Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Всяка история е важна". Къде са българските разкази в новия музей на миграцията в Германия?


Диана Иванова

Почти една пета от хората, живеещи в Германия, имат миграционна история в биографията си. И макар миграцията да е стар феномен, който формира облика на страната особено силно след Втората световна война, Германия едва сега ще има своя Музей на миграцията. От лятото на 2018-а година той е виртуален, но скоро ще има свой истински дом в Кьолн.

Зад създаването на ДОМИД (истинското му име е Документационен център и музей за миграцията в Германия) стоят мигранти-доброволци, гражданска инициатива, която през 1990-а започва събирането на архив „отдолу“ в едно мазе в Кьолн - свидетелства, истории, всекидневни предмети.

Предмети и снимки от семейните архиви

Тази последователност и упоритост през годините им печели доверието на стотици хора, които доверяват на екипа лични вещи, предмети, фотографии от семейните архиви. “Така възникна този уникален архив отдолу, което е изключително важното предимство на ДОМИД, защото ни позволява да разказваме историята по нов начин“, казва една от кураторките на виртуалния музей Сандра Вака.

Корабче-сувенир, донесено от дядото от Португалия. Готварска книга, написана на ръка на турски по телефонни разговори.

Че това е така, се убеждавам сама при няколко посещения в Депото на Музея, където Сандра и нейните колеги показват част от събраните предмети. Депото, с над 150 хиляди свидетелства, се намира в квартала Еренфелд в Кьолн. Корабче-сувенир, донесено от дядото от Португалия. Готварска книга, написана на ръка на турски по телефонни разговори. Радиоапарат, оцелял от атентата върху турско семейство в Солинген през 1993 година, при който са убити 5 души. Аудио касета със записани детски песни от дъщеричката в Истанбул, изпратена за родителите в Германия. Железен син чайник, донесен от Кабул. Червена пластмасова вана за кръщене, от Гърция.

Зад всеки предмет стои конкретна история. Всеки предмет разказва частица от историята на миграцията в Германия. Именно това впечатлява много групата бежанци от Афганистан и Иран, с които посещаваме Депото на Музея преди две години. Именно тези обикновени предмети от бита ги карат да се почувстват част от историята на страната, вълнуват ги. Един си спомня, че същия син чайник са имали у дома в Кабул. Видимо е развълнуван. Друг показва последната снимка, направена със семейството у дома, преди да тръгне на дългия път към Германия.

Малко по-късно, на въпрос на нашата екскурзоводка Елизабет Пютц дали искат да оставят някакъв личен предмет за бъдещия музей, двама се отзовават веднага. Маратонки - първият подарък, получен след пристигането в Германия от Афганистан, първото изпълнено желание да играе футбол. Черни джинси - панталоните, с които минава целия път, от родния Иран през Турция и наводнената лодка в Гърция, през границите, лагерите, до Германия. Предаваме двете свидетелства няколко седмици по-късно, аз ги придружавам, историите им са записани грижливо, с всички детайли. Джинсите и маратонките остават с номера в колекцията. Усещам облекчението им, радостта, тъгата, много чувства. Принадлежността не е просто чувство.

Защо чак сега?

Защо такъв музей не се появява по-рано, след като историята на миграцията в Германия е толкова дълъг исторически процес?

“Твърде дълго Германия не възприема себе си като страна на мигранти, а миграционните вълни постоянно се интерпретират като временни феномени. Фактът, че Германия винаги е била зависима и формирана от миграцията, не е част от така наречения “национален наратив”. Макар стотици хиляди мигранти да се установяват в страната, те – и техните деца – не са възприемани като част от обществото”, казва Сандра Вака.

ДОМИД е основан като сдружение от мигранти от турски произход през 1990-а година, които си дават сметка, че тяхната история не присъства в музеите, архивите, учебниците. Първоначално името е ДОМИТ – документиране на миграцията от Турция. После към екипа се присъединяват още хора и фокусът се разширява – към общия спектър на миграцията след Втората световна война. Вълните работна миграция от бивша Югославия, Мароко, Виетнам, Южна Корея, Италия, Испания, Португалия… В момента са засегнати три исторически периода - 1945-1973, 1973-1989, 1989-2018, като специално място е отделено на последната миграционна вълна от 2015-а година.

Основателите не искат просто да направят видими историите на тези хора, те искат да променят самия дискурс, начина, по който се говори за миграцията. От самото начало желанието е не просто да бъде документирана тази невидима история, но и тя да бъде показвана и предавана нататък под формата на музей.

"Искаме да окуражим хората, казва тя, да споделят и разкажат личните си преживявания – всяка история е важна!"

Според Сандра Вака ДОМИД със своята обширна колекция може да разкаже историята на страната по нов начин и от множество перспективи. Миграцията на е маргинален феномен, а конституираща, определяща Германия. “Искаме да окуражим хората, казва тя, да споделят и разкажат личните си преживявания – всяка история е важна! Чрез тематизирането и изнасянето на светло на невидими досега аспекти на историята на миграцията може да се трансформира колективната памет и да възникне новото усещане и разбиране за нашето общество като “мигрантско общество”. Дългосрочно можем да се надяваме, че не просто ще се развие ново чувство за принадлежност, но и ново разбиране за историята, в която всеки ще осъзнава своята индивидуална роля.”

Къде е България?

Има ли български истории и предмети в тази колекция? Отговорът е “не”. България и българските мигранти досега не са попадали във фокуса на отделните изследователски проекти, казва Сандра Вака.

Заслужава да се разсъждава върху липсващите разкази и предмети, които биха документирали сложната съдба на различни поколения български мигранти – избягалите от комунистическа България след Деветосептемврийския преврат, внедрените в средата на западната емиграция по-късно агенти на Държавна сигурност, трудовите мигранти в Източна Германия, студентите, сегашната нова вълна…Този липсващ разказ вероятно е знак и за все още липсващата ни култура да се разказва историята през всички тези перспективи, през лични документи и предмети.

Но, както Сандра Вака подчертава – колекцията е отворена за всеки, ”защото всяка история е важна!”, така че ДОМИД ще се радва на всеки, който реши да остави предмет, документ, история на своето семейство. Българският проект чака своето случване в ДОМИД.

  • 16x9 Image

    Диана Иванова

    Диана Иванова е журналист, изследовател, куратор. Носител е на редица международни журналистически награди, между които Европейската награда за журналистика през 2005-а на Австрийската агенция АПА "Да пишем за Източна Европа". Съавтор и инициатор на редица проекти в областта на индивидуалната памет за близкото минало - като "Аз живях социализма"(съвместно с Г.Господинов, Р. Петров, К. Манолов), международния фестивал на спомените GOATMILK в Бела Речка(съвместно с М.Асенова) . През 2016-а година е стипендиантка по програмата Memory Work на германската фондация за преработването на комунистическата диктатура. Изследва психическите последици от живота в тоталитарна среда и филмовите архиви на тайните служби. През последните години работи като групов терапевт в Германия. 

Facebook форум

XS
SM
MD
LG