Връзки за достъпност

Извънредни новини

Лоши ремонти? Проблемът e включително в образователната система


Димитър Атанасов

Потънали в недоволство от ремонта на "Графа", често забравяме, че лошият майстор означава включително и това: проблем в образователната система. Всъщност, най-вече в нея.

Българското средно образование се проваля в своето първо намерение – да даде професия на завършващите го, да ги снабди с практически знания и умения, които те директно да продадат на трудовия пазар. Да погледнем случайно избрано столично училище, от което се очаква да създава кадри за ключов бранш – софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“. От официалната информация личи, че училището предлага четири профила: строителен техник, геодезист, техник-озеленител, брокер. Веднага бих задал въпроса: къде са професиите, свързани с осъществяването на строителния процес? Нима обществото няма нужда от зидари, специалисти по настилки, професионални изпълнители на мазилки, бояджии?

Манджукич, футболистът под номер 17

Всички сме чували за хърватския футболист Марио Манджукич - нападател от световна класа, играл във водещи отбори. Неговата фланелка е вдъхновение за мнозина млади, които поемат по неговия път. Но извън футбола Манджукич има друга професия - практически ориентирана. Той е завършил строителен техникум в родния си град Славонски брод. Профилиран е в поставяне на керамични настилки. В България бихме казали, че той е дипломиран плочкаджия.

У нас все още битува домодерното схващане, че голяма част от професиите са занаяти, на които човек се учи с чиракуване при майстора, а не с получаване на образование.

У нас все още се смята, че занаятите се учат с чиракуване при майстора, а не с получаване на образование


Макар да предлага профили, свързани с асансьорното обзавеждане на сгради и поддръжката му, професионалната гимназия по битова и електротранспортна техника е сред периферните играчи в това поле. Големият дял от работещите асансьорни техници са обучени не от образователната система, а от практиката.

Не е по-различно положението и на терена на гимназиите, смятани за елитни. От сайта на Първа английска езикова гимназия в София не става ясно какви профили предлага училището и с какво надгражда знанията и уменията, които дава един добър сертифициран езиков курс, достъпен без приемни изпити и години предварителна подготовка. Свободно избираемите предмети и клубовете по интереси, представени в детайл, трудно биха могли да докажат на потенциалните кандидат гимназисти и техните родители, че тъкмо това е тяхното училище. Високият рейтинг на гимназията навярно се дължи поне отчасти на инерцията от времената, когато достъпът до обучителни курсове по чужди езици не беше безграничен.

Учим нищо. Учим за нищо.

На този фон засилващите се оплаквания от страна на бизнеса от липсата на технически кадри със средно образование, насочени към изпълнителски позиции, изглеждат обясними: системата се адаптира към реалността толкова, колкото е нужно на поредния чиновник, изработил поредния проект за реформи, с който се стреми да докаже на началника си ползата от пребиваването си на работното място, което заема.

Ученичка в Белград, днес професор

Моя добра позната, професор по тюркология в Белградския университет, е завършила езикова гимназия в тогавашната югославска столица. От ученичка се е насочила към превода, а училището е предлагало различни по-тесни специализации, ориентирани към конкретни преводачески професии – писмен превод, симултанен превод, преводач за нуждите на международните редакции на медиите.

У нас тази функция изпълнява навярно магистърската програма „Преводач-редактор“, предлагана във Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Но дали за тази подготовка трябва да се чака чак магистърската степен? Съществува постижимо равнище на езиковите компетенции и редакторските умения, които именно гимназиалният образователен курс може да предостави, стига да си е поставил тази цел. В такъв случай едва ли биха били мнозинство хората, които заявяват, че не са завършили „нищо, само гимназия“.

У нас средното образование отговаря на определението за основно – нищо специализирано, само базисни умения по четмо и писмо


По всичко личи, че моделът на българското образование е сбъркан още във фундамента си, във визията си относно целта, поради която изобщо има държавна система за обучение. У нас средното образование отговаря на определението за основно – нищо специализирано, само базисни умения по четмо и писмо.

Нека за миг променим ракурса и погледнем проблема и откъм университетския курс и неговата философия. Колко често чувате въпроса: „Какво ще работиш с тази специалност?“, отправен като критика на сторен образователен избор от кандидат студент? Лично аз – твърде често. Практическото образование, вместо да бъде положено на гимназиалното равнище, е повдигнато във висшата степен. На университета се гледа като на ПУЦ, който обучава на занаятчийски умения, лесни за осребряване на пазара на труда. Рождената идея на университета като център за развитие на интелектуални възможности, които не са непременно насочени към директна продажба срещу заплата, се намира на светлинни години дистанция. Опасявам се, че тя не се вижда дори и от хоризонта на докторската степен.

Един пример от Далечния Изток

Добрият пример в това отношение е Китай. В условията на мека диктатура средното образование, подкрепено от постоянно работещи държавни комисии по места, издирва всеки потенциален ученик, насочва го към онзи профил, който отговаря най-пълно на личностната му нагласа, и му дава онези възможности за развитие, които ще го превърнат в специалист, без да се налага професионално дообучение, когато постъпи на работа. И без нужда от предморедни практики като продължителното чиракуване и кражбата на занаят. На това се дължи в огромната си мяра напредъкът на Китай като глобален играч в сферата на икономиката, но и на спорта, а и на изкуствата.

Живеем в общество, в което има потребност от всякакви професии. На фона на бавно залязващи специалности се появяват бързо множество нови заместители, където добре подготвените биха могли да се реализират. Колко ли време би било необходимо на Министерството на образованието и науката, за да осъзнае факта, че университетската степен отговаря на гимназиална (към нея логично са отправени и такива обществени очаквания). И че средното образование е приравнимо към основното, сякаш е обучение по модела на възрожденското „нашето А, Б, Райно“, ако си послужа с думите на Бойчо Огнянов от „Под игото“.

В тези условия разговорът за наука се оказва изначално блокиран – няма с кого да бъде воден, доколкото определението на академичното поле като conditio sine qua non все още се намира на космическо разстояние от действителността, в която живеем. По-голямо дори от онова, на което се намира университетът спрямо дефиницията си.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG