Връзки за достъпност

Извънредни новини

Как ЕС планира да преплува нова миграционна вълна


Мигранти, пристигащи на гръцкия остров Лесбос

38 300 нелегални мигранти са заловени на гръцката граница от януари до края на август. За сравнение общият брой на влезлите през Италия и Испания за същия период, е под 21 хил.

Европейската служба за гранична и брегова охрана отчита 10% ръст на незаконните пресичания на европейската граница от Гърция, като от пролетта насам източният Средиземноморски маршрут отново е най-използваният път за незаконна миграция към Европа.

Някои обвиняват за това Турция и твърдят, че тя пропуска повече лодки към Егейските острови, отклонявайки се от ангажиментите си по сделката за възпиране, която беше подписана през 2016 г. с ЕС. Европейската комисия настоява, че договореностите се изпълняват и от двете страни – Турция спира наплива към Европа, а ЕС плаща за издръжката на намиращите се в Турция над 4 милиона бежанци. Шестте милиарда, които са договорени, трябва изцяло да бъдат разпределени до края на годината. ЕС ще трябва да планира още пари, ако иска да продължи сътрудничеството с турските власти.

“Трябва да направим всичко възможно да запазим това споразумение, защото досега то дава много положителни резултати”, каза еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос след срещата на вътрешните министри от ЕС в Люксембург във вторник.

Гръцките лагери обаче са препълнени и това създава напрежение в страната, въпреки излетите за справяне с миграционния поток близо 2 милиарда евро от ЕС през последните години. Подновиха се разговорите за закриване на приемните центрове, наричани в Брюксел “горещи точки” по Егейските острови и за канализиране на мигрантите направо към континентална Гърция.

Ситуацията в източното Средиземноморие е сериозна, заяви Аврамопулос

Еврокомисарят добави, че миграционният натиск към Гърция се е засилил през последните месеци.

Проблемът къде ще бъдат настанени пристигащите в навечерието на зимата – на островите или на континента, е само щрих от по-голямо главоболие - как ЕС да намери формулата на европейската солидарност, при която сегашният принцип, че страната на влизане е отговорна за бежанците, ще преразпредели тежестите от граничните към всички държави по-справедливо.

Германският вътрешен министър Хорст Зеехофер предупреди, че нова миграционна вълна е възможна и че ЕС не е подготвен за нея. Зеехофер беше миналата седмица в Турция и в Гърция, заедно с Аврамопулос, малко преди Реджеп Ердоган да обяви предстояща военна операция в Северна Сирия, която може да събуди нова човешка вълна към Европа.

Новото европейско законодателство, предложено през 2015 г., за да промени общите правила за даване на убежище, остава блокирано в Съвета от няколко централноевропейски и погранични държави. Тяхното основно възражение е срещу предложения принцип за автоматично задействане на квоти за преразпределение на бежанци при извънреден наплив. Действащото в момента законодателство оставя цялата грижа на граничната държава, през която търсещият закрила е влязъл на европейска територия.

От пакета от шест законодателни инициативи не са договорени само две: промяната на Дъблинския регламент, уреждащ реда за разглеждане на молбите за убежище, и директиваща, определяща процедурата за прием на кандидати за европейска закрила. Последният опит те да бъдат спасени беше направен по време българското председателство в първата половина на 2018 г. Следващото австрийско председателство ги свали от дневния ред на вътрешните министри. По това време беше отхвърлено и предложението за помирение на Европейската комисия – окончателно приемане на договорените четири законопроекта.

След като Италия отказа да приема спасени в морето мигранти миналото лято, въпросът за приема на мигрантите започна да се решава на парче. В ролята на посредничеството на Европейската комисия търси пристанище за спасените от всеки кораб и държави, които да ги приемат доброволно, за да се даде възможност на мигрантите да се възползват от правото си да подадат молба за убежище. Испанският външен министър и бъдещ европейски първи дипломат Жозеп Борел сподели в понеделник, че прекарва летните си отпуски на телефона, уреждащ спешно преразпределение на мигранти.

България, Гърция, Кипър, Италия и Испания получават пари от европейските фондове да се справят с несекващия миграционен поток като гранични държави, върху които според действащото европейско законодателство лежи ангажимента да се справят с бежанците.

И докато законодателният пакет на настоящата Европейска комисия “Юнкер” може да се смята за окончателно мъртъв, новата заяви амбиция да се справи по-добре.

Нова Комисия, нов късмет

Маргаритис Схинас, бъдещ зам.-председател на ЕК за защита на европейския начин на живот
Маргаритис Схинас, бъдещ зам.-председател на ЕК за защита на европейския начин на живот

Нейната бъдеща председателка Урсула фон дер Лайен вече обяви, че ще предложи фонд за интеграция на мигрантите, с който столиците ще могат да финансират различни програми за приобщаването на бежанците, защото "интеграцията не трябва да се води от Брюксел, а от хората по места", каза нейният заместник по защитата на европейския начин на живот Маргаритис Схинас пред Европейския парламент.

Схинас обяви, че възнамерява да внесе ново законодателно предложение, след като в рамките на година обиколи всички европейски столици, за да се запознае с техните идеи за намиране на общо решение.

Новото предложение ще включва всички вече договорени текстове от пакета на Комисията "Юнкер" по директивите за прием и за стандартите за определяне на лицата, подлежащи на субсидирана закрила, както и на регулациите за европейската агенция за бежанците, за презаселване на бежанци и за системата за пръстови отпечатъци ЕURODAC.

Оставащите спорни Дъблински регламент и промените в Директивата за процедурата за предоставяне на убежище Схинас смята да предложи, след като обиколи всички европейски столици, за да чуе техните искания за уреждането на въпроса. Според него ключът за намиране на решение е да не се бърза, както и Брюксел да промени позицията си от налагащ решения в слушател на страните членки.

Вишеградската група например държи на идеята си държавите, които не желаят да вземат бежанци или не са обект на миграционен натиск, да плащат на останалите за издръжката на мигрантите, намиращи се при тях, както и за охрана на външните граници на ЕС. Инициативата не можа да види бял свят, главно заради настояването на Германия за установяване на принципа на солидарност, при който всички държави участват заедно в разпределяне на усилието за справяне с мигрантите.

Затова пък Германия, Франция, Италия и Малта успяха да се организират в пилотен проект, чрез който през следващите шест месеца ще работят заедно за приема и разпределението на мигрантите, идващи в Европа през Централния Средиземноморски маршрут от Либия до Италия и Малта. Ирландия, Португалия и Люксембург проявиха интерес да се присъединят към тях.

Концепцията на новия зам.-председател на ЕК е да се постави по-голям акцент върху принудителното връщане на мигранти, които нямат право на закрила от Европейския съюз, като за целта се сключат споразумения за реадмисия с повече държави, които са източник или транзит за икономически мигранти към Европа. Еврокомисията в момента преговаря за такива споразумения с Мароко, Алжир, Турция, Китай, Тунис, Нигерия и Беларус.

В момента по-малко от 36% от мигрантите, които имат окончателно решение за екстрадиция, биват връщани в родните си страни. Схинас смята да поправи това, включително чрез промяна на шенгенските правила, които уреждат принудителното връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни.

Новата Европейска комисия смята да актуализира и реда за законна миграция в ЕС, като поправи директивата за Синята карта, пригаждайки я към новата ситуация на пазара на труда и засиления интерес към установяване в Европа, както и да изгради канали за това в страните, където потенциално може да намери специалисти в професии, за които има дефицит на собствения си пазар.

Ще бъде продължена работата и по засилване на охраната на външните граници на ЕС чрез подсилването им с техника за наблюдение и задържане, както и с жива сила.

  • 16x9 Image

    Йовка Димитрова

    Йовка Димитрова е работила 17 години във в. “24 часа” преди да замине като кореспондент на вестника в Брюксел след влизането на България в ЕС през 2007 г. Работила е за bTV, BIT, dnes.bg и за други издания по теми, свързани с работата на Европейския съюз. Намира логика в сложните процедури и чар в бюрокрацията, която ги прилага.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG