Връзки за достъпност

Извънредни новини

След промяната в Косово. Ще започне ли разговор между Белград и Прищина


Вероятният бъдещ премиер на Косово Албин Курти

Изборите в неделя в Косово отбелязаха първата значителна промяна в съотношението на политическите сили от обявяването на независимостта на страната през 2008 г. Досега управлявалата коалиция, съставена от доминирани от бивши бойци за независимост партии, изглежда ще изгуби властта. Партиите с най-много гласове - Демократичната лига на Косово и „Самоопределение“ – вече обсъждат да формират коалиция.

Макар реакциите на международната сцена да са предпазливи, всички погледи са насочени към Косово.

В навечерието на изборите и САЩ, и Европейския съюз обявиха ключови посещения на свои дипломати в балканската държава. Вашингтон назначи посланика си в Берлин Ричард Гренел за специален пратеник за Сърбия и Косово. Той посети двете държави непосредствено след изборите в Косово и по информация на „Блумбърг“ е натоварен от президента на САЩ Доналд Тръмп със задачата да посредничи за възможно най-бързо решаване на конфликта между тях. Избраният за върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел ще направи първото си посещение на този пост именно в Косово.

Това свидетелства за важността, която Брюксел и Вашингтон отдават на решаването на спора между Белград и Прищина и за това, че възприемат изборите в Косово като ключова възможност за постигане на пробив. Защо това е важно и ще има ли скоро пробив?

Какво се случи в неделя в Косово

През лятото правителството на премиера Рамуш Харадинай подаде оставка. Причината беше разпита на министър-председателя в Хага във връзка с подозрения за извършени военни престъпления от Армията за освобождение на Косово, на която Харадинай беше ръководител в средата на 90-те години. На изборите в неделя неговата формация Алианс за бъдещето на Косово остана четвърта политическа сила с под 12% от гласовете. Другата партия в управляващата коалиция - Демократическата партия на Косово, която е част от управлението на страната от обявяването на независимостта ѝ, остана трета.

Недоволството на гражданите на Косово от управлението на коалицията най-вече от гледна точка на бавния икономическия растеж отвори пътя на опозиционните Демократичната лига на Косово и „Самоопределение“. И двете партии са с националистически уклон и поддържат каузата за независимост на Косово, но за разлика от досегашните управляващи се стремят през последните години да се разграничават от групировките, водили въоръжена борба за независимост на Косово през 90-те години.

Макар лидерите на „Самоопределение“ Албин Курти и на Демократичната лига на Косово Вьоса Османи да не изтъкват като свой основен приоритет подновяването на преговорите между Косово и Сърбия в първите си изявления след победата на изборите, изострянено на напрежението между двете страни през лятото налага успокояването на двустранните отношения като приоритет.

Какво се случи между Сърбия и Косово

В края на май напрежението между Прищина и Белград ескалира след полицейска акция на косовските власти в населената предимно със сърби област Митровица. В резултат Сърбия струпа военни по границата с Косово.

Подобни ескалации в отношенията между Белград и бившата сръбска провинция, обявила независимост през 2008 г., се случват периодично. В края на 2018 г. Косово наложи 100-процентни мита върху всички произвеждани в Сърбия стоки. Изтъкнатата причина беше, че Белград застрашава сигурността на Косово като саботира кандидатурата на държавата за членство в Интерпол и в редица международни организации. Искането на Прищина е Белград да признае независимостта на Косово и така да отвори пътя към приемането му в ООН. Сърбия пък обяви, че ще преговаря за евентуално признаване на Косово едва когато митата отпаднат.

Международната общност очевидно вижда потенциален изход от тази задънена улица в резултатите от изборите в неделя. За това свидетелстват посещенията в Косово на Жозеп Борел и Ричард Гренел.

Лидерите и на двете партии, които се очаква да формират управляваща коалиция, изразиха готовност да отменят поне временно митата върху стоки от Сърбия, които доведоха до замразяване на преговорите между Белград и Прищина с посредничеството на ЕС. Това би отворило възможност за подновяване на разговорите. Вьоса Османи и Албин Курти обаче говорят и за „реципрочност“ в отношенията със Сърбия, което подсказва, че Косово може да предяви искания, които Сърбия не е готова да удовлетвори.

Защо решаването на спора е важно

Разрешаването на конфликта между Сърбия и Косово е важно и за двете страни. Ключово условие на Европейския съюз за напредък в преговорите на Сърбия за членство е уреждане на отношенията с Прищина. Западната ни съседка има амбиция да се присъедини към общността до 2025 г., но за да стане това, отношенията с Косово трябва да бъдат нормализирани.

Независимостта на Косово пък трябва да бъде призната от Сърбия, за да бъде отворен пътя на страната към членство в ООН, а след това и в регионални международни организации. Досeга независимостта на Косово е призната от 111 от 193 държави членки на ООН.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG