстваха в доклад на бившите зам.-председатели на градския съд Даниела Борисова и Мина Мумджиева. Те влязоха в ръководството на съда след освобождаването на Владимира Янева и последвалото ѝ осъждане за незаконни разрешения на СРС-та по делото „Червей“.

Петя Крънчева отговаряше за случайното разпределение на делата в СГС именно в мандата на Янева. През годините обаче тя неизменно се разминаваше с наказания въпреки данните за нееднократни нарушения, описвани включително и от осъдения от нея Росен Босев.

Сега той ще търси правата си пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ). Жалбата му ще бъде за ограничена свобода на изразяване и за нарушено право на справедлив процес, коментира пред Свободна Европа адвокатът му по евентуалното бъдещо дело Александър Кашъмов.

На фона на случая „Росен Босев“ България продължава да е под наблюдението на Комитета на министрите заради две осъдителни решения на ЕСПЧ срещу страната ни по дела, заведени от журналисти. В тази връзка през 2015 г. управляващите поеха ангажимент да приемат мерки, включително и законодателни, гарантиращи свободата на изразяване, но такива и до момента липсват.

Коя е Петя Крънчева?

Съдия Крънчева бе последният член на ръководството на СГС от времето на Владимира Янева, която подаде оставка. Тя се оттегли от зам.-председателския пост на съда през юли 2015 г.

Въпросното ръководство бе сменено заради публичните разкрития, че информационният масив на МВР незаконно е бил обект на СРС-та, поискани от бившия шеф на "Вътрешна сигурност" в министерството Тодор Костадинов и разрешени от Янева. Двамата получиха условни присъди за това.

Впоследствие Крънчева бе наказана с 15% намаленение на заплатата, защото не бе прилагала механизма за разпределение на делата, приет от ВСС, както и за неслучаен подбор на съдебните си заседатели в нарушение на закона. ВАС обаче окончателно отмени наказанието ѝ през април 2018 г.

През годините, в които беше в ръководството на СГС, съдия Крънчева на няколко пъти се замеси в скандали, включително и с това, че системно отбелязваше решения, постановявани от оглавяваните от нея състави, с по-стари дати от действителните, за да прикрива необоснованото им забавяне. Наред с това редовно бе порицавана за забавени дела, но така и не изтърпя по-тежка санкция.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG