Връзки за достъпност

Извънредни новини

Европейските санкции увеличават политическите рискове пред Турция


Турският сондажен кораб “Явуз” - вторият, изпратен да търси газ край Кипър през юни.
Турският сондажен кораб “Явуз” - вторият, изпратен да търси газ край Кипър през юни.

Понеделник, полунощ е, когато Европейският съюз публикува решението си да наложи санкции на Турция заради търсенето на газ в териториалните води на Кипър.

Три седмици по-рано, в деня, в който в Брюксел започва среща на върха на европейските лидери, втори турски кораб е изпратен да прави сондажи за природен газ североизточно от Кипър с тримесечна мисия.

Кипърският президент Никос Анастизиадис излага проблема пред европейските лидери и в тандем с гръцкия премиер Алексис Ципрас настояват за санкции.

Европейската реакция не закъснява и в заключенията на срещата е записано, че “Европейският съвет изразява сериозна загриженост във връзка с извършваните от Турция незаконни сондажни дейности в Източното Средиземноморие и изразява съжаление, че Турция все още не е реагирала на многократните призиви на ЕС да преустанови тези дейности”.

Решението за налагане на санкции е взето, а на външната служба на ЕС е възложено да предложи какви да са те.

Мерките са обявени, но ще има и още

Фондовете за Турция през 2020 г. ще бъдат намалени, без да е ясно с колко точно. Европейската инвестиционна банка е призована да обмисли спиране на финансирането на проекти в Турция

Обявените в понеделник мерки предвиждат намаляване с все още необявена сума на предприсъединителните фондове за Турция за 2020 г. Предвидено е прекратяване на преговорите за сключване на всеобхватно споразумение в авиацията и отлагане за неопределено време провеждането на годишното заседание на Съвета за асоцииране и на други срещи на високо ниво. Европейската инвестиционна банка е призована да обмисли спиране на финансирането на проекти в Турция.

Заедно с тях идва и предупреждение, че ще последват и други ограничения и влошаване на отношенията между ЕС и Турция, както и призив за сядане на масата за преговори “в дух на добросъседство и уважение на суверинитета и суверенните права на Кипър в съотвествие на международното право”.

ЕС прибягва за втори път до орязване на парите за подготовката на членството на Турция в Съюза, след като през 2018 г. 105 милиона евро не бяха отпуснати заради нарушенията на човешките права и неспазването на върховенството на правото след потушаване на неуспешния опит за преврат.

Експертите: От "мерките са символични" до "мерките създават среда на несигурност"

Преговорите за членство на Турция в ЕС са практически замразени от 2016 г., а последната среща на турския президент Реджеп Ердоган с лидерите на европейските институции беше във Варна през март 2018 г.

ЕС за втори път до орязва парите за подготовката на членството на Турция в Съюза. През 2018 г. 105 милиона евро не бяха отпуснати заради нарушенията на човешките права

“Към момента предприетите от ЕС мерки са по-скоро на символично ниво. Външният министър на Турция, Мевлют Чавушоглу заяви, че тези мерки са „без значение“, казва Таня Лесенска, програмен координатор в софийския офис на Европейския съвет за външна политика.

Според нея по-ефективни биха били икономически санкции, тъй като ЕС е най-големият търговски партньор на Турция, а икономиката на страната вече е в рецесия. Евентуални американски ограничения заради купените от Турция руски зенитно-ракетни комплекси може, според Лесенска да окаже по-голямо въздействие върху турската икономика.

Бившият външен министър Ивайло Калфин обаче призовава картината да се гледа по-обхватно. Колкото и ограничени да са европейските санкции, те са факт. Заедно с обявените от президента на САЩ Доналд Тръмп намерения за въвеждане на ограничения, икономическите затруднения и обезеняването на националната валута, те увеличават политическите рискове за Турция.

Уволнението на председателя на Националната банка на Турция Мурат Четинкая от президента Ердоган на 6 юли за Калфин също е фактор, създаващ несигурност.

Бизнес средата става силно зависима от политически решения. Това изисква изключителна смелост от страна на инвеститорите, подчертава Ивайло Калфин.

Въпреки наличието на работна ръка, възможностите за договаряне на по-ниски заплати и по-лоши условия на труд, за чуждия инвеститор несигурността е отблъскваща, тъй като прави невъзможно планирането на разходите, казва той.

За Таня Лесенска от Европейския съвет за външна политика поведението на чуждите инвеститори ще зависи най-вече от предимствата, които Турция би им предоставила, за да ги привлече.

Тя дава пример със завода на “Фолксваген”, който се очаква да бъде построен в Турция, вместо в България, въпреки политическите сътресения в Турция и българското членство в ЕС.

“Все пак, някои чуждестранни инвеститори идват в Турция за краткосрочни финансови печалби поради високите лихвени проценти. Инфраструктурните проекти, до голяма степен подкрепяни от германските и европейските инвестиционни банки, правят турската икономика дълбоко интегрирана с европейската икономика - всичко това означава, че съществува риск и за европейските банки и компании”, смята Лесенска.

Според нея в ЕС няма единодушие за по-нататъшно санкциониране на Турция или налагане на санкции.

Има страни като Австрия, които настояват за това. Но европейците също се интересуват да не нанесат повече вреди на турската икономика, защото тя е голям пазар за Европа, както и финансово интегрирана с европейската, обяснява Таня Лесенска.

За Ивайло Калфин обаче при липса на напредък на решаването на спора между Турция и Кипър за търсенето на газ в морето, за ЕС ще е трудно защитима позиция да не продължи санкциите.

“Ако Турция продължи да копае за газ, логично е ЕС да продължи да усилва санкциите”, казва Калфин, според когото сравнително малкият обхват на ограниченията предстои да се разширява.

В сравнение с Турция, бизнес средата в България е по-предвидима, смята Калфин, за когото България още не е загубила шансове да привлече германския автомобилен гигант.

“Това е въпрос на инициатива от наша страна”, смята Калфин. Според него България може да предложи ново място на завода - например в Русе, като предложи и пристанище, чрез което да се транспортира продукцията, както и да даде възможност на инвеститора да си доведе работници, за да да реши проблема с недостигащите специалисти у нас.

“Ако заводът в последна сметка отиде в Турция, това ще е лоша новина не само за България, но и за Гърция и за Кипър, защото за тях ще стане по-трудно да прокарват решения за увеличаване на санкциите заради газовите сондажи в Средиземно море”, убеден е Ивайло Калфин.

  • 16x9 Image

    Йовка Димитрова

    Йовка Димитрова е работила 17 години във в. “24 часа” преди да замине като кореспондент на вестника в Брюксел през 2007 г. Сътрудничила е на bTV, BIT, dnes.bg и други издания по теми, свързани с функционирането на Европейския съюз. Намира логика в сложните европейски процедури и чар в бюрокрацията, която ги прилага.

XS
SM
MD
LG